Търси
български
Заглавие
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • polski
  • italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Others
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • polski
  • italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Others
Заглавие
Запис
Следва
 

Нека справедливостта да възтържествува, част 5 от 6

2021-01-06
Lecture Language:English
Подробности
Свали Docx
Прочетете още

Имах видение за нещо, но не мога да ви го кажа. То е нещо позитивно. Много позитивно, позитивно! Но е като предсказание. (О.Това е добре.) Не е за казване сега, нали?

( Учителю, има ли нещо по-нататък от Вашия Духовен Дневник, което Учителят може би иска да сподели с нас?)

Не знам дали винаги би трябвало да чета от дневника ми. Дневникът трябва да е таен. Вие винаги копаете в личната ми стая. Тогава трябва да си сложа очилата. Трябва да потърся дневника. (Добре, благодарим Ви, Учителю.) Изчакайте там, ако има нещо, което мога да ви кажа, ще ви кажа. (Благодарим Ви, Учителю.) Иначе ще ми кажете, че съм стисната и … (О.) (Не, Учителю.) Къде ми е дневникът? О, мили Боже. Ето го. Добре. Моят скъп дневник е почти свършил. Измина почти една година и какво направихме. Годината измина толкова бързо, времето мина толкова бързо. (Да.) И косите ни посивяват толкова бързо. В последните няколко дни имах време, откраднах си малко време, за да си боядисам косата. (Изглеждате красива,Учителю.) Съвсем сама. Аз съм Учител с много ниска поддръжка. Правя си всичко сама.

Нека да видя. Чела съм ви много пъти преди, (Да, Учителю.) затова не мисля, че е останало много. О, напоследък нямам много време да си записвам много неща. И други неща, още не мога да ви ги кажа.

Този човек ще отиде в затвора или поне ще бъде подведен под отговорност, ясно? Но не мога да ви кажа сега. Нали? (Да, Учителю.)

Имах видение за нещо, но не мога да ви го кажа. То е нещо позитивно. Много позитивно, позитивно! Но е като предсказание. (О.Това е добре.) Не е за казване сега, нали?

Има някакъв дяволски вид проявления в небето. Хората не виждат тяхната форма. Но има и такива, които изглеждат като балон или подобно. Това са дяволите, които се опитват да унищожат земляните и нашата Земя. Затова „поръчах да бъдат изтеглени надолу и още скрити демони да бъдат също изтеглени към ада, ако не се покаят. Дори и да се покаят, вече е късно.“ Дори някои учени могат да ги видят посредством някои инструменти. Те приличат на петна или нещо подобно, (О.) почти прозрачно сив цвят. Ако можете да ги видите с физическите си очи, изглеждат така. Но са много грозни и противни. Не са просто като балон. Много са противни. Ще разберете, ако видите истинския им… със своето око на мъдростта или нещо подобно, ако видите истинския им образ, ще припаднете. (Уау!) Добре. О, Боже.

А тук просто съм записала за демона, за което ви казах преди малко. (Да.) Разбирате, за тяхното коленичене с лице почти до земята, защото ППВ (Пазителят на Първоначалната Вселена) не може да ги раздели. Затова казах: „Махнете ги от погледа ми. Имам друга работа за вършене. Да не пречат на погледа ми. Простих им, добре. Който и да е, простих на всички. Но не да коленичат повече пред погледа ми. Нали? Отведете ги. Хайде, хайде, хайде.“ А това беше на 7-ми декември. Какъв ден е днес? 24 декември. (24, да.) Да. А, все още 24 или почти 25? 25 или 24? (24. Все още 24.) Добре, добре. Добре. Много други предсказания, не искам да ги казвам. На 8-ми декември: „Куп демони и духове все още коленичат отвън. Защо? Защо?” Попитах Ihôs Kư. „Защо? ПВ Пазител, защо?“ И Те ми казаха: „Защото Вие ги вързахте всички заедно, ние не можем да ги разделим.“ И просто съм записала разговора си с Тях. „Добре. Добре. Сега ги разделете, някои към Четвърто Небе, защото се разкайват, а някои към ада, защото са твърде лоши.” И по-късно погледнах, още ги виждам там.

