Следва

Между Учителя и учениците

Майа си отиде и Животът на Господ Махавира: Освобождението на Чандана, част 3 от 7

2020-08-14
Език:English

Епизод

Подробности
Свали Docx
Прочетете още

Същото е с животните, с листата, с храстите и цветята. Дори една маса им говори, откликва им различно. Всичко е живо за слепите хора. Те виждат светлина навсякъде, от всичко и във всичко, както и в себе си. И се уповават на тази светлина, на тази енергия, на това мълчаливо приятелство, което им помага в ежедневния живот.

Дори ние, хората, не можем да се борим срещу нея, какво да кажем за малкото ми кученце. Щях да я накажа – например да не ме вижда, да не й давам бисквитки или вкусотии. Но след като ми каза това и толкова много съжаляваше, и се чувстваше толкова зле от това, й казах: „Добре, не се тревожи. Ще се разправя с нея. Ще й разчистя сметките. Ти си само нейна жертва. Прощавам ти. Наистина ти прощавам и те обичам.“ Прегърнахме се и се сдобрихме. След което казах: „Обещавам ви, че наистина ще се разправя с тази майа и с негативната сила.“ И го направих.

Много се радвам, че го сторих. Не съм сигурна, че съм щастлива, но не ми е тъжно. Не ми е тъжно. Както и вие се чувствате понякога; имаме този физически ум. И ми отне малко време да осъзная какво сме направили - аз в малка степен, всички Богове/Богини и всички Благородни Космически Същества. Сега, след като са обединени, Те са мощни и имат повече сила отпреди, когато бяха разделени на две групи. Вече са обединени, така че имаме повече мир. Сега Ги събрах всички заедно и си помислих, че могат да се справят. Помислих си, че заедно ще можем да го постигнем. Казах: „Вземете всичко необходимо от мен. Вземете всичко, от което се нуждаете от Всемогъщия Запас от Енергия. Вземете абсолютно всичко, което може да Ви потрябва, само и само да унищожим това същество сега, защото е тормозила, безпокоила, измъчвала, злонамерено дразнила, надсмивала се е и се е забавлявала със страданието на хората и другите същества прекалено дълго, дълго, дълго време. Това е, часът настъпи – дотук. Дотук.“ Не осъзнавах колко мащабно е това. Сега, като ви споделям, осъзнавам малка част, защото имам прекалено много работа за вършене. Нямах време да празнувам, но видях как другите същества празнуват наоколо, навсякъде във Вселената. Пееха, ликуваха, скачаха. Продължават и досега. Все още празнуват.

Но аз в това физическо измерение съм прекалено заета. Всеки ден съм толкова заета, че дори когато ми носят по едно ядене на ден, понякога не мога да го изям, защото постоянно има нещо за вършене. Физическата работа. Ако не е тя, то трябва да се вглъбя вътрешно и да върша вътрешната работа, за да помагам за засилване на вярата и енергията на хората и да продължават да медитират и да бъдат решителни по пътя към Висшата си Същност, към Божествената си Същност. Така че, много съм заета. Трябва също да проверявам различни кътчета на Вселената, къде, кой и от какво има нужда.

Трябва да проверявам и от какво се нуждаят кучетата ми и какво мога да направя за тях. Имах много за вършене. Освен от физическа терапия за тях, и аз имам нужда от нещо.От терапия. Това е „терапия“ на френски. Нали така? Не? Не го чувате? Понякога говоря с френски акцент. Думата е същата. Просто на английски казвам „Терапи: те-ра-пи.“ А на френски е „терапи”. Ние казваме хотел, те казват (х)отел. Много е (т)опло (т)ук. Сещате ли се за шегата ми?

Англичанин, агент на недвижими имоти продава къща. Двама клиенти отиват да я разгледат. Единият англичанин говори малко френски. Поне така си мисли. И французинът говори малко английски. Или поне така си мисли. Когато пристига, отварят вратата за първи път през лятото и вътре няма климатик, няма нищо, и той казва: „О, тук е много топло.“ Тоест, много е топло вътре. Но французите не произнасят “h“-то. Казват „отел“, вместо хотел. И „хот“ (hot), звучи „от“ (‘ot). И той казал: “Your (h)ouse very (h)ot (h)ere.” Къщата ви е много гореща. Агентът казал: „Какво? Какво ми е на ухото? И защо трябва да изляза?“ “Your house” звучи като “you out.” “Your (h)ouse very (h)ot (h)ere.” Той се ядосал и казал: „Защо трябва да изляза? И какво ми е на ухото? Французинът пояснил: „Не, не, въздухът е горещ.“ Англичанинът се опитал да успокои агента. И казал: „Не, не. Той иска да каже, че косата ви е особена, не ухото.“ Защото французите не произнасят “h” и когато той казва: “The air ‘ot,” англичанинът си помислил: „Аха, ясно, косата му е особена.“ Понякога помощта е проблемна, когато не говорите езика много добре. Аз съм била навсякъде из Европа и понякога звуча като немците. Все казвах на помощничката ми: „Колата ти е капут?“ Тя отвръщаше: „Какво е капут?“ Тайландка е. „Какво е капут? Какво значи капут? Не разбирам.“ Аз казвах: „Капут. Нали знаеш, капут, капут, капут!“ Тя разбираше малко английски. А аз забравях английския си. Когато говоря прекалено бързо, понякога забравям как е капут на английски. Или казвам нещо и после: „Това е! Това е! Чудесно! Чудесно! Много добре!“ А те се чудят: „Какво е това, Учителю? Какво казахте?“ Трябваше да помисля малко. „Исках да кажа, че е много добре. Отлична работа.“

