Спомени с Учителя, част 2 от 4

Началото беше забавно, защото бях толкова млада и наивна. Първото време като монах - не се страхуваш от нищо, не знаеш нищо! И все още съм жива! Бог пази невинните! Да, бях доста наивна. Можете ли да си представите? Наистина, като по времето на Буда, а е в края на 20-ти век, хората строят небостъргачи, отиват до Луната и прочее, а ние обикаляме на палатки и с бръснати глави, живеем в джунглата и печем картофи. Вярвате ли? И мислим, че това е най-хубавият живот, който сме имали! И още мисля така!