Следва

Между Учителя и учениците

Кой може всъщност да бъде спасен? Част 2 от 11

2020-08-27
Език:English

Епизод

Подробности
Свали Docx
Прочетете още

Дори гущерът ми го каза пак. Друго гущерче дойде. Той каза: „Заради мира на Учителя, не гледайте негативни новини.“ (Уау.) Аз казах: „Аз гледам само заглавията на мобилния си телефон.“ А той каза: „И пак не е добре, не е добре. Откъснете се от това.“

Нямах камера със себе си. Тогава исках да ѝ направя снимка и да ви покажа какъв вид паяк съм видяла преди. Този, който дойде и ме спаси от змията. (Да, Учителю.) Този е подобен на нея, просто е по-голям. Ако видите светлокафявия цвят с кръгло оформено тяло, този е видът. Те са толкова мили. След като ми каза каквото ми каза, аз ѝ заръчах: „Грижи се за себе си и за децата си в стомаха ти“ и тъй нататък. И после тя си тръгна. По-късно съжалявах - понеже тя приличаше на паяка, който ми помогна и ми спаси живота в склада, на друго място - и съжалявах, че не ѝ направих снимка. (Да, Учителю.) Защото искам да ви покажа, приятели, този вид паяк, тъй като по нашата [Суприм Мастър] ТВ показват друг вид паяк. Този вид паяк, не виждам да плетат мрежи или нещо подобно. Просто обикалят наоколо. (Да, Учителю.) Кафяв и кръгъл, прилича на рак. (Да.) Съжалявам, че не я снимах. Може би нямах камера със себе си. Срещнах я на другото място. В същата околност, само че в друга къща, (Да, Учителю.) докато правех нещо, а после, като се върнах в моята стая, съжалих. Казах си: „О, можех да ѝ направя снимка, просто да я покажа на екипа.“ Да покажа вида. Не същия паяк, а вида. (Да, Учителю.) И казах: „О, паяче, забравих да те снимам. Можеш ли някакси да се върнеш някъде, да дойдеш в къщата ми?“ Просто си говоря така, повтарям го няколко пъти. (Да.)

И ето ти на, на същия ден, само че малко по-късно, понеже за нея отнема дълго време да измине такъв дълъг път. (Да, Учителю.) Не е далеч, но за нея е, тя е дребна и с бебетата в стомаха си, в една бяла торбичка. (Да.) Прилича на хапче, кръгло и бяло. (Да, Учителю.) И тогава тя дойде. Но аз не я видях. Исках да напръскам вода, за да изчистя някои мъртви насекоми. (Да.) И тя беше толкова изплашена, хукна да бяга и аз я видях със стомахчето ѝ. Казах: „О, о, о, о! Толкова съжалявам.“ Не я улучих с водата, но шумът и влагата - напръсках малко, капчици (Да.) – и те я изплашиха. Казах ѝ: „Добре, добре, дръпни се. Пази себе си и бебетата. Толкова съжалявам, не те видях.“ Така че, не съм я виждала оттогава. Сигурно е била изплашена до смърт. Няма да се върне.

Разбирате ли, всички тези животни, дори насекоми, и дори паяци и гущери - те докосват сърцето ми толкова, толкова, толкова много. Наистина е така, както се казва в Библията: „Попитай птиците и те ще ти кажат. (Да.) Говори с рибите и те ще те насочат.“ Нещо такова, относно животните, че ще ви помогнат. (Да, Учителю.) Те наистина са ваши помощници. Дори гущерът, толкова малък като палеца ми. И паякът, тя е по-голяма от палеца ми. И после, разбира се, осемте крака. (Да, Учителю.) О, Боже мой. Тя дойде! (О, толкова мило.) Изминала беше целия този път, а аз не я видях. Тя беше на много очевидно място, но аз бях толкова заета, като се опитвах усилено да се отърва от мъртвите насекоми с напръскване, че не я забелязах. И така, тя се изплаши и избяга. Толкова съжалявам. Продължавам да се извинявам. Продължавам да казвам: „Толкова съжалявам. Наистина, прости ми, прости ми. Не исках да те изплаша. Не исках да нараня бебетата ти. Моля те, грижи се добре за себе си.“ Това е историята за паяка.