Имаме подобни проблеми с физическите си умения. Мислим си, че е добре, че имаме чифт здрави очи, здрав език, за да можем да говорим помежду си, да можем да се виждаме, да можем да оценяваме нещата, красивите неща отвън, но понякога всичко това е пречка – голяма пречка, вместо предимство. Има слепи хора, слепи деца, които първоначално са можели да гледат, но след болест ослепяват когато са още малки, на по шест, седем, осем, девет години. Отначало им е трудно. Блъскат се в предметите, защото са свикнали да се движат по един начин и да ползват своите очи и ръце, за да вършат нещата. Но след като ослепеят, забравят, че не виждат нищо и се блъскат в някои предмети. Или са свикнали да ползват ръцете си, за да вдигнат чашата, а сега не могат да я напипат, защото механично прибягват по навик, както са вършели всичко с физическите си очи и физическите си уши. Но малко по малко след време усещат, че нямат нужда от тях. Всичко излъчва енергия към тях и така те знаят къде се намират нещата.

Затова понякога, когато хората отиват някъде с колата си, казвате: „Нека пътят [се вдигне] и те срещне.“ Истина е за слепите хора, или поне за слепите деца, когато са още малки и невинни. За тях е по-лесно да се приспособяват към нови неща. Те осъзнават, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Например, че това дърво е не просто голямо, а около него, енергията му, магнетичното му поле е по-голямо. Дърветата действително са по-големи отколкото изглеждат. Същото е с животните, с листата, с храстите и цветята. Дори една маса им говори, откликва им различно. Всичко е живо за слепите хора. Те виждат светлина навсякъде, от всичко и във всичко, както и в себе си. И се уповават на тази светлина, на тази енергия, на това мълчаливо приятелство, което им помага в ежедневния живот. И съвсем не им липсва нищо. Не им липсва нищо.

Един дзен Учител е казал същото: „Щеше да бъде по-добре, ако бях сляп, глух и ням от самото начало.“ Защото само когато оттеглим истинското си внимание от всички тези физически външни органи, можем наистина да навлезем в Царството. Затова, когато притихнете в медитация или по време на посвещението, седите тихомълком и нямате нищо, за което да се притеснявате в този момент, защото знаете, че това е моментът на посвещението ви и наистина сте го жадували толкова отдавна, така че му отдавате цялото си внимание. И тогава виждате своето Аз, (вътрешната Небесна) Светлина и чувате Божието Слово. Мелодиите са вашата вътрешна вибрация. По принцип, разчитаме на очите си, за да видим; но не виждаме никаква (вътрешна Небесна) Светлина. Разчитаме на ушите си, за да чуем; но не чуваме нищо от вътрешната Небесна Музика. Да си сляп не е толкова зле. Когато Исус е бил жив, казват, че можел да лекува слепите. Това е заради посвещението. По време на посвещението, сме имали слепи посветени, преди. Те виждат всичко. Виждат (вътрешната Небесна) Светлина понякога дори по-добре от вас, защото няма нищо друго, което да ги разсейва от външния свят.

Мисля да седна. Високите ми токчета ме зоват да седна. Всъщност, не знаех защо трябва да нося високи токчета, докато не изровиха всички тези пророчества. Тогава си казах: „О, ето! Нищо чудно, че съдбата ми е да нося красиви дрехи. Високите токчета са били предопределени от Небесата.“ Малко промяна, нали? Досега, всички Учители и Буди са били много аскетични и много строги. Промяна е да видиш една жена с хубави дрехи, красиви обувки и красиви бижута. Нали? Защото практиката е отвътре. Както и да е, и на мен ми се искаше да не се налага да нося всичко това. Отнема много време. Разбира се, медитирам през това време. Медитирам докато слагам това и онова. Също е добра медитация, но ми се искаше да не трябва да медитирам по този начин. По-удобно е просто да увиеш едно одеяло около себе си, да седнеш на дивана, да затвориш очи и да се отпуснеш, вместо да се концентрираш отвътре и отвън едновременно. „Оопс. Това става ли? О, не, не, не това. О, не мога, не мога. Не мога да го направя. Закопчалката е много трудна, много е малка.“ Правят ги за жени, които разполагат с много време. Време, което аз нямам. Имам всичко останало. Много малко време.

Някога бях по-добра. В смисъл, че говорех по-бавно, по-внимателно и по-търпеливо. Сега казвам: „Давайте по същество. Моля, не говорете надълго. Нямам време. Наистина нямам.“ Понякога лекарят ми се опитва да ми обясни за лекарството ми. Казвам му: „Добре, докторе, опишете го и ми го пратете по факс.“ Все пак, по-бързо ще ми е да го прочета. Така или иначе забравям да го пия, взимам го само от време на време, когато имам нужда и когато се сетя.

