Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Сега ви каним да гледате втора част на молитвеното събиране, озаглавено „Духовна сила в кризата чрез междуверско единство”, с Върховния Учител Чинг Хай (веган), отец Колин от Епископската църква, Бада Харидас, президент на храма Харе Кришна в Лагуна Бийч, отец Бил Крекелберг от Католическата църква Св. Екатерина и трогателно съобщение от равин Елимелех Гуревич от еврейския център Шабад в Лагуна Бийч, Калифорния, САЩ, на 6 ноември 1993 г.(Сега бих искала да ви представя Върховния Учител Чинг Хай.) Благодаря. Не ме познавате, но не съм непозната. Нашата организация споделяше с всички вас скърбите и страховете тези дни, с каквото можехме, както и с помощ при скорошното наводнение в Средния запад. Нашите ученици се опитаха да съберат няколко стотици хиляди долара според малкия ни капацитет, за да купят играчки за децата и някои тоалетни принадлежности за спешните ви нужди. Надявам се, че това ще символизира съчувствието ни към хората, които са в нелеки обстоятелства, макар че не е много.Някога имах офис, също и малка къща. Тя беше само една малка дървена къщурка, но беше съборена поради разни обстоятелства. Самата аз поръчах да бъде съборена. Имах тази къщичка само за две или три години. Спях в нея, работех в нея и имахме малки празненства или споделяне на чай понякога в тази къща. И въпреки това самата аз я разруших. Но когато се случи да мина покрай това място, се натъжавам и изпитвам носталгия. Макар че съм духовен човек. Все още ми е тъжно. Помня всичкия смях и сълзи, красивите и скръбните моменти, които бяха приютени между тези четири стени. И това понякога ме кара да пролея сълзи, така че мога да разбера как се чувствате вие, когато някои от вас цял живот са живели в тези красиви жилища. Не знам дали присъствието ми има някакво значение за вас, дали моите молитви ще ви бъдат от полза. Но тъй като съм тук, че разбирам. […](А сега бих искала да ви представя Бада Харидас, президентът на Харе Кришна храма в Лагуна Бийч.) […] За щастие, никой от нас не загуби живота си, но това са уроци, над които да се замислим и да видим кое наистина е важното в живота и какво е истински трайно. И наистина няма смисъл да обвиняваме никого в тези времена на загуба, а по-скоро трябва да се опитаме да си вземем поука, защото на всеки един от нас, рано или късно, ще му бъде отнето всичко. И така, в този момент, когато всичко друго си е отишло, единственото, което ни остава, е любовта, която имаме към Бог. Ако имаме само привързаност към нещата от този свят, тогава определено ще бъдем много разстроени, разтревожени и уплашени. Но ако наистина имаме любов към Бог, то тази любов ще ни отведе към Него и ще ни позволи да преминем през всички катаклизми в този живот. […]
