Следва

Между Учителя и учениците

Любовта на Tim Qo Tu ще победи, част 9 от 9

2020-07-07
Език:English

Епизод

Подробности
Свали Docx
Прочетете още

Нищо не остава скрито. Всичко, което сте изрекли, ще остане във въздуха, във водата, в дърветата, в тревата, в земята - навсякъде. (Уау!) Може би някой ден, учените ще успеят да я уловят. (Уау!) И тогава ще можем да чуем Исус да ни проповядва лично. (Невероятно.) Или ще можем да чуем беседата на Буда на Неговия език, който не разбираме.

( Относно цялата работа за Суприм Мастър ТВ, която Учителят върши, има ли нещо повече, което екипът може да върши, за да олекоти натовареността на Учителя? ) О, вие помагате достатъчно сега, по-добре е от преди. Когато започнах за първи път, беше толкова хаотично. Изобщо не виждах слънцето за дълго време. Работех по цял ден, по цяла нощ. И дори бях толкова уморена, че не можех да ям, не можех да спя. Но в момента, след две, три години обучение, вие, приятели, ставате по-добри. Маниерът е по-добър. Ако погледнете началото, когато аз дори не участвах, (Да.) разбирате какво имам предвид, беше като ТВ в безсъзнание. Чудя се защо не направихме просто едно радио, защото беше достатъчно добре като за радио. Дори не за радио, не и за радио. Човекът, който четеше новините, четеше сякаш храни бебето си с бутилката и чете в същото време, докато едното око е затворено или е с полуотворени очи. Върнете се назад в началото, в първия ден. Не мога да повярвам! Нямах време да гледам по онова време. Помислих, че вие, приятели, вече знаете какво да правите и те ми заявяваха: „О, тази сестра е била координатор за предишната ТВ в Лос Анджелис, и този човек, и онзи...“ Използват своите пиленца, своите работещи. „Този и онзи вече е правил това и онова, бил е там...“ И затова си помислих: „Добре. Тогава аз дори няма нужда да върша нищо.“ Докато не проверих. О, Боже! Едва не припаднах. (О.) Боже мой. Така ли ползвате името на телевизията ми? Суприм Мастър Телевижън и толкова неосъзната? Тогава трябваше да започна да работя, но в началото беше толкова хаотично и неорганизирано, че трябваше да работя ден и нощ, за да го доведа до каквото е днес.

Преди, трябваше да правя абсолютно всичко: Избиране на водещите дори, писането на всички коментари, и писане на много неща. В момента, дори тези дни, вие, приятели, понякога се включвате и ми помагате да напиша някои. (Да.) Когато забравя, тогава вие пишете някои. От време на време. Много рядко, забравям, но понякога съм просто твърде уморена или твърде заета, вътрешо и външно. Вътрешно съм по-заета отколкото външно дори. Външно е лесна работа. И все пак, тя ме изморява, разбира се.

Не съм свикнала с това, с компютъра и всичко останало. Очите ми намаляват остротата на зрението си сега. Преди нямах нужда да нося очила, за да гледам субтитрите. А сега ми се налага. (О, Учителю.) Преди ги ползвах само да чета сценариите, понеже принтираният сценарий е с малки букви. А сега трябва да ги нося дори за да виждам субтитрите на компютъра и да виждам образите, да ги направят по-ясни. И понякога имам главоболие. Дори да имаме предпазни средства, все пак аз съм толкова чувствителна, особено по време на ритрийт. И дори ме карат да работя. Но не мога да не работя за Суприм Мастър Телевижън. Не мога просто да ви оставя вие да работите. Видях вече много пъти. Не се получаваше. (Да, Учителю.) Искам да кажа, може би се получава един ден, друг ден не се получава. Един ден се получава, два дни не се получава. Толкова много грешки и толкова много неща. Стилът и... Дори наскоро, видяхте ли колко много грешки коригирах? (Да, Учителю.) Дори вие, американците, пишете така? Граматически, нелогично. Понякога мога да го видя. Но не ви виня, приятели, защото понякога имаме много работа. И просто не можете да обръщате внимание на всичко. Дали сте най-доброто, знам това. И е усилена работа. (Благодарим Ви, Учителю.) Наистина, наистина е усилена работа. Дори да пишете на компютъра, понякога изморява ръцете ви. (Да, Учителю.) Ако го правите по цял ден, нали? И също, пръстите ви го усещат. Болят ли ви или не? (Ако сме свикнали, пръстите ни са добре.) О, наистина? Как така моите пръсти ме болят, когато ползвам компютъра?

