Благодаря ви много, че сте добри актьори и развличате хората, и учите хората със своите екшън филми, с темата на филма ви, която е образователна и ще помогне на много хора, и също ще повдигне статута на бедните жени, работещи на улицата, защото хората нямат уважение към тях.
Като цяло, в Индия, дори когато живеех в Ашрама, оставах гладна много пъти. Не помня колко много дни, често, често, често. Защото те изяждаха всичко, а после си заминаваха, тичайки някъде след учителя за сатсанг, оставяха ми цяла купчина от съдове за измиване, голяма планина. Понеже имаше много хора, сто човека поне. В някои дни по-малко, седемдесет, понякога повече от сто. И винаги когато се хранех, просто изяждах едно или две чапати, а после те казаха: „Ти ядеш много! Изяде последното чапати!“ А дори не бях аз, която изяде последното чапати, но нищо не казах. Никога не казах нищо, за да защитя себе си. Казах: „О, каква е ползата? Изядено е вече. Чапатито го няма така или иначе.“ В ума си казах: „Както и да е.“ Не исках да засрамвам и човека също. Защото той го изяде. А той дори не издаде и звук „хм“, ето така беше. Не, остави ме да поема вината. (О.) Е, „Бог да те благослови, братко!“ Така беше например. Но някак си, оцелях. Бях много слаба, но оцелях. И най-добрата подправка, която слагате в храната си, е (Гладът.) гладът. Да, не забравяйте тази подправка. Тогава ще ви е добре. Нали?
Помня, че гледах един филм с Бриджит Фонда, заедно с китаеца Джет Ли. Преди много време, когато все още имах по-малко ученици и повече време, и нямах кучета. Понякога ваш брат или сестра ми носеха някой филм и гледахме заедно. Не знаех кой беше, беше хубав, с Джет Ли (филмът). Китайците обичат Джет Ли, затова ми го донесоха. Преди имах тайванско (формозко) обкръжение около мен, не мои роднини или семейство, само ученици. По-рано, където и да идех, ги водех с мен. Четирима, петима души. Готвим заедно, ядем заедно и понякога гледаме ТВ заедно. Нямахме телевизия; нямахме кабелна телевизия или нещо подобно. Те просто излизаха и наемаха тези видеа. По това време, имахме от тези големите видео касети. Помните ли онези старомодните? И ги пъхахме вътре, просто ги плъзваме навътре (Да.) в машината и гледаме. Така и не разбрах как да правя това, как да го пусна, за да се свърже с това или онова. Затова те правеха всичко, а после аз съм един вид „жертва”, седя там и гледам с тях. Нямах избор. Аз обичам да гледам и ТВ, имам предвид, обичам да гледам филми. Няма значение.
Гледах този филм веднъж, помня го заради Джет Ли, той е известен. (Да.) И беше много млад тогава. И ние го гледахме. Не помня много, само помня Бриджит Фонда, тя игра ролята на проститутката, която не е искала да бъде такава. Тя имаше момиче, имаше дъщеря, трябваше да се грижи за нея. Но после беше вече чиста, не взима наркотици или подобно. По някакъв начин, те я хванаха и я принудиха да се върне отново в бордей бизнеса. Бившият ѝ приятел направи това или нещо такова. Не мога да си спомня, може би беше бившият приятел, може би не. Няма значение. Шефът на публичния дом я принуди да се върне. А после ѝ поставиха инжекция в ръцете, нещо, което да я направи, може би наркотик или може би нещо, което ви прави покорни на волята им.
