Подробности
Свали Docx
Прочетете още
И има също друго място, което харесвам в Америка - една от планините в Сан Хосе, Калифорния. И тази планина е единствената, която все още има дървета, растения и диви цветя, които цъфтят толкова красиво напролет; […] Наистина ми харесваше много. И можех да се разхождам по цял ден наоколо, да гледам цветята, дърветата и езерото. Бях много щастлива там. […] На тези няколко места бих искала да остана завинаги, защото няма никого наоколо - само ти, планината, птиците-хора, дърветата и някакъв малък източник на вода. […]
Онзи ден ви говорих за едното хранене на ден. Никога не съм това намерение. […] Но после ми се изплъзна от устата. […] Не исках последствията от него, умножената карма от него. И също, не исках други хора да го копират. […] По по-късно Небесата ми казаха, че това е трябвало да се разкрие. Макар че си отдъхнах с облекчение, все пак не ми харесваше тази част да бъде така публично разкрита. Но после разбрах защо е трябвало да стане така: за да има друга причина да мога да ви кажа да не изпадате в крайности и да се грижите за тялото си, да се грижите за здравето си и пр. Защото Бог не иска хората да се ограничават твърде много с някаква неистова дисциплина, която изобщо не е толкова нужна.По-късно си спомних, че Буда също е позволявал на монасите и монахините дори да пият питателен сок от зеленчуци и плодове следобед, след времето за обяд, което обикновено се описва като единственото хранене за деня. След това си спомних колко много йоги или последователи практикуват всякакви видове наказания за тялото. И попитах Бог дали наистина това им помага да бъдат освободени: „Защото в края на краищата го правят за Теб, нали?“ Бог отвърна: „Не.“ Бог не иска хората да навреждат на Неговия/Нейния храм. Тялото е храм на Бог и ние трябва да го почитаме, трябва да се грижим добре за него – разумно. Имам предвид, не да отиваме до крайност, разбира се, освен ако понякога е необходимо. Например, ако трябва да се покажете по телевизията, Суприм Мастър Телевижън например, тогава трябва да се облечете съответно и да сложите малко грим и прочее. Това е цялата ми идея.Искам хората по света да се разбират помежду си, да опознаят другите нации или обичаите и традициите на други райони. Колкото повече знаят, по-добре. Затова имаме всякакви видове предавания, за да обединим гражданите на света в дух на уважение, любов и разбирателство - че трябва да живеем заедно по такъв начин. Тогава ще имаме мир, хармония и никога няма да имаме войни.Но това не е достатъчно, разбира се. Защото според Краля на войната, попитах Го: „Тогава какво да направя, за да унищожа тази войнствена енергия, енергията на убиване; за да има мир на Земята и хората да могат да живеят радостно, щастливо, както би трябвало?“ Тогава Той ми каза: „Силата на кармата е изключително завладяваща и кармата от убиването не може никога да се унищожи, освен ако хората по света…“ Негови думи. Цитирам Го: „…освен ако хората по света не променят начина си на живот и напълно се откажат от насилието, от убиването, тогава войните ще бъдат унищожени. Мирът ще настъпи и ще царува завинаги.“ Край на цитата.Ние работим за това десетилетия наред. Преди се чувствах някак самотна, работех почти сама, но в днешно време с интернетната система, с комуникацията, разпространяваща се по цялата планета, чувствам, че толкова много, много съпътстващи граждани на света са наистина мотивирани за мир и дават всичко от себе си, за да насърчават това чрез храненето без животни-хора, чрез веганския режим, чрез веганския начин на живот и по много други подобни или свързани с това начини. И съм много щастлива и радостна. Просто броят все още не е достатъчен, за да покрие насилствената карма от убиването.Ние убиваме, Боже мой, милиарди, милиарди животни-хора годишно. Как можем да компенсираме това? Как изобщо можем да компенсираме, освен ако всички не преминем към милосърдния начин на живот? Предполагам, че дори петгодишни деца биха разбрали какво казвам, но магията на майа заслепява всички, заглушава ушите на всички и потиска целия този съвестен дух в сърцата на хората, предимно.Другите животни-хора създават по-малко насилствена карма от нас. Разбирате ли, може би някои животни-хора не могат да са вегани. Но ние, хората, имаме избор. Имаме много, много, много избори и можем да ядем всичко в растителното царство и да имаме достатъчно хранителни вещества. Това е въпросът: Не е било нужно да убиваме, не е нужно и няма да бъде нужно да убиваме. А ние умишлено се отказваме от милосърдния начин на живот и избираме да убиваме, за да ядем цялата тази плът с капеща кръв, някои дори я ядат сурова. Да ядеш месо от животни-хора – само като се сетиш и си помислиш за това и вече ти става гадно; да не говорим да ядеш плът, която има още кръв по себе си. Или дори живи, о, Боже мой! Хората – някои са толкова лоши! Невероятно е. По-лоши от някои дяволи в ада.