Търси
български
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
Заглавие
Запис
Следва
 

Откровенията на краля на войната за войната и мира, част ˙7 от 7

2024-06-25
Lecture Language:English
Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Най-после има добра новина, която искам да ви споделя. Спомняте си историята за жената с черната магия, която използва тази лоша магия на междукармичното пространство, за да ми навреди? Макар че не успя да ме убие, тя все пак успя да ми навреди. Червата ми бяха наранени от тази специална магия. И са наранени много месеци след като ви казах това. Също както когато някой стреля по теб с пистолет или нещо подобно, но то просто мине покрай теб. Не са засегнати жизненоважни органи, за да те убие. Просто може би е минало покрай теб и може би продължава да ти вреди, когато е близо до този орган. По подобен начин, червата ми бяха наранени и аз си помислих, че ще се оправят след известно време, защото раната не ме болеше толкова много. Направено е по различен начин. Така че просто оставих нещата. Казах си: „О, като мине време, ще се оправи“, защото раната не е голяма. Може би колкото една трета от размера на средния пръст. Така че не е много голяма. Мислех си, че ще имам достатъчно сили да го излекувам.

Понеже съм също и заета, не мога просто да седя и да мисля за тази малка рана. И продължих да си върша всички други неща. Твърде натоварено е – външна работа, вътрешна работа, бизнес, медитация, всякакви неща, които се случват в ежедневието ви. Същото е и с мен. Дори да съм в ритрийт, пак могат да проникнат неща, ако кармата на света е прекалено много натрупана в един или друг момент. Това винаги ме държеше заета. Така че дори съвсем забравих за раната, докато няколко месеца по-късно, може би преди около четири месеца, започна да ми създава проблем. Но също така забравих изцяло за лошата магия на междукармичното пространство. Мислех си, че просто е световната карма като цяло. Защото всеки път, когато питах нещо, Те винаги ми казваха: „Това е кармата на света.“ Така че просто го взех за даденост. Дори не питах повече. Понеже съм също и много заета, знаете това, много заета – всяка минута, всяка секунда от живота ми в днешно време. Доста е натоварено, така че забравих за раната в червата си, а тя ставаше все по-обезпокояваща. Това причини проблеми на стомаха ми.

Едва през последните дни, тогава ми казаха, слава Богу, че в червата има рана и тази рана изпуска вътре в стомаха. Затова имах проблем със стомаха си. Но не се замислях много, защото просто имах малко болка и много къркорене. Но не се чувствах зле; не се чувствах нездрава или болна или нещо подобно. Продължавах да си върша цялата работа, докато наскоро ми казаха това. Тогава знаех какво да направя. Защото си спомних това и сега стана по-добре. Благодаря Ви, за Божията Милост и за цялата Защитаваща Сила. И попитах този източник на информация: „Защо не ми казахте по-рано? Тогава можеше да се чувствам по-комфортно, а раната нямаше да стои през цялото това време. Ами ако беше пробила стомаха ми и тогава трябваше да постъпвам в болница? Не мога да направя това сега. Сега съм в ритрийт.“ И ми казаха: „О, кармата на света не ни позволи.“ Казах: „Отново и отново. Добре.“

И дори знам някои домашни лекове за справяне със стомашни проблеми и нараняване. Но даже не си спомних за тях доскоро, когато ми казаха, че имам „рана там и тя изпуска в стомаха ми. Нараняването на червата предизвиква в стомаха това, което се нарича 'изпускане'.” Това е точната Им дума. Защото аз не мислех за това, не знаех за това. Не знаех, че раната в червата може да предизвика изпускане в стомаха и да създаде стомашни проблеми. Всякакви неща стават: затруднено храносмилане, подуване на стомаха, тежък стомах, чувстваш се така, сякаш някой е сложил камъни в стомаха ти и трябва да се движиш с тях. И дори когато знаех всичко това, не помолих за помощ. Бях твърде заета, за да мисля. И това не е заради натовареността ми, а заради кармата – тя те принуждава да се държиш така - да не разбираш, да забравиш. Макар че можеш да се излекуваш, забравяш. Дори да имаш начин на лечение, забравяш.

Така че кармата е нещо ужасно. Това искам да ви кажа чрез тази история. Дори попитах Бог дали ми е позволено да ви я разкажа. Защото за някои страдания, болки или мъки невинаги ми е позволено да разказвам на вас или на когото и да е. Радвам се, че можех да ви кажа това, за да сте по-осъзнати за силата на кармата – на собствената ви лична карма, както и на заобикалящата ви карма и на кармата на света.

Понякога взимам хора със себе си, например някой помощник, и обикновено тя/той се държи много добре, докато не останем някъде с други хора, дори посветени. И тя става различна, напълно различна. Вече не готви за мен, не прави нищо – просто стои по цял ден в стаята си с извинението, че медитира. Добре! Накрая аз трябва да спра работата си и да отида да сготвя за себе си и за нея, когато дойде. И така всеки ден, поне почти два месеца, докато се преместихме.

