Търси
български
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
Заглавие
Запис
Следва
 

Откровенията на краля на войната за войната и мира, част 6 от 7

2024-06-24
Lecture Language:English
Подробности
Свали Docx
Прочетете още

И така, скрих се в една от колите под наем. И единствената кола, която можех да наема в този момент, беше, казах ви, с ръчно управление. Никога не бях карала с ръчно управление през живота си. […] ( Как Учителят шофира по магистрала за първи път на ръчна скорост? Продължете да гледате, за да разберете! )

Затова попитах хората, които бяха на опашка пред мен: „Имате ли номер на такси, за да мога да си извикам?” Една мила дама излезе от опашката и каза: „Там има магазин. Вътре има безплатен телефон, за да си повикате такси.” […] Тя дори ми показа как да се обадя по този телефон: „Просто вдигате и някой ще говори с Вас, и казвате, че искате такси, и им казвате къде сте, и те ще дойдат.” Също така не знаех къде съм. И казах: „Магазинът.” А те казаха: „Имаме толкова много магазини. Трябва да ми кажете адреса.” И помолих работещите в магазина да дойдат и да говорят с таксиметровия (шофьор). Бях „чужденец в земята на Египет.” Така че ми помогнаха и взех такси.

И след това намерих хотелска стая, малка, евтина. Отидох да сменя някакви пари и тогава се почувствах в безопасност. Но тогава от хотела ми поискаха толкова много неща - не само паспорт, но и шофьорска книжка - Бог знае, нямам. И после кредитна карта - не исках да я давам, защото не беше на мое име - взех я назаем. О, животът ми не е толкова лесен. Мислехте, че е – но не е. Вече си помислих, че животът ми е лесен – но не. Така че не можех да остана в този хотел, защото не съм достатъчно „заслужаваща доверие”. Те не вярват на лицето ви, на говоренето ви, на това как изглеждате – колкото и да сте мили или колкото и нежно да говорите - вярват на отпечатаната кредитна карта. Например. Така че не можех да остана в този хотел. Трябваше да си тръгна през нощта с такси, защото не знаех какво друго да направя - няма вече влакове, няма магазини, няма автобуси по това време.

Тръгнах с такси от Лондон дотам, където трябваше да отида. Беше около два часа. И шофьорът беше мюсюлманин. Той ми каза, че е мюсюлманин. Добре, чудесно. И аз го поздравих в името на Аллах. Но може би той имаше лошо време с жена си или нещо подобно вкъщи; продължаваше да ми говори много грубо по всякакъв начи, за всичко, по каквато и да е причина – просто говореше грубо. Но след това внезапно смени тона си. Говореше как не иска да яде това и онова заради алергии. И аз казах: „О, тогава сте почти веган.” Той каза: „Не, не съм веган. Просто ям това и това, защото не е алергично. Пия бадемово мляко и безлактозно мляко.” Аз казах: „О, знам, знам. Понеже аз съм веган, пия това и това (растително) мляко. Не пия лактозно мляко.”

И после като спряхме на магазина, защото трябваше да напълни гориво, влязох и купих много неща за него, всички вегански – бисквити, сладкиши и различни видове веганско мляко, за да опита. И тогава той пак започна да се държи много грубо към мен. Грабна всички неща от ръцете ми и ги хвърли обратно на стелажите. Попитах: „Но защо? Аз ще платя за тях.” Той каза: „Не, не, не! Не искам! Не искам! Не искам!” Беше много груб. Трябва да е имал някакви проблеми, телесни или нещо подобно. Или може би беше късно през нощта и не му се пътуваше да ме кара толкова далеч, но трябваше, защото беше дежурен. Той беше на ред за взимане на клиенти, така че трябваше. Аз се извинявах многократно през цялото време. Казах: „Съжалявам, съжалявам. Късно през нощта е и ще ви се реванширам. Ще платя повече, отколкото искате. Не се притеснявайте за това. И ето, вземете като за начало. Ето. 50 лири за вас. Моля ви, това е само вас най-напред. А после ще платя още. Става ли?” Тогава той каза: „Не, не. Задръжте ги. Ще платите всичко заедно после - така е добре.”

Не беше до взимането на пари или да се опитва да създава проблеми. Посто имаше някакви проблеми по това време. След това започнах да му говоря за исляма, нещо, което знам за Хадиса и за Корана. И започна да му харесва. И така, бяхме добре. Бяхме приятели до последната минута. И после стигнах докъдето трябваше да отида. И казах: „Моля, спрете тук пред този вегански ресторант. Трябва да хапна нещо.” И също, не исках да знае къде ще отида след това. Аз често сменям таксито си по средата на пътя, за безопасност. Така си мисля. Безопасно е така или иначе, безопасна страна, но винаги се старая да взема допълнителни предпазни мерки, защото често пътувам сама. Както и да е, влязох в ресторанта и си поръчах веганска храна, а след това повиках такси и отидох на другото място.

Понякога просто спирам записа и започвам отново, затова гласът ми невинаги е същият като предишния глас. Надявам се за зрителите да няма значение.

Причината да сменям такситата, ако трябва да пътувам с такси е, защото обикновено съм щедра към шофьорите. Давам им добър, много щедър бакшиш или ги каня да хапнат вегански ястия, които поръчвам от ресторант и после им ги давам да си ги вземат. И тогава те знаят, че имам пари. Така че за всеки случай, просто за безопасност, сменям таксито. И винаги спирам където е безопасно и след това може би вървя до мястото, където искам да отида, спирам пред хотел или моля за друго такси от хотела, за нов шофьор на такси, например. Това е просто допълнителна сигурна предпазна мярка, защото съм сама в света. И вие знаете, че този свят невинаги е добър и мил към всички и аз трябва да се грижа за себе си.