Има много различни също, дори съвсем дребни паячета също дойдоха и ми казаха... Какво ми каза паякът този следобед отново? О, Боже. Нямах време да го запиша. Сега забравих. Много малко паяче. О, да. Понеже бях твърде обезпокоена. Напоследък толкова много проблеми с работата ни. (Да.) Всяко предаване има някакъв проблем. Знаете, нали? (Да.) Всеки също има някакъв проблем. И си помислих, че може би трябва да се преместя. Също така, много насекоми дойдоха да ме безпокоят. Този вид цветен паяк дойде и ме възпрепятства по този начин. Казах си, че може би трябва да се преместя на друго място, по-спокойно. И тогава, паяците дойдоха, Двама от тях, казаха ми: „Остани! Остани тук. По-безопасно е за Теб.“ (Уау.) Аз исках да се преместя. Опаковах някои неща вече, а после всички те дойдоха забързани. И дори птиците. Преди да забравя. Птиците дойдоха, стотици от тях. (Уау! Това е удивително!) Стотици или хиляди, не знам. Изведнъж отникъде, дойдоха и започнаха да цвърчат навсякъде отвън. Във всеки малък ъгъл, цвърчаха навсякъде. Казаха ми: „Не отивай! Не отивай! Молим Те, остани тук.“ Аз казах: „Иначе какво?“ И те ми казаха: „Ако тръгнеш, негативната сила чака, за да Те нарани по пътя.“ (О, Боже мой.) Може би тук съм по-защитена. Но ако тръгна на път, може да не съм така защитена, и може да мина през тяхното укрепление. (Да, Учителю.) Тогава може да ме наранят по пътя. Така че, не се преместих пак, но трябваше да пренаредя нещата си отново. Разопаковане, пренареждане. Кажете ми, че пак изглеждам добре. (Изглеждате красива. Изглеждате прекрасно, Учителю.) Това е защото не виждате потта, с която съм работила цял ден да пренаредя нещата, да наглася светлините за камерата, и подготвяне на това и онова, подготвяне на ъгъла да не бъде толкова претрупан или да не изглежда толкова зле, така че редакторите да не се налага да работят толкова усилено, за да прикрият задния фон. (Да, Учителю.) Аз невинаги имам време да подготвям, така че понякога те работят много усилено. Трябва да им благодаря за това, на видеоредакторите. (Да.) Защото трябва да прикриват задния план. (Да.) Мисля, че този път няма да им се налага. Само пердето и дървената стена. Смятам, че няма да им се наложи да покриват повече. Така че, това са нещата, които исках да ви кажа. Не знам, има ли нещо друго? О, да.

Едно от кучетата ми не се хранеше. Казах ли ви това преди? (Не, Учителю.) Не? Добре. Понеже на всеки два дни ме информират как са кучетата ми. (Да.) Напоследък, едно от кучетата - това, което винаги пишка в къщата, за да ми каже нещо, ако не чувам. (Да.) И докато никое друго куче не смее да го прави, тя винаги го прави. Каза: „Безопасността на Учителя е по-важна.“ Страхува се, но все пак го прави. Тоест, много защитнически е настроена към мен. Няма против ако ѝ се скарам, че пишка в къщата. Не го прави винаги. Само когато има нещо важно, иска да ме предупреди. Но аз невинаги имам време да ги виждам, там е работата. Те също са мои защитници, но по време на ритрийт не ми е позволено да ги виждам толкова много. Преди, когато едно от кучетата умря, помните ли? (Да.) Трябваше да отида и да ги видя, и да ги успокоя, но напоследък не мога вече. (Да, Учителю.) Но тя не се храни отново и аз я попитах: „Защо?“ Тя каза, че се тревожи много за статута ми, понеже загубих твърде много Духовна Стойност. Не само Стойност, но и Младост. Този вид Вечна Младост, не младостта с физическо проявление. (Да, Учителю.) Но и с нея може да се случи. Просто тя няма предвид тази. (Да, Учителю. Разбираме.) И после ми каза, че съм изгубила толкова много Младост и Свобода, и Сигурност, и Стойност, и Защита. Изгубих толкова много, останах на нула, и затова тя не можеше да яде.

