Следва

Между Учителя и учениците

Смелата работа на Върховния Учител Чинг Хай за света, част 3 от 12

2021-01-10
Език:English

Епизод

Подробности
Свали Docx
Прочетете още

Няма никакви тайни в живота ми, с изключение на това, че трябва да бъда далеч от всички, да съм сама, да съм по-съсредоточена върху световните проблеми и да осигуря повече мир и по-голямо веган население.

По-късно, разбира се, се връща отново и отново, и ние сме по-внимателни. Оставяме дълго въже и винаги има някой, който стои наоколо. Не я оставяме да се освободи, дори вътре в двора, защото тя ще използва дървото дори. Катери се по дървета и скача извън оградата, ако оградата е близо да дърветата. Тя направи това. Дори и в Хонг Конг също, същото нещо! И тогава, хванала се в капан извън оградата и се връща. „О! О! О! О!“ И после трябва да изрежем оградата и да я пуснем да влезе. Това е кучето, което обичам. И не е един път, не е два пъти, 10 пъти, дузина пъти, за вечни времена! (О.) И дори да са направили много здрава ограда с извит връх като този, за да не може да се изкачи. (Да.) Тя копае. Даже поставиха цимент дълбоко отдолу. Не знам как го прави! Тя се катери по дърветата, прави каквото и да е и излиза. Защото блокираме всички дупки, с цимент, с допълнителна ограда, всичко. И тогава тя не излезе през цялото това време и всички го почувстваха, тези, които се грижат за тях, когато те идват вътре в голямата градина, за да могат да тичат.

Голяма, голяма градина, може би дори един акър, за да могат да тичат нагоре-надолу, вътре и вън, наоколо, и да правят каквото си искат. Почиват под дърветата и храстите, крият се, каквото и да е, до времето за хранене и когато ги повикат, излизат. Другата група излиза, тази група ... трудно. О, когато видят момичетата, се обръщат. Обратен завой! Идват, за да кажат здравей и обратен завой, бягат. Така че някой, на когото се доверяват, трябва да дойде и да ги изведе или да чака, докато искат да излязат. А после да им сложи каишката и да ги отведе у дома. Иначе не може, не е възможно с това момиче. Ако я оставиш на свобода, тя бяга. Бяга нанякъде, ще се върне, но никога не се знае. Притеснявах се от това преди, продължавам да казвам да не я пускат. И те вече се чувстват сигурни, защото всички дупки, които знаем отдолу под цимента, всичко е блокирано. Но аз мисля, че тя го е копала от дълго време преди, чакайки този ден да избяга, преди два дни. Преди един ден. Онзи ден.

Виждате ли как забравям дните и нощите защото работя денем и нощем. Работя до много късно през нощта и забравям кога какво е. Ако нямам телефон да ми напомня кой ден е или … ако нямам документи, които продължавате да ми пращате всеки ден за предаването, в което се казва кой ден е, за кое предаване, тогава нямаше да различавам деня от нощта. Добре, мисля, че историята е завършена, защото исках само да ви обясня, да не си мислите, че не предоставям на кучетата си къщички или удобства. Не, не! Те просто обичат да стоят близо до където работя, до бюрото, знаят, че работя там. Сози ляга отдолу. И другите също се състезават помежду си, когато е празно, тогава другото го замества моментално. И първото просто трябва да го даде. Тогава Добра Любов трябва да отиде да легне на пода или подобно.

Сега вече знаете. Нали? (Да, Учителю.) В случай, че мислите, че го крия от вас, че имам някаква тайна. Няма никакви тайни в живота ми, с изключение на това, че трябва да бъда далеч от всички, да съм сама, да съм по-съсредоточена върху световните проблеми и да осигуря повече мир и по-голямо веган население. Разбирате ли? (Да, Учителю. Благодарим Ви, Учителю.) Много бих искала да ви видя, да дойда там при вас, да изляза навън, да съм свободна като всички останали, защото невинаги е добре да върша всичко сама. Не съм толкова голяма и силна. Знаете, нали? (Да.) Местенето на мебели ми е любимо, разбира се, но не мога лесно да го правя. (Да, Учителю.) Трябват ми мускули. Ей такива мускули. Затова преди все се шегувах, че ми трябва съпруг. Помните ли? (Да, Учителю.) Но нали помните също и че е само на шега. Не искам никакви такива неща.

Сега, не става дума само за земетресението, но по принцип тези месеци в Тайван (Формоза) е сезонът на тайфуните. (Да.) И обикновено е много масивен, с много повече щети, а тази година – нищо. (Уау.) (Да, Учителю.) При земетресението, също нищо. Разбира се, хората бяха уплашени. Кой не би се уплашил? (Да, Учителю.) Да.

Помня преди много, много години, когато бях в Тайван (Формоза), имам предвид в началото, бях в Тайван (Формоза) и живеех в една много висока сграда, в смисъл, на четвъртия или петия етаж, много отдавна, някъде в централен Тайван (Формоза). Едни ваши сестра и брат имат апартамент и ползват само половината от него. Останалите стаи бяха празни. Те ми позволиха да остана там, защото по онова време нямах никакви пари. И сега е така, с изключение на това, че ако искам да ползвам някакви пари – мога. Имам достъп до пари. И тогава имаше земетресение, много, много силно. Разбира се, аз не знаех, защото нямах телефон, нямах… нямах телевизор, нямах вестник, нямах нищо по онова време. Бях истински монах. Ядях само това, което ми се даваше. Братът и сестрата приготвяха храната ми. Не се нуждаех от много, само няколко чифта дрехи и едно ядене; и те ми го приготвяха. И ми позволиха да отседна в празния апартамент.