И тя се бореше, бореше , казваше: „Не, не, не, не! Не искам! Не! Моля ви, не, не!“ Но все пак го направиха. Как може да се бори срещу голямата група момчета, мъже, родени само за това? Мускулести и лоши, и убиват за пари. И така, върнаха я отново на улицата. И тогава един ден, тя беше пред един китайски ресторант, където Джет Ли работеше. Ресторант на чичо му. И, разбира се, той е герой, знаете. Знае бойни изкуства и всичко това. И чичо му му каза: „Никога, никога не пускай вътре от тези хора, момче или момиче...“ - „Не ги пускай вътре в нашия ресторант. Никога, никога не се намесвай, никога недей да имаш нищо общо с тях. Не им позволявай да влизат.“
Но после, това момиче влезе, Фонда, Бриджит Фонда в тази роля. Тя влезе и каза: „Моля, мога ли да отида до тоалетната, много ми се налага.” И тогава той я пусна. Тя така или иначе отиде в тоалетната. Но после може би заспа вътре или нещо такова. Той я помоли да излезе, тя излезе и тогава видя полуизядена купа с ориз, бял ориз. Само ориз, нищо друго. Понеже той вече е ял и просто е нямал място за другия ориз. И тя взе купичката с ориз и използва пръстите си да го яде. „О, ти няма да ядеш това? О, Боже мой! Това е. О, Боже, толкова е вкусно!“ И тя ядеше просто този бял ориз, с пръсти, остатък от храна, сякаш никога не беше яла, от сто години.
Те са я оставяли да гладува, за да трябва да работи. С този наркотик в тялото да я тласка, да се подчинява. И тя продължаваше да яде и да яде, а после тези т. нар. бодигардове влязоха и я биха, принудиха я да излезе, извлачиха я навън. И тя беше слаба, беззащитна и уязвима, може би припадна на пода или нещо такова, и те пак... те са много груби, тези хора. Помислиха си, че тя се опитва да избяга или не иска да работи. „Излизай да работиш!“ И така нататък. „Не можеш да ядеш, вземете ѝ храната или...“ Но така или иначе, се отнасяха много лошо с нея.
Някой от вас гледал ли е този филм? Не? (Не, Учителю.) О, не е много известен, предполагам. Може би само за китайците, но има и някои западняци, играещи в него, включително Бриджит Фонда. И после, той не можа да понесе това. И се намеси. Въпреки предупреждението на чичо си да не се намесва. И се би с тези хора. Наби ги. Всички побягнаха. Покрити със синини. Избягаха надалеч. И на всички момичета това им хареса. Но и те трябваше да тръгнат с тях, заради работата си или каквото и да е. И, разбира се, те се върнаха за повече. За да си отмъстят, и т.н., и т.н. И не можаха да го победят и бяха изплашени, затова отвлякоха дъщеря ѝ и я заплашиха, казаха: „Ако продължаваш, ако не работиш и продължаваш да имаш нещо общо с това момче от ресторанта, няма да се разправяме с него, ще се разправяме с дъщеря ти. Ще я отведем надалеч. Ще я накараме да изчезне или ще я оставим в сиропиталище или някъде другаде и никога няма да видиш дъщеря си отново.“ О, тогава, разбира се, тя беше много изплашена, много изплашена. И тогава, Джет Ли в този филм, ако си спомням добре, я отведе надалеч, за да не трябва да работи повече, но мисля, че той я отведе някъде и се грижеше за нея, защото тя беше посинена и дрогирана и тъй нататък, и нямаше храна. Нямаше къде да отиде.
Така че, той се грижеше за нея и после тя му каза да не се тревожи за нея, че дъщеря ѝ е в опасност сега, защото ще я отведат надалеч. И му разказа за това. Той попита къде е и после отиде да спаси дъщеря ѝ. И после, мисля, че имаше щастлив край.
Исках да ви кажа, че когато сте гладни, дори само бял ориз, неовкусен, без нищо, е толкова вкусен. И наистина е така. Изживявала съм това много пъти в живота си. (Да, Учителю.) Всичко е толкова вкусно. Добре, любов. Защо отидохме толкова надалеч? Дори Джет Ли се включи. Надявам се той няма против.