Не трябва да ги виждам. Но ако погледна по някакъв специален начин, тогава мога да ги видя. Защото те не са като вас, не са с физическо тяло. Имат само астрално тяло. (Да.) А аз не трябва да виждам нещата, които не искам да виждам. И най-вече такива духове и демони, те не смеят да покажат истинската си външност пред мен. Разбирате ли? Но аз просто ги погледнах; те плачеха или нещо такова, затова погледнах натам и ги видях. И така, попитах Пазителите на Ihôs Kư около мен отново, казах: „Как така? А?“ „Как така духовете все още коленичат там?“ А Те ми казаха: „Времето още не е дошло.“ Аз казах: „Какво имате предвид?“ Казах Им да се отърват бързо от тях.

Те казаха: „Защото на Бога на Четвърто Ниво не Му достига стойност, за да ги отведе.” Обясних ви вече, нали? (Да, Учителю. Да, обяснихте. Благодаря Ви.) И казах: Добре, тогава ги вземете на Трето Ниво. Става ли?“ Пак не могат. Защото нямат достатъчно стойност. А Второ Ниво е още по-зле. Защото тези демони са много силни. Много мощни. Също както например, можете да вдигнете една чанта с 5 килограма ориз. Нали? Но ако е 100 килограма, тогава ще е трудно да я вдигнете. Да не говорим да отведат много от тях. Разбирате ли? (Да, Учителю.) Да, същото е. Силата на едно същество е такава. Не можете да го претеглите. Но ще знаете, ако сте духовен човек, ще знаете този човек колко сила има и че не можете да се справите с него или че можете да се справите с него. Разбирате ли? (Да.) Добре. И също, кармата на едно същество е също по този начин. Не можете да я премерите; не можете да я претеглите. Не можете да я сложите на кантар, за да видите колко килограма е, но не можете и да я отнемете, защото е твърде много. (Да, Учителю.) Затова Господарят на Четвърто Ниво не може да се справи с това. И на Трето Ниво, на Второ Ниво, всички Те не могат. Дори Астралното Ниво не може. И така, могат да отидат само в ада. Аз казах: „Не, не може. Обещах, простих им.“ Затова, трябва да създам специално място да останат там. Това разбрахте ли го? (Да, Учителю.) До следващата бележка.

Боже мой. Толкова много работа имам. Вие знаете колко купища книги ми пращате всеки ден да се погрижа, да ги проверя. Колко много предавания ми изпращате. Нали? (Да, Учителю.) Не е само едно предаване. Много предавания. Като книги. Трябва да чета много и да се погрижа за много. Затова трябва да жертвам всичко, дори съня си, за да направя всичко това. И да върша вътрешната работа. Разбирате ли ме? (Да, Учителю.) Ето защо забравих демоните, коленичили отвън. Те няма да умрат, просто се чувстват гладни.

Ако нямаш това тяло, няма да умреш. Но все пак чувстваш страданието, чувстваш глад, чувстваш жажда, чувстваш всичко, но нищо няма да ти се случи. Просто страдаш от болката от глад или жажда, или други неща, но няма да умреш, или не чувстваш болка, или не припадаш, или нищо такова. Разбрахте ли? (Да, Учителю.) Също както някои гладни духове могат да бъдат гладни завинаги, но няма да умрат.