Първоначално отказах, защото по онова време имах това, което е зад храма – стаята, в която слагат пепелта на покойните? (Да, Учителю.) Според Будистката традиция, когато хората починат, будистките поклонници слагат пепелта на покойните… в храмовете. Построили са специална стая за тези неща. Защото вярват, че ако покойниците могат да чуят сутрите, които монасите пеят всеки ден, душите им ще бъдат освободени и ще отидат на по-високо ниво, ако още не са там. И аз живеех в тази стая. Нямах проблем с това. Умрелите не ме притесняват, живите са тези, за които трябва да се тревожа. Там бях на мира. Стаята бе много, много семпла, много малка, но… не се усещаше тясна. Имах едно легло и това ми стигаше; Това беше всичко, останалото беше за мъртвите, все едно живеех в гробището. (Да, Учителю.) Но имах голям късмет, защото беше стая – с покрив над главата ми, със стени, с врата, която мога да затворя. Имаше тоалетна до моята стая. Съвсем простичка баня и тоалетна с приклякане. Можеш да си вземеш душ над тоалетната. Имах голям късмет и бях много щастлива там.

Но тогава вашата сестра ме помоли да отида при тях, каза, че е по-добре за мен и благословия за къщата им, за необитавания им досега дом. Не след дълго ме убедиха и се преместих там. Тогава и храненето ми се промени, защото, когато живеех в стаята на умрелите, те ги слагаха в урна. Знаете за какво говоря, нали? (Да.) Слагат пепелта в урните и ги носят там, заедно със статуите на Буда. И живеехме заедно с Буда и… с мъртвите. Всичките са мъртъвци. Не ме притесняваха. Когато живеех там, се хранех само с кафяв ориз и сусам. Осолен сусам и кафяв ориз. Но когато се преместих в онзи апартамент, храненето ми стана нормално, защото това ми осигуряваха. Аз бях лесна, аз съм лесна. На принципа каквото - такова. Приемам всичко, стига да не наврежда на духовната ми практика. Веднъж една друга сестра ми предложи друг апартамент. О, това не беше апартаментът, в който се случи земетресението, сега се сещам. В един друг апартамент, пак на четвъртия или петия етаж… някъде много нависоко, стигаше се с ескалатор. Издигаш се, после нагоре и надолу, или вървиш…

Земетресението бе толкова силно. Сигурно беше с магнитуд поне 6. Защото цялата сграда се люлееше (О!) напред-назад, напред-назад. О! Не знаех накъде да бягам. Затова само седнах на земята, вместо да бягам, защото беше твърде късно. Вече се случваше. (Да.) Като цяло бях единствената там в целия комплекс. Той се състоеше от много, много сгради, големи и високи, ей такива. Комплексът беше новопостроен и никой още не се бе нанесъл там. Затова ми предложиха онзи апартамент. И те още не бяха се нанесли. Вероятно бе вторият им дом или нещо такова. И тогава, уау, наистина разбрах що е то земетресение.

Никога не го бях преживявала преди. Само веднъж в Калифорния, но вече бях в самолета. И земетресението се случи под нас. (О!) (Уау!) Можех да го видя, защото самолетът не се беше издигнал нависоко. И можех да видя как къщите и сградите се люлеят. (Уау!) Бях в Гилтрой или някъде другаде в Калифорния, и го видях. Мисля, че и пилотът също ни информира, че има земетресение. Самолетът не беше нависоко. Разбирате ли? (Да, да, Учителю.) Тъкмо бе излетял. О! Така че, всичко е наред. Тайван (Формоза) често има. Тайван (Формоза) е в сеизмична зона. (Да.) Зоната е доста дълга и Тайван (Формоза) е в една част от нея. Така че, има начесто. (Да, Учителю.) Сигурна съм, че целият остров се разтресе. Защото беше голямо. О, Боже.

Добре. Това отговори ли на въпроса ти? (Да, Учителю. Благодаря Ви.) Други въпроси? Всъщност щях да ви прочета една история, но тогава вашият брат ме информира писмено, че „имаме въпроси.“ (О.) Затова казах, добре. Вие сте по-важни от книгата. Помислих си, че може би при тежки моменти, в не много приятни моменти, може да ви почета малко истории, за да ви отпусна, за промяна. Промяната е толкова добра, колкото почивката. Така казват. (Да, Учителю. Благодарим Ви.) А и не е само за вас. Защото след това ще го излъчите и много хора ще се насладят. (Да, Учителю.)

Добре е и ако задавате въпроси. Хората ще се радват и на това. Защото и те искат да попитат. Може дори да не знаят как точно да формулират въпроса си или да не могат да ме попитат, защото не са наблизо. Но вие можете. Разбирате ли? (Да.) Защото аз ще го усетя, ще ви попитам и мога да ви отговоря. Това също е добре. Харесва ми как го правим. Харесва ми начина, по който го организирате. Всеки път, когато искаме да се чуем или ако аз искам да говоря с вас, вие сте винаги в готовност. Защото, ако искам да говоря на учениците навън, дори отвън с екипа на Суприм Мастър Телевижън, те невинаги са на линия. Те са навсякъде по света. (Да, Учителю.) Може би един-двама. Или една група от хора, няколко човека, но никога не знам къде са точно и нямам контактите им, нямам телефона им, скайпа им или имейла им. Всичко това е ваша работа. Вие се справяте по-добре. Аз не знам как. Добре. Ако това отговори на въпроса ти… Тази система е добра. Защото вие винаги сте в готовност. (Да, Учителю.)

Гледайте още
Епизод
Списък за гледане
Сподели
Сподели с
Запази
Начално време
Свали
Мобилно
Мобилно
iPhone
Android
Гледай на мобилен браузър
GO
GO
Приложение
Сканирайте QR кода или изберете подходящата система за вашия телефон
iPhone
Android