Следва

Между Учителя и учениците

Нека справедливостта да възтържествува, част 4 от 6

2021-01-05
Език:English

Епизод

Подробности
Свали Docx
Прочетете още

Който пожелае, както е при хората, ако се покаят и направят живота си по-състрадателен, който е по-съвместим с Небесния начин на живот, тогава ще могат да отидат на Небесата. Аз мога да им помогна. (О!) Но ако не желаят, не мога да ги насилвам. (Да, Учителю.) Хората и животните и всички същества –еднакви са.

( Сестрата ще зададе следващия въпрос, Учителю. ) ( Учителю, на последната конференция ) Да. ( Учителят спомена как Учителят е завързала демоните, притесняващи някои хора. И че нито Боговете/Богините от Ihôs Kư биха могли, нито Богът на Четвърто Ниво е имал достатъчно стойност, за да ги отведе всичките до Четвърто Ниво наведнъж. А ако Богът на Четвърто Ниво ги беше отвел? Какво щеше да стане? )

О, първо, Той вероятно нямаше да бъде вече Богът на Четвърто Ниво. (О!) Той не ги беше издигнал, защото няма достатъчно сила на стойността, за да го направи. Ясно ли е? (Разбирам.) Трябва да бъде съгласувано с Него, не само с Боговете/Богините от Ihôs Kư. Трябва голяма организация. Разбирате ли? (Да, Учителю.) Ако един Бог няма достатъчно стойност, Той не може да направи такова нещо. (Разбирам.) И дори и да го стори, то демоните може да го превземат. (О, уау.) След което не може да бъде вече на Четвърто Ниво, отново ще стане част от демоничния свят. (О!)

Това е забавна история, ще ви я разкажа. Тъй като от Ihôs Kư не могат да ги хванат, тези, които се навъртат около онези и ги карат да вършат лоши неща. И Те не могат да отидат и да ги отведат. Затова аз трябваше да го направя. Навързах ги всички заедно и ги завлякох обратно. След това забравих за случилото се. Изцяло ги забравих. Прекалено съм заета. Нали разбирате? (Да, Учителю.) Нямате си представа колко съм заета. Наистина си нямате представа. Ако живеете с мен по 24 часа в денонощието, ще се запитате: „Учителю, от какво сте направена? Добре ли сте, Учителю?”

Както и да е, наистина едва имам време за каквото и да е. И после имах малко болки и помолих за едно лекарство, и някой ми го донесе. Не на моето място, другаде. Друг го взе оттам и ми го донесе, окачи го някъде. Аз отидох да го взема оттам. Надалеч оттук. Разбирате ли? (Да. Да, Учителю.) Надалеч от така наречените ми жилища. Много надалеч, при външната порта. Но така и забравях да го пия. Понякога го пия, понякога забравям, и болката не си отива, затова си помислих: „О, както и да е, забрави.“ И така забравих изцяло за тях.

И един ден, изведнъж погледнах отвъд моето енергийно поле и ги видях, коленичили, с наведени глави и коленичили, с вързани ръце и тъй нататък. Нямаха физическо тяло, но наподобяваха. Нали разбирате? (Да, Учителю.) Представете си както полицаите залавят престъпниците. И ги заключват с белезници. (Да, Учителю.) За ръцете и за краката, за да не могат дори да се изправят, и седят на колене почти, коленичат със сведени до пода глави. Нали? (Да.) С наведени глави и прочее. Почти сякаш имат вериги около ръцете и краката, и дори не могат да си изправят коленете. Разбирате ли? (Да, Учителю.) Сведени са почти на пода, ръцете и краката са вързани, и главата им почти допира коленете. Представяте ли си го? (Да.) Забравих за тях и един ден погледнах, след около три-четири дни по-късно. Попитах: „Хей? Какво е това?“ Защото бях казала на Боговете… На Боговете/Богините от Ihôs Kư, на пазителите около мен, да ги отведат в ада. Тези, които са помилвани, отиват на Небесата, които са прегрешили в по-малка степен и вече са се покаяли, отиват на Небесата, и им казах, че това е последният шанс, който им давам.

