Следва

Между Учителя и учениците

Кой може всъщност да бъде спасен? Част 11 от 11

2020-09-05
Език:English

Епизод

Подробности
Свали Docx
Прочетете още

А ако сте несемейни и просто си имате нормална работа, тогава в свободното си време хапвате и после медитирате, и живеете живота си колкото може по-просто - тогава ще сте все повече и повече в синхрон с всичко. Повече в съзвучие с природата.

Вчера исках да ви кажа, ако имате някакви въпроси, провокативни въпроси, просто ме питайте. Като да ме критикувате, нещо подобно, просто да видите как ще реагирам. Но забравих да ви кажа, защото трябваше да правя много неща. Знаете вече, нали? (Да, Учителю.) Трябва да се грижа сама за къщата, сама да си пера дрехите, да си бъда свой собствен гримьор, да си подбирам сама дрехите и да си бъда свой собствен фризьор, въпреки че не изглежда твърде много като фризьорство, но трябва да го правя сама. А по време на ритрийта дори не се боядисвам руса. Никак не ме е грижа. Все още ли изглеждам красива? Кажете ми. (Да, изглеждате прекрасно, Учителю.) Да, вярвам ви, разбира се. (Истина е, Учителю.) Вие спазвате петте предписания, не говорите лъжи, нали? (Не, не лъжем.) Добре. Както и да е. Технологичните братя също ме правят да изглеждам добре. Или може би просто избират където изглеждам добре. Изображенията, на които изглеждам добре, ги подбират. А останалите просто ги захвърлят някъде, не ме интересува. Ако хората от бъдещите поколения се случи да изкарат наши архиви и да погледнат лицето ми, ще кажат: „О, каква разлика! (Не.) Кой е това? Сигурно е Нейната по-голяма сестра.” Кого го е грижа? Боже мой. Всичко е неистинско така или иначе, всичко е илюзия. Добре тогава.

Дърветата също могат да говорят. Те ми говорят. (Уау.) Ако утихнете и продължите да практикувате, тогава … Имам предвид, с изключение на нас. Ние работим за нищо. Само за храна. Например, ако нямат кармата да се оженят или да имат деца и от този род неща, имат си някаква семпла работа, тогава винаги могат да влизат навътре. По всяко време. Като живеете сами, можете да контролирате по-лесно живота си. (Да.) И няма да бъдете повлияни от нищо, от кармата на другия партньор или от тяхното мнение. Понякога тяхното мнение е по-ниско от вашето и така ви повличат надолу. (Да.) А ако сте несемейни и просто си имате нормална работа, тогава в свободното си време хапвате и после медитирате, и живеете живота си колкото може по-просто - тогава ще сте все повече и повече в синхрон с всичко. Повече в съзвучие с природата.

С изключение на нас, понеже сме заети, ние трябва да работим. (Да.) Трябва да работим без значение по кое време и кой ден. Но не се тревожете, ще ви отведа на Небесата. Няма да ви оставя назад. (Благодарим, Учителю.) Дори и да нямате достатъчно време да медитирате. Но не бъдете мързеливи! Не се оправдавайте. (Да.) Това не е гаранционна карта. Гаранционна фактура. “Schein” е на немски. (Да.) Гаранционна фактура – не е това. Все пак трябва да сте искрени и да правите колкото можете. (Да, Учителю.) За да не ме натоварва и това. Понеже имам много работа. Вие знаете. (Да, Учителю.)

Днес катерицата дойде отново и подскачаше отгоре на покрива през цялото време. (Уау!) Само за да привлече вниманието ми. И тогава казах: „Какво сега?“ И тя ми каза какво е. Аз казах: „Добре. Знаех го вече. Боже мой!” Защото вътрешно Пазителите вече ми бяха казали. Те казаха: „Не вземай кучета при Теб.“ Толкова ми липсват кучетата ми и ги обичам толкова много. Мислех си за идеята да ги взема. Просто да ги видя поне, но Те продължаваха да ми казват: „Недей, защото това ще наруши Твоя мир.“ Разбира се, знам, че медитацията е решаваща точно сега и по време на ритрийт не трябва да виждаш никой от близките и приятелите си. (Да.) Просто ми липсват кучетата ми, защото и аз им липсвам и това е проблемът. Ако само те ми липсват, тогава е лесно. (Да.) Те просто ме обичат повече отколкото аз ги обичам, трябва да кажа истината. Аз им липсвам повече отколкото те на мен. Защото аз съм заета. (Да.) Имам работи за вършене, отвличам се по някакъв начин. Но горките кучета няма какво да правят. (Да.) Просто затворени в стаята по цял ден. Освен когато излизат с момичетата и тъй нататък. И дори не мога да видя как се отнасят с тях, освен че само ми съобщават на всеки два или три дни. (Да.) В началото, когато за пръв път си тръгнах, казах: „Информирайте ме всеки ден.“ Но по-късно, понеже е почти като рутина, казах: „Информирайте ме на всеки два-три дни. Освен ако е спешно. (Да.) Така че просто трябва да разчитам на това или на каквото са ми писали. Не знам как кучетата ми се справят там и сърцето ми не се чувства в мир. (Да, Учителю.)