Просто ще се опитам да помисля как да го формулирам отново. Иска ми се да можех да го запиша, щеше да ми бъде по-лесно просто да го чета, но не мога вече да пиша след редактирането на толкова много предавания по Суприм Мастър ТВ. Просто не ми се пише толкова много. Никога не съм обичала писането. Само в училище или когато бях по-млада, пишех поеми, изразявах чувствата си в тогавашния момент. Защото просто се изливаше; просто трябваше да го запиша. Но за поемите е по-лесно, защото са кратки. А също така се изливат лесно. Така че почти сякаш записвах това, което ми идваше в ума, бързо и лесно. Но нещата за кармата и всички неща, които трябва да ви обясня, са различни. Трябва да бъде точно и трябва да бъде истинно. Не просто личните ми чувства, а да бъде истинско и правдиво. Затова е по-трудно, отколкото писането на поеми или кратки есета в училище.Виждате, че дори в ежедневието си не пиша имейли или нещо такова. Нямам имейл. Не знам как. Дори да знаех как, не знам дали щяха да ми се пишат имейли. Само ако трябва да напиша коментари, поправки или предложения за предаванията по Суприм Мастър ТВ и за да се свържа с някои членове на работния екип; иначе нищо не пиша, освен някои кратки бележки, за да си напомня нещо. А най-важните неща предимно не ги записвам. Както разговора с Бога на войната, забравих някои от думите, които използваше Той. Нещо подобно е като смисъл във всеки случай. Например, „кармата“ на насилието или „енергията“ на насилието – подобно е. Означава едно и също. И така или иначе ще разберете какво съм се опитала да ви предам. Но иначе, освен някоя идея или нещо, което е трябвало да запиша и не съм имала време, или не е било времето да го напиша на членовете на екипа ми, или не искам да се облъчвам повече в края на деня - записвам го на ръка. Иначе не пиша на никого, освен когато е за работата за Суприм Мастър ТВ. Това е вече много работа за мен.Защото ако сте написали някои писма погрешно, трябва да ги пренапишете. И трябва да ги подредите така, че да са на същото място или на точното място и в толкова малко поле на сценария, за предаването. Това отнема много време. Аз дори не пиша (печатам) с десет пръста. С всичко това, имам достатъчно работа за вършене, а освен това имам да върша и вътрешна работа. Затова нямам вдъхновението да пиша вече дълги статии или нещо такова. Пиша само къси изречения или кратки текстове като за лозунгите за веганство или мир, или кратки новини за екипа, някои предложения за екипа да направят някои предавания, коментари за някои предавания или нещо допълнително за някои предавания и т. н. И всичко това е вече достатъчно работа за мен, защото трябва да върша повече вътрешна работа, отколкото външна. Но не мога да се откажа от нито едното.Наистина ми липсва времето в Хималаите и в Хао Тса. Хао Тса е планински район в Тайван (Формоза), където обикновено правех ритрийти сама или с двама-трима резиденти. А понякога взимах цялата група резиденти по онова време да дойдат с мен; разпъвахме палатки на брега на реката, живеехме много просто, много просто. Просто сготвяхме две, три големи тенджери и споделяхме, заедно с някои диви ядливи растения в момента. И може би сладки картофи, картофи, малко плодове, които ядяхме сурови или изпичахме на огън – печени ябълки, печени портокали, печена царевица, от този род неща. И бяхме много щастливи. А след това трябваше да изляза заради вече предварително уговорена лекция или нещо такова. Така че тези две места ми липсват много; иска ми се винаги да мога да го преживея отново.И има също друго място, което харесвам в Америка - една от планините в Сан Хосе, Калифорния. И тази планина е единствената, която все още има дървета, растения и диви цветя, които цъфтят толкова красиво напролет; А сега, ако искаш да живееш там горе, трябва да имаш разрешение да построиш къща. И тогава трябва да направиш път, за да минаваш от подножието на планината целия път до върха на тази малка планина, не е много голяма. Но аз не можех. Не исках, защото не исках да секат дървета, за да направят улица. Погледнах наоколо, навсякъде - много хълмове, много планини, бяха вече изцяло празни. Това беше почти единственото място, което имаше растителност и дървета - и големи дървета. Така че не ми даваше сърце да ги сечем. Харесваше ми много това място. Всяка нощ просто си правехме малко място за огън с три камъка и събрани сухи дървета наоколо, за да си приготвим вегански ястия. И живеехме в каравана втора ръка, четвърта ръка, пета ръка. И има малко кладенче в тази планина. Има и езеро отпред, което е водоснабдяването за този град.Наистина ми харесваше много. И можех да се разхождам по цял ден наоколо, да гледам цветята, дърветата и езерото. Бях много щастлива там. Но после трябваше да си тръгна, защото някъде ме очакваше лекция. Винаги си тръгвах с нежелание, но после си мислех: „О, може би ще мога да се върна.” Но никога не се случи отново да мога да се върна по някакъв начин, да живея там завинаги и да го имам като база за себе си. На тези няколко места бих искала да остана завинаги, защото няма никого наоколо - само ти, планината, птиците-хора, дърветата и някакъв малък източник на вода. Сега е напълно различно.Photo Caption: Изолиран ъгъл в градината е все пак мечта за истински мир с вътрешото Аз!