Трябва да ползвам компютъра сега. Преди пишех на ръка, за да коригирам. Но това бе твърде зле, понеже изпращах ръкописа и те го печатаха, но го печатаха погрешно. Трябваше да проверявам наново. (О.) Преди вече съм го изпратила, и така става двойна работа. (Да.) И е много работа, а да се работи двойно по този начин, как може един човек да се грижи за всички предавания и да работи двойно? Дори и да не коригирам някои предавания, все пак трябва да го проверя първо. Трябва да го прочета, за да знам, да разбера дали трябва да коригирам някъде или не. (Да, Учителю.) Това все пак отнема време. Коригирането и писането отнемат повече време, но дори и без тях, пак има нужда от време. И всички писма за Наградите, аз трябва да ги изпращам, трябва да ги чета, трябва да ги коригирам. Защото понякога, след като вече съм коригирала, изпращам им ги обратно и те правят друга грешка. Трябва да коригирам отново и отново. Но сега е по-малко, понеже много от вас вече са станали много по-добри. (Да, Учителю.) И вече са свикнали със системата и с това какво трябва и т. н. И сега, аз ползвам компютър, за да коригирам. Мислех, че никога няма да мога да го направя, понеже никога не съм знаела как да движа мишката преди. Нали разбирате, курсора? (Да, Учителю.) Не можех да го движа. Движех го и никъде не можех да го видя. Казвах: „Къде, къде, къде? Къде отиде? Върни се тук!“ О, понякога не се връщаше дълго време и аз го движех трескаво, той не се връщаше. Казвах: „Ти, върни се тук веднага!“ Понякога като че ли ме слуша, но компютърът - той си има собствено мнение. Не ме слуша. Понякога, сякаш само докато си взема въздух и нещо се променя. Не можех да се върна към онова място или нещо се объркваше. Днес пак, трябваше да помоля някой да го оправи. Слава Богу. Но се научих и сега действам чрез компютъра. Преди работех на ръка. А на ръка е много зависимо. А аз не харесвам зависимостта. (Разбираме. Да, Учителю.) Защото трябваше да пиша и някой трябваше да дойде да събере документите, и после да ги занесе на онзи човек, и после трябваше да чакам. А после друг да дойде и друг - и така през целия ден, хора идват насам-натам като йо-йо. Понеже някои са спешни, (Да, Учителю.) и корекции отново, и отново, и отново. А понякога и аз съм много уморена, умствено и физически и не преглеждам добре някои места. По-късно поглеждам отново и коригирам отново. Или правя някои допълнения и това се разнася напред-назад, напред-назад много пъти. А това е много изморително и за този, който ги разнася. За ученика пощальон. И на мен не ми харесва много, че хора идват и си отиват, идват и си отиват, навътре и навън постоянно, влизат в магнитното ми поле. (Да.) А това поражда и смущения за мен, за концентрацията ми. Затова понякога не мога да работя добре и се налага да коригирам пак и пак. Вие, приятели, знаете това. (Да.) Някои от вас, които работят близо до мен, знаят това.