Понеже ги осинових когато си нямаха никого. Измъкнах ги от лапите на смъртта. (Да.) И съм единствената, на която могат да се доверят, чувстват го. Защото преди, който и да идваше, те лаеха и лаеха. Освен тези, които бяха около мен и се грижеха за тях, заедно с мен. Всички останали той ги лаеше. Лае по-малко или повече, зависи от аурата на човека и от намерението. И знаят кой е добър за мен, кой не е. Който не е добър за мен, продължават да лаят, докато останат без глас. По-късно трябва да поканя този човек навън или… „Не се връщай отново, когато кучетата са наоколо.“ Както и да е. И просто защото никой друг в целия свят не ме обича толкова много. (Да, Учителю.) Също и затова. И тази любов е това, което ме кара да се чувствам неудобно, когато не се грижа за тях. (Да, Учителю.) Обичам любовта им. Но аз толкова им липсвам и понякога това ме дърпа и се изкушавам да помоля да ми ги доведат, за да ги видя. (Да.) Но тогава Те всички ми казват не. И това не е първия път, когато ми казват да не виждам кучетата. Просто трябва да бъда търпелива. Видях ги няколко пъти по време на ритрийта. (Да, Учителю.) Защото след като другото куче умря, се притесних, че са толкова нещастни и наранени. И отидох да ги утеша. И един от тези, които се грижат, също плачеше. „О, о, той умря, и бла бла бла…“ Аз казах: „Хей, хей, хей. Аз би трябвало да плача, не ти.” Но те също обичат кучетата. Един от тези, които се грижат е много емоционален. Хората от Латинска Америка са много емоционални. Много сантиментални.

Когато най-напред отидох в Коста Рика и Мексико да изнасям лекции и преди да си тръгна, всички плачеха като бебета. Като бебе без кърма. Аз казах: „Защо плачете толкова много?“ Някои от тях казаха: „О, Вашето заминаване се усеща сякаш се отрязва част от мен.“ (О, уау.) Откъсва се част от плътта, част от тях. Ето така се чувстваха. Боже мой, ужасно, и беше толкова трудно за мен да си тръгна тогава. (Да.) Те са много, много сантиментални хора.

А на мен просто ми е токова мъчно за кучетата ми, това е всичко. (Да, Учителю.) Имат ме, но напоследък не е възможно често да ме виждат и в периоди на техни проблеми дори не съм там. Просто се чувствам отговорна. Чувствам се толкова зле. След като кучето умря, още не съм се възстановила. (О, Учителю.)

И малкото ми каза, че голямото черно куче е самотно. Въпреки че тя има майка си до нея. Имат просто прозрачен пластмасов разделител между тях. (Да.) Така че майката е в съседство, но тя все пак се чувства самотна. Мисля, че е по-привързана към мен от другите кучета. Защото е самка. Не се разбира добре също с другите кучета. Може би затова. И ме обича толкова много, че си позволява да пишка и да се изхожда в къщата, ако не чуя нейния съвет. И последния път, когато ми каза, че някой е влюбен в мен и аз не трябва да се влюбвам в него, (Да.) аз казах: „Благодаря ти.“ И после: „Каквото и да се случи, който и да се влюби в мен, не може просто да пишкаш и да се изхождаш в къщата ми ей така. Забранявам. Ясно ли е?“ И следващия път като се върна, казах: „Този приятел още ли е влюбен в мен?“ Тя каза: „Да.“ Казах: „Да не си посмяла да пишкаш в къщата.“ И тя не го направи тогава.

