Подробности
Свали Docx
Прочетете още
И в старите времена много от свещениците са живеели в пустинята. Нямали са никаква храна. Ядели са просто сух хляб и са го топели във вода, и това е била храната им. И може би малко фурми, които били лесни за съхранение и издържали дълго време. […] И тези свещеници и монаси или монахини просто искали да бъдат сами, да се молят на Бог, да чувстват Божията Любов и Благословия, че Бог ще ги благослови. Те просто искали да бъдат сами с Бог. Независимо дали са били вече много високо просветлени или не, благородният идеал, възвишената цел да достигнеш Бог, да познаеш Бог, да обичаш повече Бог и да се просветлиш в това отношение. […]
Ако наистина искате да се храните веднъж на ден или да ядете семпло, то зеленчуците без болка, от които ви изброих някои, не всички... Нямам време да мисля за твърде много неща. Суприм Мастър Телевижън работи, физически ми отнема много от времето. Много, много - много часове - а аз върша и други неща. Дори фотографията за вас отнема много, много часове, просто за да се насладите за няколко секунди, за няколко минути. Екипът ми работи много усилено и разбира се, аз също работя заедно с тях. Но мисля, че списъкът (на храни без болка), които изброих за себе си, е вече достатъчен, за да живея. Той проработи. Работи и до сега.А ако не искате всичко това, можете просто да ядете кафяв ориз, сусам и малко плодове – пъпеши, които не пораждат болка. И така ще сте добре и ще се чувствате доволни. Ще чувствате лекота в сърцето, лекота и в краката; ще бъдете щастливи. Но разбира се, ако сте в положение да нямате тези храни, а имате други храни, вегански, разбира се, тогава можете да ядете от тях. Но ако се притеснявате, че храната ви не е достатъчна, това е съвсем излишно безпокойство. Можете също да ядете и бял ориз с тези зеленчуци и плодове, които изброих. Макар че списъкът е непълен, той е достатъчен. Боже мой, ние не живеем, за да ядем - ядем, за да живеем.И в старите времена много от свещениците са живеели в пустинята. Нямали са никаква храна. Ядели са просто сух хляб и са го топели във вода, и това е била храната им. И може би малко фурми, които били лесни за съхранение и издържали дълго време. Може би просто са приемали снабдяване с храна на шест месеца, колкото да оцелеят. И тези свещеници и монаси или монахини просто искали да бъдат сами, да се молят на Бог, да чувстват Божията Любов и Благословия, че Бог ще ги благослови. Те просто искали да бъдат сами с Бог. Независимо дали са били вече много високо просветлени или не, благородният идеал, възвишената цел да достигнеш Бог, да познаеш Бог, да обичаш повече Бог и да се просветлиш в това отношение.В Хималаите също, много индуистки монаси просто са ядели каквато суха храна могат да съхраняват в хималайските планини - много високо, далеч от всичко. Може би просто малко ориз и дал, леща, които могат да сготвят с малко сол, и може би малко подправки, ако имат. Иначе това е всичко, от което живеят. Защото в дълбоките Хималаи като Гомукх снегът ще покрие всички пътища или всеки достъп за най-малко шест месеца. Така че шест месеца никой не може да отиде до Гомукх - такъв дълбок и висок район в Хималаите - за снабдяване с храна или друго. Може би някои от тези монаси живеят също от въздух, като бретерианци или уотърианци; по-лесно и по-просто е за тях да бъдат далеч от света, за да могат да се наслаждават на блаженството с Бог или да съзерцават Бог.Най-добре би било ако вече имат Учител, който им е предал Метода за Освобождение и тогава продължават да живеят далеч от другите, за да имат по-лесен достъп, по-лесно съзерцание. Но те не правят много в такъв район. На такова място въздухът е чист, енергията е чиста - няма никакво безпокойство, нито има хора да ходят там, за да им носят храна или да им се покланят, нарушавайки покоя им. Ето защо са поискали да живеят толкова далеч от всичко. Аз също бих искала, защото си спомням, когато бях в Хималаите, беше най-хубавото ми време. Никога не чувствах проблеми. Никога не се тревожех за нищо. Дори не мислех за думите „мир” или „безпокойство”. Нямаше такава ситуация или мислене или отношение или умствена връзка с това. Просто живееш живота си. Просто се чувстваш толкова добре. Не мислиш за нищо друго изобщо в този свят. Никога не искаш нищо повече в този свят.Дори по това време нямах изобщо много пари. Казах ви вече, можех да ям само малко (вегански) чапати всеки ден, веднъж вечерта, когато се връщах в колибата си, глинената колиба. И после може би една (веганска) самоса сутринта, когато минавах край възрастната жена, която правеше такива небесни (вегански) самоси, че никога не съм опитвала толкова вкусни някъде другаде. Това беше в Ришикеш. Не беше най-високата част на Хималаите. Трябва да се изкачиш по-високо до Гомукх. Тогава това ще бъде последното от Хималаите, което можеш да стигнеш. По-нататък не знам дали някои монаси или монахини биха живели. По-трудно е за достъп там. Сега, не съм го направила умишлено да стана аскет там. Също като на ритрийт; просто такъв е начинът.