В ада също, хората могат да бъдат наказвани. Провинено същество, грешно същество, може да бъде наказвано завинаги, но те няма да умрат. Само страдат, страдат, отново и отново, и отново, но не могат да умрат. Това е проблемът. Това е ужасното нещо в ада. Ти просто няма да умреш. В това физическо тяло, дори хората да те измъчват, или да те бият, или да те убият, можеш да умреш. И тогава няма да страдаш повече. Е, разбира се, ако не отидеш в ада. Но в ада - никога не можеш да умреш. Докато кармата ти не свърши, продължаваш да страдаш завинаги, да си промушван, изгарян, въртян на шиш, печен, удрян, всякакви видове ужасни наказания. Тези, за които съобщават по ТВ или вестниците за измъчване на криминално проявени или заподозрени във военни провинения, бледнеят в сравнение с това. Разбирате ли какво имам предвид? (Да, Учителю.) Защото, например, ако в този свят някой е измъчван, ако болката е твърде голяма, просто ще припадне. (Да.) Но в ада не можеш да припаднеш. Не припадаш. Не изпадаш в несвяст. Не можеш да избягаш. Просто продължаваш вечно да изпитваш болка, страдаш завинаги. Разбирате ли? В ада някой те е намушкал или те е разрязал. Ти разбираш много добре това, но не можеш да избягаш, не можеш да припаднеш. Дори за една секунда не можеш да спреш болката, по никаква причина. Разбирате ли? Там не ви дават болкоуспокояващи. Нищо подобно. Дадох си сметка, че това е твърде много за Господаря на Четвърто ниво, затова казах: „Да, да, това е твърде много за Него.“ Нали разбирате, разговарям с Боговете и Богините-пазители, записала съм го по същото време.

И така ... Тогава казах: „Добре, значи трябва да Му помогна да покачи стойността Си. И тогава, кога могат да си отидат? Кога можете да отведете демоните?“ А те ми отговориха: „До 5 чáса.“ Казах им: „О, Боже! О, Боже, съвсем забравих за това. Гледайте да е бързо, по-бързо от това.“ Те ми отвърнаха: „Не можем да ги заведем където и да е. Как да стане толкова бързо?“ Казах им: „Добре, добре. Тогава ще трябва да създам някакво място за тях. Малък свят, в който да останат.“ И за това се погрижих сега. (Да.) Така че, вече няма нужда.

Всички, които са от По-Висшия Свят, или от Абсолютния Учител, или Боговете/Богините от Ihôs Kư, всички Те са позитивни, позитивни, позитивни. Но в този свят трябва да се справям с негативното. Разбирате ли какво казвам? (Да, Учителю.)

На 9-ти декември поглеждам - пак има един! Един дух още е там! Питам ги: „Защо този е още там?“ А те: „Не му е дошло времето.“ Аз им казвам: „Не ми казвайте едно и също отново и отново. 'Не му е дошло времето...' Отведете го веднага. Защо?“ О. А те ми отговарят: „Защото още нямаме достатъчно сила. Ще го направим. Ще сменим прехвърлянето. Ще дойде друго прехвърляне." Защото вече са били употребили цялата Си сила, за да отведат онези демони. Не е толкова лесно. Демоните са много силни. (Уау.) Тези имат много сила, могат да причинят много поразии на света, затова Те не могат да направят много. Налага се да ги свалят долу един по един. И един е останал, затова ги попитах. Казаха ми: „Не ни остана достатъчно сила. При следващото прехвърляне ще го направим“. Разбирате ли ме? (Да, Учителю.) Те винаги ми казват: „Още не му е дошло времето.“ И трябва да ги разпитвам за подробности. Добре, няма значение. Не съм записала всичко, но това е по същество. Казах им: „О! Както и да е. О, направете го както искахте. Направете го Сами.“ Казах им: „В този свят това, което искаш да направиш най-добре, си го правиш сам.“ Това съм казала тук. Мисълта ми е, че понякога дори Боговете/Богините от Ihôs Kư не могат да ми помогнат. Не само в този случай. В много други случаи също. Добре тогава.

Гледайте още
Епизод  5 / 6
Гледайте още
Последни предавания
6:46
2024-04-20
6 Преглед
2024-04-20
60 Преглед
31:30
2024-04-18
59 Преглед
Сподели
Сподели с
Запази
Начално време
Свали
Мобилно
Мобилно
iPhone
Android
Гледай на мобилен браузър
GO
GO
Prompt
OK
Приложение
Сканирайте QR кода или изберете подходящата система за вашия телефон
iPhone
Android