И отдавна бях помолила, помолих няколко човека: „Можеш ли да ме научиш как се прави? Кажи ми как се прави, за да не ми се налага да пиша на ръка, и тогава няма да има нужда вие да идвате и да си отивате или други братя и сестри да идват и да си отиват през цялото време.“ Те казаха: „Не, Учителю. Много е сложно.“ И после друг човек каза: „О, много е трудно, много е трудно.“ А после друг каза: „Вие сте твърде заета, Учителю. Не можете. Това е твърде много за Вас да се научите.“ И аз си помислих, че е така. Помислих, че никога преди не съм работила с компютър освен [когато] вие, приятели, вече работехте с USB (флашка) и аз я включвах, за да гледам, за гледане на видеа. Иначе, нямаше да мога да свърша нищо преди. Можех да пиша на електрическа пишеща машина, това е всичко. Затова, в началото казах: „Добре, купете ми поне електрическа пишеща машина.“ Ще печатам нещата, така че да е по-ясно от писането на ръка. Но на тази машина пишех само с два пръста. Или с един пръст дори, с един и половина. Отнемаше много време, толкова дълго също. И тогава след това си казах: „О, трябва да се науча да работя с компютър. Трябва.“ И после попитах друг от вашите братя и той ми каза какво да правя, просто написа някои инструкции, натисна някои бутони и беше готово. И сега правя това. Много съм щастлива заради това. (Слава Богу! Прекрасно.) Все още е много бавно, но е по-добре, отколкото да трябва да проверявам отново, двойно. (Да, Учителю.) Чета си какво съм написала и понякога се дразня, защото някои думи са написани толкова ясно. Някои може и да не са, но някои са много ясни, а те все пак ги пишат погрешно, защото имат различно мислене. Мислят, че това е, което Учителят е имала предвид. Или може би са твърде разсеяни от, не знам, момичета, момчета, или пиленца или каквото и да е - което е пред тях в момента. Кой знае? Или девойчета. Добре. Така че сега всичко е повече под контрол. Не ми се налага да имам хора, които да обикалят около мен, и навътре и навън през портата или вратата ми. Не могат да влизат вътре; заключвам вратата непрекъснато. Но все пак идват близо до портата, близо до вратата – това вече не е добре. Не ми харесва. (Да, Учителю.) Особено когато съм в ритрийт. Достатъчно зле е, че трябва да работя докато съм в ритрийт и това ми отнема от енергията. Давам всичко от себе си. (Благодарим Ви, Учителю.) Стига тялото ми да функционира. Понякога тялото не действа веднага, когато душата ми все още не е... и трябва насила да се карам да работя и тогава е трудно. Държа телефона и химикалката, те просто постоянно падат от ръката ми, (Уау.) сякаш нямам контрол. Нищо ми няма, здрава съм. (Да. Слава Богу.) Просто колкото по-нагоре отивате, понякога става така. (Да, Учителю.) Тялото не действа толкова бързо, както когато душата е наблизо. (Да, Учителю.)

 

Добре. Имате ли още въпроси? (Няма повече въпроси, Учителю.) Това е добре! Няма въпрос е добър въпрос. ( Благодарим Ви за отделеното време. ) (Толкова много Ви благодарим, Учителю.) Благодаря ви, че задавате интелигентни въпроси. Това ми харесва. Всичко ще е от полза и за другите братя и сестри. (Да, Учителю.) А може би и за един-двама души от света навън, ако изобщо имат време да гледат, ако ги интересува дори. Това е ползотворно. Дори и да не знаят, дори и да не гледат, енегията си я има. Нищо не остава скрито. Всичко, което сте изрекли, ще остане във въздуха, във водата, в дърветата, в тревата, в земята - навсякъде. (Уау!) Може би някой ден, учените ще успеят да я уловят. (Уау!) И тогава ще можем да чуем Исус да ни проповядва лично. (Невероятно.) Или ще можем да чуем беседата на Буда на Неговия език, който не разбираме. (Уау!) Но кой знае? Може би ще можем. Може би дотогава човешките същества ще бъдат достатъчно еволюирали, за да знаят всичко това, да разбират ученията на Учителите. Тогава аз ще бъда свободна завинаги. (Уау!) Тогава няма да ми се налага да се връщам повече. Може би няма да се връщам повече този път. Твърде е трудно (Да, Учителю.) да учиш хората. И дори, ако ви причинят лоши неща, получават лоша карма. Аз трябва да се крия навсякъде, вие не сте разбрали това. Сега съм по-смела отпреди. Но с вас, приятели, съм по-релаксирана и вдъхновена да говоря. Преди, където и да отидех, просто носех съвсем нормални дрехи, като всички останали, за да не изпъквам. (Да, Учителю.) Приказвам за гаджета, за филми. За: “O, инфлацията е ужасна!“ За супермаркета: „Защо продават такова нещо?“