Всеки ден готвя; тя не прави нищо. И идваше и ядеше късно – в шест, седем, осем (вечерта). После трябваше да ѝ напомням да бъде добре, да се облича топло и всички тези неща. Нямам нищо против. Просто си мислех, че кармата на света я кара да постъпва по този начин. Но по-късно Небесата ми казаха, че не е така. Попитах: „Тогава защо се държи така?“ И Те ми казаха, че… Каква е думата, която ми казаха? Просто искам да цитирам точно, но понякога забравям. Беше доста отдавна; вече е минало. Не си спомням. Добре, забравих точната дума, но смисълът е, че човекът до мен, в съседната стая, тази, която ме следваше и би трябвало да ми помага, не го прави, защото е била заразена от кармата на другите двама, за чиято къща плащах наем, за да живея там.

Така че кармата е нещо страшно. И сега разбирате защо много йоги, много духовно практикуващи са отишли в далечни места - по хималайските върхове или на края на хималайските планини - където никой не може да се качи. Като Гомукх в Хималаите, където вали сняг през цялата година. И дори през лятото снегът е толкова дебел, че никой не може да се качи. Докато може би когато армията отиде и разчисти пътищата в Хималаите, така че поклонниците могат да отидат. Тогава отиват хора и носят храна за йогите или за духовно практикуващите там, в тази отдалечена част на Хималаите. И те получават храна може би през цялото това време, както и някаква суха храна, която да съхраняват през шестте месеца, когато снегът е непроходим в този хималайски регион. Аз минах през голяма част от този регион след армията, която почистваше снега, защото той беше толкова дебел, че от двете страни още е като стени, много високи стени – три, четири метра високи, само сняг и лед – от двете страни на пътеката, по която поклонниците могат да минат.

Така че кармата е наистина нещо ужасно. Понякога отиваш на работа или правиш нещо или срещаш някого - и изведнъж се чувстваш различен; чувстваш се агресивен, чувстваш се некомфортно, чувстваш се зле или повръщаш, получаваш главоболие, такива неща. Това невинаги е заради вашата карма, а защото сте повлияни от кармата на тези до вас. Или дори някои ученици, когато гледат телевизия – външна ТВ – тогава постоянно ги боли глава, по всяко време. Ако не гледат вече тази телевизия, нямат главоболие. Така че ако имате някакво неразположение, което дойде внезапно или нещо го предизвиква, внимавайте и избягвайте тази ситуация, избягвайте да гледате това предаване или да се срещате с тези хора – ако можете, напълно избягвайте. Между другото, просто да ви кажа.

Има толкова много неща, които мога да ви кажа или не мога да ви кажа, но съм също така и много заета, за да говоря с вас всеки ден. Сега ситуацията не е същата. По време на ритрийт трябва да върша много вътрешна работа, по-важна дори от работата за Суприм Мастър ТВ, но трябва да върша и двете.

Така че ако дълго време не говоря с вас, моля да ме разберете; никога не ви пренебрегвам вътрешно. Винаги съм с вас. Бог ми разрешава тази Милост. Затова, моля ви, не се тревожете, нали? Ние сме винаги заедно. Бог ни е създал заедно. Бог се радва, че сме заедно и че ми сътрудничите по Божията Воля, за да можем да направим по-добър своя живот, живота на роднините и приятелите си, на близките ни същества, както и живота на целият свят, със своите малки скромни усилия. Благодарим на Бог, че ни позволява да правим това.

Така че не се молете твърде много за нищо, молете се само да бъде изпълнена Божията Воля и винаги да можете да вършите Божията работа и никога да не забравяте Бог. Молете се на Бог само да не Го/Я забравяте и винаги да мислите за Бог, да ви липсва Бог, да обичате Бог, да копнеете да бъдете с Бог, и се молете също Бог никога да не ви забравя. Бог не забравя. Просто ако сами се възпрепятстваме с някакви неправедни дела или погрешни схващания или погрешно мислене, тогава сами се блокираме от Божието Присъствие и няма да чувстваме Божието Присъствие и Любов. Но Бог никога не спира да ни обича. Бог никога не ни забравя. Просто се молете вие да не забравяте Бог. Нали така, скъпи мои? Добре. Мисля, че това е всичко засега. Трябва да отида да свърша някаква друга работа. И също, работата за Суприм Мастър Телевижън ме чака. Ще говоря с вас някой друг път.

Цялата ми любов е с вас, с всички вас, ученици или неученици и с всички същества на тази планета и навсякъде, където мога да достигна. Бог да ме благославя да продължавам да го правя. Бог да ви благославя изобилно всяка наносекунда от живота ви и всички ваши любими същества да бъдат благословени по този начин. И всички вие и близките ви и всички същества да не забравяте никога Бог. Ето това ви пожелавам. Благодаря ви много. Амин.

Мили Боже, ние Те обичаме. Молим Те непрекъснато за прошка и за Твоето Водачество, за да знаем кое е правилното нещо, което да вършим за другите. Както и за себе си, разбира се. Амин.

Photo Caption: Истинска история: Мрежата около водата беше празна. Това, което се вижда тук е проявена благодарност от освободила се риба.

Изтегляне на снимка   

Гледайте още
Последни предавания
2024-07-21
14229 Преглед
29:24
2024-07-21
79 Преглед
2024-07-21
94 Преглед
2024-07-20
1524 Преглед
Сподели
Сподели с
Запази
Начално време
Свали
Мобилно
Мобилно
iPhone
Android
Гледай на мобилен браузър
GO
GO
Prompt
OK
Приложение
Сканирайте QR кода или изберете подходящата система за вашия телефон
iPhone
Android