Много пъти, тя не можеше да яде, много дни преди това, и преди това, и преди това. Трябва да продължавам да ѝ казвам: (вътрешно, телепатично): „Моля те, грижи се за себе си, за да бъдеш здрава и силна и да можем да се видим отново. Защото ако си болна, как ще можем да се видим отново? А и ме караш да се тревожа.“ Така че, тя понякога се храни и се храни все по-добре и по-добре, понеже казах на грижещия се за тях: „Ако не се храни, трябва да ми кажете.“ Да пише чрез вас, приятели. Но ако се храни добре, всичко е наред. Ако не яде веднъж, два пъти на ден, тогава всичко е наред. Но ако не яде примерно два-три дни, тогава трябва да направим нещо. (Да.) И така, написала съм тук: „Тя отново не се храни. Яде много малко. Тревожи се за духовното ми (състояние), много аспекти са изгубени, загуба на Стойност, Мир, Младост, Свобода, Сигурност. Казах ѝ, че трябва да се храни, да спи добре, за да не се тревожа за нея. Другото момиче, по-малкото, също се тревожи, казва, че хората не заслужават моята саможертва. Толкова много е изгубено, стана състояние без стойност.“ Разбирате, другото куче, по-малкото, ясновидката. Те всички са много добри с мен. „Не е нужно Ти да губиш толкова много и после да бъдеш в такова състояние без стойност.“ Това каза тя. „Благодаря ви на всички за любовта и грижата.“

Те ми казаха: „Недей да гледаш повече новините. Недей да се ровиш в новините.“ Понеже това ще ме накара да изгубя още повече. Среща ме лице в лице с непрактикуващите, месоядни, пиещи вино - в новините. Аз казах, че дори не чета новините. Само гледам заглавията. Само чета някои от тях, ако е важно. Но те казаха, че не е добре за мен. И така, казах им: „Ще се опитам да минимизирам някои проучвания на негативните и лоши новини, защото това ме свързва косвено чрез новините с негативни и обикновени светски хора. Това е лошо за мен, особено в ритрийт, защото съм чувствителна, с отворена енергия.“ Не пиша цялото изречение, само накратко. (Да, Учителю.)

Цветният паяк се опита да ме спре, като изплете мрежи навсякъде, откъдето трябваше да мина. А другият паяк ми отговори така: „Защото този паяк желае Ти да се провалиш.“ Да не успея в мисията си и пр. И нещо друго, в друг ден: по-голямото черно куче също не се храни. И аз казах: „Защо? Защо не ядеш?“ Тя каза: „Тревожа се за Учителя.“ Аз казах: „За какво?“ Тя каза: „Твоята Свобода, Младост, Мир, Стойност не са добри.“ Не са в добро състояние. Аз съм написала: „не са добри,“ но значи „не в са добро състояние.“ Писала съм накратко тук. (Да.) И аз казах: „Знам! В името на всички същества, аз го правя доброволно. Всичко е наред. Не се тревожи.“ Казах: „Не се тревожи. Ти трябва да се храниш добре, да спиш добре, заради мен, за да не се тревожа за теб. Нали?“ „Тя се хранеше добре тук,“ когато ме виждаше, но не и там.

Следващото, Окончателният Учител ми предаде кратко съобщение. Аз казах: „Бъди благословен.“ Той/Тя каза: „Бъди свободна, имай Мир, Сигурност, Стойност.“ И аз попитах: „Свободна как? Да бъда свободна от какво? Аз съм в ритрийт.“ Той/Тя каза: „Освободи живота Си.“ Аз казах: „Какво означава това?“ Той/Тя каза: „Не гледай повече негативни новини.“ Тоест, да се освободя от света. (Да, Учителю.) Обикновено, това е смисълът на „ритрийт.“ Но аз трябваше, заради особената ситуация. (Да, Учителю.) Никога не съм се интересувала да гледам новини или каквото и да е така или иначе. Вие знаете това. Само тези дни, понеже е толкова спешно. Дори гущерът ми го каза пак. Друго гущерче дойде. Той каза: „Заради мира на Учителя, не гледайте негативни новини.“ (Уау.) Аз казах: „Аз гледам само заглавията на мобилния си телефон.“ А той каза: „И пак не е добре, не е добре. Откъснете се от това.“

И какво друго има тук? Това беше на 21-ви юли. Продължавам да чета отзад напред, понеже първоначално исках просто да прочета другото, но после изглежда има още. 20-ти юли: „Ужасна седмица.“ „Ужасно е повече от седмица. Всички водещи, дори птицата (в) `Съвет на деня`, всичко беше изцяло погрешно. Всичко се преправя, преправя, преправя. Изтощително. И това [куче] пак не се храни добре. Последния път, същото. Тревожи се твърде много за Учителя. Горкото момиче. Казах ѝ, че трябва да се грижи за себе си заради мен.“

Гледайте още
Епизод
Списък за гледане
Сподели
Сподели с
Запази
Начално време
Свали
Мобилно
Мобилно
iPhone
Android
Гледай на мобилен браузър
GO
GO
Приложение
Сканирайте QR кода или изберете подходящата система за вашия телефон
iPhone
Android