 

Добре. Чудесно. Аз си свърших работата. Днес нямаше много корекции и нямаше много за писане. Вчера имаше много. (Благодарим Ви.) Защото трябваше да напиша тези неща за вас, приятели, (Да, Учителю.) а също да коригирам някои. Благодарна съм, когато в някои дни има по-малко работа за вършене. Това значи, че вие, приятели, сте станали по-добри интелектуално и духовно. Мислите по-ясно, има по-малко объкване, по-малко боклук в ума ви. (Да, Учителю.) По-малко препятствия от негативната сила, така че съм много щастлива. Затова, благодаря ви, на всички вас, че се справяте по-добре. (Благодарим Ви, Учителю. Благодарим на Учителя за благословиите на Учителя.) Също така е по-добре, че сега организираме повече нещата, като младшите редактори ги проверяват старшите редактори, например това. Преди правех всичко сама (О.) и беше толкова, толкова много. Мислех си, че не знам колко дълго ще мога да оживея. Толкова беше зле. Беше толкова изтощаващо, толкова изчепващо. (Да.) Но сега организираме по-добре и всеки помага на всекиго. Не е както преди. Сега, дори хората, отговарящи за субтитрите, помагат да се редактират някои. (О, да.) Така че всичко минава по-гладко и с по-малко стрес за всички. Разбира се, загубихме някои. Някои идват и ги обзема носталгия или нещо друго и напускат. Или друг казва, че има нужда да се прибере и да учи. Казах му: „Да, разбира се, ти искаш да изучаваш женската анатомия. Нали така?“ Той е вече почти на 40. (О, не.) И има две деца. Разведен, примерно. Какво друго да иска да учи? Не, той каза, че трябва да се върне да учи. Помислих си: „О, да, разбира се.“ (О, Боже.)

 

Значи няма нищо повече. Желая на всички ви всичко хубаво. Желая на тези ваши братя и сестри, които слушат, да бъдете добре. И желая на всички добри хора отвън да бъдат добре, на всички, които слушат. (Благодарим Ви, Учителю. Желаем на Учителя да е добре.) Нека чувствате Божията любов в сърцето си непрекъснато. Нека напътствията на Бог бъдат в ума ви през цялото време, за да вършите винаги добрите неща и да сте полезни на другите. Амин. (Амин.)

 

Знаете го, казах го вече, но искам да го кажа и на запис - наистина съм толкова трогната и благодарна за вас, момичета, за вашето присъствие, за вашата отдаденост и желание да работите, за да помагате на света, и, разбира се, да ми помагате на мен лично за моите идеали. Много съм впечатлена от вашата идеалистична гледна точка и дух и съм много благодарна. Само исках да ви кажа, благодаря ви на всички, че сте тук, че сте с мен. Имам предвид, че сте с нас на тази планета в това време на нужда и безпокойство. Бог да ви благослови завинаги. Сигурна съм, че Бог ще ви благослови завинаги, но това е пожеланието ми към всички вас. И също, разбира се, съм благодарна за момчетата, които също работят с нас. Да, същото е и за тях. Просто стана така, че говорих с вас, приятели, днес, затова казах само за момичетата, но и за момчетата също съм много дълбоко благодарна и нека Бог благослови всички ви завинаги, и да благослови също работещите за Суприм Мастър Телевижън по какъвто и да е начин изобщо, по целия свят. Моята любов е завинаги с вас и Бог ви благославя във вечността. Благодаря ви, благодаря ви, благодаря ви.

Гледайте още
Епизод
Списък за гледане
Сподели
Сподели с
Запази
Начално време
Свали
Мобилно
Мобилно
iPhone
Android
Гледай на мобилен браузър
GO
GO
Приложение
Сканирайте QR кода или изберете подходящата система за вашия телефон
iPhone
Android