Обикновено след това нямам вече снизходителност. Беше през април. Но толкова ми стана мъчно за тях, че казах: „Добре. Добре. Нека част от тях отидат на Четвърто Ниво, а останалите в ада, защото не се разкайват. Половината от тях отиват на Небесата, другата половина – в ада. Как така все още се навъртат там?“ И Боговете отвърнаха: „Не можем.“ Казах им: „Просто ги разделете. Нали разбирате, разделете ги. Заведете част от тях на Небесата, останалите в ада.“ Те казаха, че не могат. Попитах ги: „Защо? Какво има?“ Те отвърнаха: „Вие ги приковахте.“ Казах: „Да, но Вие можете да ги разделите, не е ли така?“ Те отвърнаха: „Не. Не можем. (Уау!) Вие трябва да излъчите енергия, за да унищожи оковите им, иначе ние нищо не можем да направим.“ Казах: „О, Боже! (О, уау.) За какво Ви имам наоколо?“ Казах: „Добре. Добре. Добре. Сега вече можете. Действайте.“ Самата аз дори трябваше да разруша оковите им. Не че е забавно, но изглежда забавно. Начинът, по който висяха така, висяха надолу така. Нещо като тъжна комедия. (Да.) Не знам как да го опиша, когато ги видях така. И напълно ги забравих. В продължение на много дни. Не помня колко точно, но поне четири дни или една седмица, нещо такова. И после така ми дожаля, те са гладни и какво ли не, и поне в ада могат да имат своя храна или каквото и да е. Ето как Им отне няколко дни, за да ги отведат в ада или на Небесата. А част от тях са все още там. Попитах: „И какво сега? Защо някои са още тук?“ И от Ihôs Kư ми казаха… И това го бях забравила. Заета съм и съм забравила. И от Ihôs Kư ми казаха: „Богът на Четвърто Ниво вече няма достатъчно стойност, за да се погрижи за тях.“ Казах: „Какво? Боже мой, какво става! Как така няма вече достатъчно стойност.“

А Те отвърнаха: „Учителю, наскоро Вие простихте на много хора, много същества се издигнаха дотам, включително животните и съществата от ада, затова там е вече пълно. (О!) И макар и да можем да го разширим, но Богът на Четвърто Ниво няма вече останала стойност.“ (Уау!) Тогава си спомних. Разбира се, разбира се, че стойността може да се намали; или може да се минимизира; или да се увеличи съответно, зависи. Казах: „Добре. Добре. О, Боже! И сега, какво да правим? Обещах им, че ще бъдат опростени. Тези, които веднага се покаяха. Прощавам им.“ Трябваше хубаво да си помисля. След което казах: „Добре. Ще създам допълнително „място,“ друг малък свят, за да настаним някои хора.“ Казах: „Добре. Това не са Небесата, но не е и адът. Не е наказващият ад. И там ще имате храна и всичко необходимо. Останете там, докато оправим това; нали е добре така?“ Докато Богът на Четвърто Ниво възстанови стойността си. Защото аз мога да Му дам една част, но Той не може да поеме всичко. Разбирате ли? Както с витамините, не можете да изпиете цялата опаковка и моментално да станете силни. Не става така. Трябва да ги пиете бавно. (Да, Учителю.)

Или като (веган) кексчетата, които ви изпратих днес, не можете да ги изгълтате всичките наведнъж, нали? (Не.) Някои са останали и за утре. Нали така? (Да, Учителю.) Това е добре. Защото, ако ядете прекалено много, ще разстроите стомаха си. (Да.) Прекалено много сладко може да ви докара главоболие. (Да.) Трябва веднага да пиете вода. (Да, Учителю.) Пийте чай или кафе, последвани от вода, за да разредите сладкото. (Да.) Казах на кухнята чрез посредник да направят този крем без захар, защото плодовите пайове са много сладки. И ако е прекалено сладко, не е толкова вкусно. Трябва да се комбинират. И беше добре, нали? (Да, Учителю. Благодарим Ви.) (Не забелязах, че няма захар в него, Учителю. Помислих, че има и в крема.) Няма. Защото го ядеш с пая. Така се балансират. (Да.) Ако нямахте този крем, щяха да са прекалено сладки. Но не мога да кажа на другите братя и сестри все пак, те просто ще трябва да си пробват късмета. Не знам дали знаят как да си приготвят този крем. Така че, както и да е, могат да хапнат повече или по-малко. Те имат същото като вас; само имат малко повече пайове. Съжалявам. Последния път нямаха нищо. Разбирате ли? (Да, Учителю.) Добре тогава. Това е, вече ви казах. Други въпроси?