В будистката традиция, когато си на ритрийт за три месеца всяка година, просто трябва да бъдеш сам или да бъдеш с подобни хора от твоята общност. Не ядеш повече от това. Може би по времето на Буда са имали повече храна. Но по мое време, аз бях сама в задната част на храма, което беше помещението, използвано за пепелта на починалите будистки вярващи. И близките им я носеха там, за да могат да слушат монасите отпред - малко по-далеч долу под храма - които повтаряха сутри, за да им помогнат да имат мир и да бъдат освободени от ада или от някакво неблагоприятно съществуване. Нямах хора да ми носят храна всеки ден. Аз не исках. Разбира се, можех да помоля монасите долу да ми помогнат да ми носят храна, но не исках. Имаше някои хора, които искаха да ме посетят. Също отказвах, освен веднъж или два пъти за мои ученици. По това време имах няколко ученици и те идваха да ме посетят в края, защото ми водеха някои нови хора за посвещение. Не исках да виждам много хора. Не исках да виждам никого. Затова ядях само сусам и кафяв ориз.През първата седмица пиех също портокалов сок, донесен ми заедно с тези провизии. Но после свърши, така че просто сусам на прах, кафяв ориз и сол, разбира се, или малко соев сос. Може би малко соев сос също, но накрая – само сол. И оцелях и не се чувствах зле или болна или нещо такова. Точно обратното - когато излязох в света по молба на копнеещи хора, тогава започнах да имам малко проблеми тук и там, а след това понякога почти смъртоносно. Можеше да бъде смъртоносно, но тогава Бог все още искаше да живея, за да продължа да работя. Може би затова оцелях след много опити за убийство, много медицински състояния между живота и смъртта и физически заболявания. Но не аскетизмът е този, който ме е довел докъдето съм или ми е помогнал по някакъв начин. А удобството на това, което ти позволява да бъдеш сам и в мълчание, за да можеш да продължаваш да съзерцаваш върху вътрешната си медитация и да не се безпокоиш или разсейваш от никакви светски намеси. Това е всичко.Но аз – подчертавам – не препоръчвам аскетизма като начин да принудите тялото си само за да си кажете, че можете; разбира се, че можете. Но не се опитвайте да се насилвате твърде много и да си създадете проблеми, нали? Просто искам да ви кажа, ако искате да имате по-малко хранения или по-малко проблемни готвени ястия, тогава можете да живеете по-простичко. Но не се насилвайте. Нали? Ако тялото ви не може да го понесе, спрете моментално и се върнете бавно към нормалното. Недейте веднага да скачате от едната крайност към другата - на по-освободения начин на живот, но винаги бъдете вегани. Не само от страх от кармата, но най-вече защото не искаме да нараняваме никое същество.Дори животинските същества – те не изглеждат като нас, но са души. Имат душа в себе си и имат духовна връзка с Вселената. Много животни-хора знаят повече от това, което ние, хората, някога ще узнаем. Те имат проницателно усещане да знаят за неща, които ще се случат дори преди да са станали. Те могат да виждат през вас. Те могат да предскажат какво ще ви се случи като нещастие или инцидент. И се опитват много да ви предупредят, но повечето хора не могат да чуят говора на животните-хора.Понякога виждате животно-човек изведнъж да скача наоколо и да прекъсва гледането ви на ТВ, защото това животно-човек знае, че тази програма ще ви донесе лоша карма, бреме, например. Моите кучета-хора знаят това. Много от тях са се опитвали да ме спрат многократно, но тъй като трябва да работя, трябва да знам за света, за да мога да се грижа за него, затова трябва да се жертвам. Но ако не ви се налага, не го правете.Не гледайте твърде много светски програми, особено тези филми и сериали с насилие. Те са много, много вредни за вас. Изцеждат енергията ви. Теглят ви към по-ниско ниво, дори ако вече сте на по-високо. Разболяват ви. Карат ви да се чувствате зле. Разстройват умствените ви способности и всичко, особено ако го гледате вечерно време, когато трябва да спите. Дори да сте нощна „птица”, по-добре не злоупотребявайте със себе си твърде много – умствено, психологически, емоционално, от гледна точка на мъдростта си, защото нощта е време за почивка, време за медитация, за съзерцание на по-висшите, по-извисените измерения във Вселената, по-близо до Небесата, по-близо до Бог.Нощта е времето на негативната сила, която се скита наоколо и нарушава вашия покой, изсмуква енергията ви, дори ви подтиква да грешите, като така си създавате лоша карма или/и съответно за другите!Photo Caption: Лежи долу, дълбоко в гората, толкова скромен, едва забележим, но може да преживее лятото и зимата!