Съжалявам, Бриджит Фонда, но ти направихме реклама. Милииони хора ще чуят името ти сега и ще гледат филма ти и също с Джет Ли. Не мисля, че ще имат нещо против. Те са добри хора. (Да, Учителю.) За добра кауза е. Ние не го комерсиализираме. Благодаря ви много, че сте добри актьори и развличате хората, и учите хората със своите екшън филми, с темата на филма ви, която е образователна и ще помогне на много хора, и също ще повдигне статута на бедните жени, работещи на улицата, защото хората нямат уважение към тях. Хората трябва да знаят, че много от тях са принудени от ситуацията, от бедност или от някоя система за изнудване, от брутална сила в този свят, да вършат този вид работа. Аз винаги имам уважение към тях, както уважавам вас. В Хонг Конг, купих храна за тях. Говорих си с тях много мило, много нежно, много любящо. И се надявам, че са се почувствали добре в този ден поне. Никога не съм гледала с пренебрежение на тези работнички на улицата. (Да, Учителю.)
Добре, скъпи, някакви други въпроси изобщо? (Не, Учителю.) Не? (Не, Учителю.) Добре. Добре тогава. Значи няма да се наложи да ви чета историята днес – еврейска история, може би следващия път. (Да, Учителю.) Приятно ми беше да поговоря с вас. (И на нас, Учителю. Благодарим Ви, Учителю.)
Знам, че сте заети. Заети сме, така че тази нощ може би ще трябва да пожертвате малко повече от съня си, за да приключим работата си за днес. (Да, Учителю.) Нещо излъчва ли се днес, което да сте ми изпратили? (Да, Учителю.) Добре. Благодаря ви тогава. Винаги ми изпращате днес-излъчваното за днес, а понякога не само едно, а две. Но няма нищо. Или две, три, но щом мога да го направя, няма проблем. (Да, Учителю.)
Добре, скъпи мои. Трябва да се връщам към работата си сега, понеже сте ми изпратили неща, които трябва да свърша сега, веднага. Обикновено проверявам първо най-спешните, които се излъчват днес или утре, работя първо върху тях. Но обикновено приключвам всичко, всеки ден, около 99.9%, приключвам всичката си работа, която ми изпращате всеки ден. Нали така? (Да, Учителю.)
И ако не го видите, може би вашият брат е забравил да го изпрати, или може би аз не съм го видяла заради твърде много други неща за вършене. Но казах на помощника си: „Моля, напомняй ми. Каквото не съм направила, за да мога все пак да го направя.“ Добре. Все още мога да го направя в този момент, ако знам, че не е свършено. Тези, които не се излъчват тази вечер. Тези, които се излъчват утре или на следващия ден, все още имам време. Винаги се старая да приключа работата си и да я изпратя веднага, и да уведомя помощника - брат или сестра, веднага. Казвах им: „Съжалявам, ако безпокоя работата ти, или може би, закуската ти, дрямката ти или каквото и да е. ” Но никога не знаеш какво ще донесе следващият момент. Дали ще мога да го пратя или не. (Да, Учителю.) Живея момент за момент. Животът ми невинаги е така стабилен, че да мога да остана на едно място, или да имам винаги електричество, или да имам интернет. Така че, с каквото приключа, ви го изпращам веднага, и се старая винаги да приключвам цялата си работа, която ми е изпратена, в този момент, в този ден. Освен ако имам спешна вътрешна работа, която трябва да свърша за света, в същото време. Тогава просто съжалявам за това. Ясно?
Добре, някакви други въпроси изобщо относно работата? (Не. Не, Учителю.) Добре. Вие работите доброволно все още, нали? (Да, Учителю.) Щастливи сте, нали? (Да, Учителю.) Някакъв друг мотив, освен да помагате на мен и на света? (Не, Учителю.) Не. Тогава това е добре. Хубаво, много хубаво. Добре, скъпи мои. Довиждане. (Довиждане, Учителю. Благодарим Ви, Учителю.) До следващия път, и много ви обичам. (Обичаме Ви, Учителю.) Бог да ви благослови. (Благодарим Ви, Учителю.) Бог да благослови работата ви. Бог да благослови вас и родовете ви, заради работата ви също. (Благодарим Ви, Учителю. Пазете се.) Чао. Обичам ви. (Чао. Обичаме Ви, Учителю.)