( Да, Учителю. Как така само половината демони са се разкаяли, а останалите – не? )

О, същото е като с хората. (О!) Някои от тях могат да бъдат просветлени, други – не. (Да.) Затова са убили Исус. Не е ли така? (О!) Затова имаме Коледа. За да си спомним как Бог се е жертвал да хората. Защото повечето от тях не Го слушат. Дори са Го убили. (Да.) Както и много други пророци. Те са дошли на нашата земя и са ни учили на всички добри неща и са искали да освободят душите ни, а ние просто се обръщаме и Ги убиваме или Ги предаваме. Имам няколко такива и в моята група също. (О!) Дори наскоро, новопосветен. Така е. Живот след живот, Учителят никога не живее добре. Никога не е напълно добре. Така че, не ме питайте за демоните. (Да, Учителю.) Те са демони. Учудващо е, че дори някои се променят и се разкайват. (Да.) В сравнение с много човеци, които не се променят и не се разкайват. (Да.) И дори искат да ме наранят. Разбирате ли? (Да, Учителю.) Не че се притеснявам толкова за физическата си безопасност, но все още имам работа да върша. Трябва да издържа още малко. Колкото мога. Защото сърце не ми дава да изоставя хората и другите същества на тази планета. Добре, мила, други въпроси? (Благодаря Ви, Учителю.)

( Учителю, относно всички души от кланиците, които са били освободени, защо тези преди и по време на КОВИД-19 не са били освободени? )

Не, не съм казала, че по време на КОВИД-19 не са били освободени; това е така, защото не са искали. (О!) Да. Който пожелае, както е при хората, ако се покаят и направят живота си по-състрадателен, който е по-съвместим с Небесния начин на живот, тогава ще могат да отидат на Небесата. Аз мога да им помогна. (О!) Но ако не желаят, не мога да ги насилвам. (Да, Учителю.) Хората и животните и всички същества –еднакви са. Някои са по-отровени, други по-малко. С по-малко отровените и с тези, които имат някакви заслуги от предишен живот, по-лесно се говори. Някои не могат да бъдат освободени. (Да, Учителю.) Не само преди или по време, но и след пандемията. (О. Да.) Затова живот след живот трябва да има Учител, който да слиза на която и да е планета и да им помага. Иначе, всички планети отдавна щяха да са станали вече Небеса. Нямаше да има нужда аз да идвам тук долу. (Да, Учителю.) Или Исус щеше да е дошъл тук и вече да е освободил всички души. Нямаше да се налага да сме тук. Разбрахте ли? (Да, Учителю.) Някои са твърдоглави, също като демоните. Предишният ви въпрос за демоните е със същия отговор. Нали е ясно? (Да, Учителю.) Някои са прекалено отровени в ума си. Не могат да се променят.

Вие виждате как Юда (Да, Учителю.) предаде Иисус. И Тома, той се е съмнявал дали Исус е възкръснал. (Да.) И Девадата, той е братовчед на Буда, израснал е с Него. Но винаги си е съперничел с Него, дори още от младини. И дори когато двамата са пораснали и светът вече Го е следвал и е вярвал в Него. Девадата още е продължавал да си съперничи с Него по всякакъв възможен начин. Разбирате ли какво казвам? (Да, Учителю.) И когато Буда го е благословил, за да го излекува, той дори е казал, че Буда иска сега да бъде лекар. Все едно Той не е достатъчно известен и сега иска да бъде лекар. Разбирате ли? (Да, Учителю.) Буда протегнал ръката Си отдалеч, искал да го излекува. А той не само не казал „благодаря Ти”, а дори го извъртял и изопачил, (О.) като казал, че Буда сега иска да бъде известен като лекар. Казвам ви. Дори братовчед, което значи от същия род, от същата кръвна линия. (Да.) (Да, Учителю.) Искам да кажа, подобна кръвна линия и род, и може би ДНК-то е много подобно. (Да, Учителю. Да.) И все пак няма нищо приличащо на Буда. Изобщо няма нищо като Буда. Пълна противоположност. Добре. Доволни ли сте от отговора ми? (Да, Учителю.) Добре.

Гледайте още
Епизод
Списък за гледане
Сподели
Сподели с
Запази
Начално време
Свали
Мобилно
Мобилно
iPhone
Android
Гледай на мобилен браузър
GO
GO
Приложение
Сканирайте QR кода или изберете подходящата система за вашия телефон
iPhone
Android