Тя е най-смелата. Не я е грижа, ако ѝ се скарам или заплаша да не я видя отново и тъй нататък. Или да я порицая. Просто прави това, което трябва да направи или иска да направи. Само за да ме предупреди за това или онова. Представяте ли си. Толкова смела и безкористна. (Да.) Дори просто един човек влюбен в мен, и тя пишка в къщата. И са я водили по целия дълъг път, те пишкат вече по пътя. Вече са пишкали преди да се върнат в къщичката си, и после са пишкали по целия път от моето място. И как може тя да запази нещо, само за да дойде в моята къща и да се „представи“ пред мен така? Веднага щом влезе, просто като прикована за пода - и готово. Не мога да я спра, толкова е бърза. (Да.) Дори не ми позволи да съм нащрек или нещо такова. Веднага, на вратата - и бзззззз. Това е. О, Боже мой! Това е нейният номер. Тя прави това през цялото време. Не често, слава Богу, но винаги, когато има някои важни неща, прави това. След като всяко друго куче е спряло вече от много време; те вече не смеят. Преди, последното беше най-малкото. Но тя също се отказа, защото много ѝ се скарах. Но тази упорства и досега. Не се отказва от мен. (Уау.) Нямам възможност да видя защо Те не искат да виждам кучетата си. Разбира се, това е ритрийт. Не трябва. Трябва да се концентрирам само вътрешно. Всичко останало е … не е важно така или иначе. Това са просто техните емоции, тяхната любов, те продължават да ме дърпат понякога. (Да.) Когато имам време или когато видя кучета по ТВ. (Да.)

Не ми дават хубави неща за ядене, но ме карат да редактирам онези прекрасни, апетитни пици и онези рецепти в предаването. (Да.) Аз нямам нищо такова. Продължавам само да го гледам. Искам да кажа, аз не мисля за това. То ми се предоставя. И не мисля за кучетата. Те са много привързани към мен. И нямат много какво да правят, освен просто да ядат и да спят, и да ходят на разходка и обратно. (Да.) О, имат Суприм Мастър ТВ, разбира се, но не съм сигурна дали се интересуват от това. Единственият, който се интересуваше от това и от всякаква ТВ, е Бени. Той е единственият, който седеше и гледаше ТВ. Той наистина седеше и гледаше ТВ. (Уау. Толкова невероятно.) И понякога отиваше зад телевизора да види дали няма някой отзад. Аз казвах: „Бени, знаеш, че това са просто филми.” Но той отиваше отзад понякога, за да погледне. (Толкова сладко.) Зад телевизора. И после сядаше и гледаше дълго време. Можеше да гледа непрекъснато. Всички други кучета не обичат ТВ. Не знам защо. Хепи ми каза, че ТВ не е с добро излъчване за мен. И за кучета. Аз казах: „Тогава иди в другата стая. Аз трябва да гледам..“ Беше отдавна, когато нямах работа със Суприм Мастър ТВ. Тогава не бях болна, унижавана, нямах проблем. Когато нямах Суприм Мастър ТВ, ми харесваше да съм почтит затворена за света. Въпреки че обикалях между хората и пазарувах понякога, но никой не ме познаваше и това беше такова облекчение. (Да, Учителю.)

Живеех като нормален човек. Само хората, които ви познават, са привързани към вас и искат нещо от вас. Външните хора не ги интересува. (Да, Учителю.) Те просто ме обслужват или ми продават неща и после казват: „Довиждане.“ Не искат други неща, които са по-ценни от парите. Така че, ако нямам Суприм Мастър ТВ, ако нямам хора около себе си, тогава живея по-хубав живот. Дори в пещера, или в малка колиба, или каквото и да е, никога не ме е грижа. Защото усещането е толкова хубаво, толкова хубаво, където и да е.

А в Новата Земя имат много стаи, къщи и така нататък, никога не се чувствам добре. (Да, Учителю.) Защото винаги има хора наоколо. (Да.) Дори и на малко разстояние, но има хиляди хора, тогава разстоянието винаги се скъсява. (Да.) Защото енергията е на голяма група (Да.) и се разпространява. И знаят, че съм там, и винаги ме дърпат за нещо.

Трябва да се върна към домашната си работа сега. Имам още много, която ме чака. Благодаря, че ми прощавате. Благодарим, че Вие ни прощавате, Учителю. Благодарим, Учителю.) Добре. Тръгвам. Бог да ви благослови. (Благодарим Ви, Учителю. Обичаме Ви, Учителю.) И аз ви обичам, приятели. Благодаря ви, че сте тук в това размирно за нашия свят време. Бог да ви благослови. (Благодарим Ви, че сме с Вас.) (Благодарим Ви, Учителю.)

Гледайте още
Епизод
Списък за гледане
Сподели
Сподели с
Запази
Начално време
Свали
Мобилно
Мобилно
iPhone
Android
Гледай на мобилен браузър
GO
GO
Приложение
Сканирайте QR кода или изберете подходящата система за вашия телефон
iPhone
Android