Дори лекарят знае, че не обичам много лекарства, дори и витамини или нещата, които са добри за пиене на моята възраст, за възрастните хора и прочее. Той ми мисли доброто, но знае, че така или иначе ги забравям, затова ги намали до три източника, само три и само по веднъж на ден. Три лекарства, тоест добавки. И само веднъж дневно. И пак забравям. Казах му: „Докторе, забравям дори да си измия лицето сутрин.“ Той каза: „Как може да забравите?“ Казах: „Просто забравям.“ Излизам от медитацията си или от съня си или каквото и да е и скачам направо към документите, които са пред мен. Заровена съм в тях и забравям всичко останало.

Дори храната е под носа ми и не я ям, докато не приключа с документите. Но не мога да им кажа първо да ми донесат храната, после документите, защото е много работа за един човек. Всички сме заети. И един и същи човек се грижи за това да ми сложи храната в кутия и да ми я донесе заедно с документите, защото не живеем заедно. Момичетата са заети с разни неща. Има едно момче, но той не ме притеснява, добре е така. Бих предпочела да е сестра, за да не се тревожа за енергийното влияние. Може би вие се изразявате така. Както и да е, той не ме притеснява, но не искам постоянно да се разкарва напред-назад.

Колкото по-малко хора, толкова по-малко енергиен обмен и повече концентрация за мен. Колкото по-малко смущения от различната външна енергия, толкова по-добре за мен. Разбира се, когато изляза навън, има хиляди от вас и не мога да контролирам нищо. Навсякъде са. Няма проблем. Но когато съм вкъщи, се опитвам да се съсредоточа повече, за да мога ефикасно да работя отвътре и отвън. Така че, има го и това. Но също така не искам да карам хората да работят повече от необходимото, защото момчетата живеят заедно на едно място, а аз живея далеч от тях с кучетата ми. Помощничката за кучетата идва и си отива, идва и си отива. Когато е време да се погрижи, идва; когато няма нужда – си отива. Оставям я да си почине. Понякога имам нужда от нещо и й се обаждам. Питам я: „Какво правиш в момента?“ Ако каже, че се храни, казвам: „Не, не. Тогава яж. Нахрани се. Може би по-късно.“

Не искам да притеснявам хората, когато не се налага. Те винаги са насреща. Но не искам да злоупотребявам с добрината им. И преди, ми носеха рано сутринта закуска, а после късно следобед, обяд. Закуска и обяд; храна два пъти на ден. После казах: „Носете само обяд, това стига.“ Защото той трябва да се събуди рано сутринта, да медитира или да се помотае малко, останалите братя и сестри също трябва да се събудят рано, за да прегледат документите и да ми ги принтират. Минимум трима-четирима души трябва да се събудят рано. Не могат да медитират през цялото време. Или са уморени от предната нощ, работили са до късно и не могат да починат сутринта, затова премахнах закуската. Казах: „Носете я по-късно. Заедно с документите.“ За да могат да си починат повече и да медитират сутринта. Дори и така, пак не съм толкова гладна. Когато видя документите: „Уау!“ – интересувам се повече от тях, отколкото от храната. Ето така стоят нещата.

Може би ще говорим за това. Ще говорим за Господ Махавира. Чудесно. Останете тук. История. Не е време за спане. Имаме още време, нали? (Да.) Моля? ( Как е Добра Любов? ) По-добре. Мислех си, че няма да издържи, защото плака толкова много. Обикновено не плаче. Не е от глезените. Дори не лае, когато не се налага. Много е тих, а плака толкова много, че сърцето ми се пръскаше. Но, беше за добро, защото ме мотивира да премахна майа. Иначе съм прекалено заета и забравям за нея, а тя постоянно ме притеснява. Този път имах добро извинение. Казах: „Дори използва такъв мръсен номер, за да накараш дъщерята да захапе майка си; това е прекалено долно. Не мога да ти позволя да останеш повече тук.“ Така стана. Бях много ядосана, напълно отвратена. Казах: „Ако искаш да се разправяш с някого, разправяй се с мен. Не закачай кучетата ми. Това е по-зле от всичко най-отвратително, което мога да си представя. Не заслужаваш дори да мисля повече за теб. Трябва да си отидеш.“ Но за щастие, съм малко умна и мога да върша много неща и бързо. Ако бях по-малко умна, щеше да има повече време и да причини повече зло. Дори ако говоря по-бавно, това отнема повече време и няма да имам време да ви видя. Така че, приготвям се много набързо, ям докато работя по документите или докато гледам някои клипове, които трябва да редактирам. Да! Много е просто.

Гледайте още
Епизод
Списък за гледане
Сподели
Сподели с
Запази
Начално време
Свали
Мобилно
Мобилно
iPhone
Android
Гледай на мобилен браузър
GO
GO
Приложение
Сканирайте QR кода или изберете подходящата система за вашия телефон
iPhone
Android