Обикновено като се връщах в Тайван (Формоза) или някъде другаде понякога, казвах на хората предварително да дойдат и да ме вземат с кола или нещо подобно. Но по-късно не исках вече да го правя. Защото, например, всички тайванци (формозци) идваха и беше много претъпкано на летището. Аз не искам да притеснявам пътуването на другите хора. И не искам хората да блокират другите по никакъв начин. Те донесоха стол-носилка и ме сложиха на него и ме носеха четирима души - двама отпред и двама отзад - на раменете си, за да ме виждат всички. О, Боже мой, беше наистина нещо предизвикателно, а аз съм много стеснителна. Тъй че след това не смеех да казвам на никого, че се връщам или че отивам някъде изобщо. Просто бягах.

Дори когато отивах на обиколката в Европа - помните ли европейската обиколка по време на войната, по покана на една от вашите сестри, молейки ме да отида, за да спра войната по това време - ходех съвсем сама с малко багаж. И не смеех да вляза в колата на никой ученик или да отида с тях или нещо такова. Ходех съвсем сама. И когато ги виждах да идват към мен, веднага избягвах някъде другаде. И така, един път, помня, че ви разказвах, в Словения, нямаше повече изобщо таксита. И всички ученици ме видяха, защото бяха също да слушат лекцията ми от обиколката. Те ме следваха навсякъде по това време в различните страни. Но аз винаги пътувах сама. И те ме виждаха и казваха: „О, Учителю, Учителю, елате тук, ние имаме кола.” Не, не смеех, защото всички щяха да дойдат. Ако отида там, ако остана там, ако чакам колата им, тогава всички други ще дойдат. И ще настане хаос на летището.

И така, скрих се в една от колите под наем. И единствената кола, която можех да наема в този момент, беше, казах ви, с ръчно управление. Никога не бях карала с ръчно управление през живота си. И беше в последната минута за магазина. Човекът беше нетърпелив да затвори магазина си и да се прибере. И просто ми каза: „Правите това. Правите това. Правите онова. И колата ще тръгне.” Казах: „Моля ви, не. Никога не съм карала такъв вид кола преди.” Той каза: „Ще се справите.” Как? Понеже в Европа видях много коли на ръчно управление. И той смяташе за даденост, че трябва да знам, че просто се глезя пред него и го бавя да се прибере вкъщи при жена си и децата си и да вечеря. Казах: „Не, наистина не знам. Моля, покажете ми.” Той каза: „Ще разберете как. Просто го правите. Просто карате. Натискате газта и натискате...” Дори забравих какво ми каза. И сега ако ми кажете да карам кола на ръчна скорост, няма да знам как.

И така, по това време, карах по целия път от летището до столицата и колата спираше много пъти. Трябваше да спра, да напиша на голям лист и да го залепя на стъклото на задния прозорец: „Нов шофьор! Моля, внимавайте!” И тогава хората, минаващи край мен, ме виждаха „качум, качум”. Колата почти спираше или не искаше да тръгне. Те продължаваха да ме гледат с приятелски усмивки. Хората там бяха толкова мили; разбираха, просто избягваха колата ми. А аз се молех през цялото време: „Моля, нека колата да продължава да се движи.” И аз не знам как - спира, тръгва, спира, тръгва, „качум, качум, качум”, наполовина спира, наполовина тръгва и т. н... И все пак, стигнах един хотел някъде по тази магистрала. Тогава влязох и оставих персонала на хотела да се погрижи за колата, да се обадят на компанията да дойдат да я вземат утре или когато и да е. „Моля, кажете ми дали мога да взема такси до столицата.” И те организираха всичко. Защото трябваше да стигна бързо, не можех „качум капом” с тази кола повече. Опасно е и щях да се забавя твърде много. Тъй като по онова време имаше лекция на всеки два дни в някоя страна. Помните ли? На всеки два дни трябваше да бъда в друга страна. Така че не можех да се мотая с тази кола.

За щастие, Небесата ме пазеха, ангелите ме пазеха и по някакъв начин стигнах един хотел и организирах това. И те казаха: „О, много е скъпо да отидете до столицата с такси.” Казах: „Не, не, няма значение. Моля ви, моля ви. Имам пари да платя.” Разбира се, когато тръгнах по пътя, се подготвих, имах пари в брой и също така няколко кредитни карти. Както и да е, и казах: „Няма значение, имам пари.” Затова винаги трябва да сменям таксито когато е възможно, защото хората разбираха, че имам пари. Тъй като понякога не искат да ме вземат. Притесняват се, че е твърде дълго разстояние и дали имам пари или не. И съм чужденка; не съм европейка. Такива неща. Много е трудно да бъдеш на път сам и да трябва да се пазиш сам. И трябва да убеждаваш хората, че имаш пари за дълго разстояние. Сега си спомням всичко това. Като холивудска история е.

Photo Caption: Любящо представете най-доброто от себе си, за да е приятно на другите!

Изтегляне на снимка   

Сподели
Сподели с
Запази
Начално време
Свали
Мобилно
Мобилно
iPhone
Android
Гледай на мобилен браузър
GO
GO
Prompt
OK
Приложение
Сканирайте QR кода или изберете подходящата система за вашия телефон
iPhone
Android