Следва

Между Учителя и учениците

Любовта на Tim Qo Tu ще победи, част 2 от 9

2020-06-30
Език:English

Епизод

Подробности
Свали Docx
Прочетете още

Предложих на всички Светци, които познавам от Света-Сянка, като от Пето Ниво и т. н. (Да.) да отидат в моята Нова Област, ако искат това. Някои отказаха. Отказаха, защото Те искат да останат на Пето Ниво, за да помагат на учениците Си или на някои други хора. (Уау.) Понеже оттам не могат да достигнат Земята на Tim Qo Tu по желание.

 

Докъде бяхме стигнали? А, да, сега ще ви споделя нещо. Преди да го забравя. Или искахте да ме питате нещо преди това? ( О, първо Учителят, моля. ) Добре. Понеже попитах и казаха, че мога да ви го кажа. ( Супер! Благодарим Ви. Уау! ) Предложих на всички Светци, които познавам от Света-Сянка, като тези на Пето Ниво и т. н. (Да.) да дойдат в Новата Област, ако искат. Някои отказаха. Отказаха, защото предпочитат да останат на Пето Ниво, за да помагат на учениците Си или на други хора. (Уау!) Защото оттам Те нямат достъп до Земята на Tim Qo Tu, когато си пожелаят. Ако искат, аз мога да Ги издигна. Но те предпочитат да останат на Пето Ниво, например, само за да помагат на другите, да помагат повече на света. Затова им казах: „Какви Герои!“ (Да.) с удивителна и със сърце, последвани от благодарности и знака на плюс безкрайност. Някой тук каза нещо… В кавички е, но не знам кой ми го каза тогава. Забравих да си запиша. Сигурно са Боговете/Богините от ПВ (Първоначалната Вселена.) „М“ – значи Учителят, аз – „не може да бъде привързана, дори любовта и уважението към някогашните Ви учители биха възпрепятствали мирната Ви мисия.“ Това ми каза някой от Боговете/Богините, но забравих кой точно. Както и да е, трябва да е някой от Висшите Небеса. Отвърнах: „Благодаря.“

 

Не мога да ви кажа следващото, защото е вид предсказание. На друг ред пише: „Сега е времето на Страшния Съд. Някои от тези, които умират от пандемията, са също дългогодишни.“ Някои от тях. Някои от заразените с КОВИД-19 или друга пандемия са дългогодишни служители на дявола. (О, уау!) „Те са мъчители на невинните.” (Да, Учителю.) Не всички от тях са обладани от демони. Тук продължава: „След като обладаните тела умират в бедствия или болести, демоничните ревниви духове биват завлечени в ада.“ След този период на Страшния Съд, те няма да имат повече право да обладават други тела, чрез които да живеят. Затова казах: „Духовете на ревнивите демони ще бъдат завлечени в ада, защото истинските ревниви демони са направени от нисша материя и енергия и не могат да бъдат спасени. Тези, които са заставени, притиснати или заплашени да сътрудничат с ревнивите демони и са превърнати в едни от тях, но са били заставени да го сторят и се покаят, „ще бъдат спасени от Tim Qo Tu в безопасната Нова Област.“ (Благодарим Ви, Учителю.) О! Боговете/Богините казаха: „Това можеш свободно да го споделиш, за да зарадваш хората“ (Да!) Да. Другото все още не мога да ви го кажа.

 

В следващото обяснявам как са се сдобили с човешко тяло. (Да, Учителю.) Както вече съм ви споделяла. „Те ползват магията си.“ Това е много мощна магия. Тя не е обикновен вид магия като тази в света – „абра-кадабра“. (Да.) „Те ползват специална магия, с която принуждават хората да напуснат тялото си или контролират ума им като ги превръщат в ревниви демони, трансформират ги в зомбита!!!!!!!“ (Уау.) С множество удивителни. „Като изтръгват душите далеч от хората, оставят телата им празни и демоните могат да манипулират тези тела и да ги карат да правят каквото им наредят!!!!!!!“ С много удивителни. Следващият параграф: „Не само човеци, а и животни биват използвани по същия начин.“ (Уау.) „Душите им, духът им бива изтръгнат, душата напуска тялото и…“ Това го казаха от ПВ (Първоначалната Вселена). (Да, Учителю.) Всичко дотук. (Да.) След което ми го обясниха. Продължиха с думите: „След като душата е отделена от тялото, отделена от ревнивия дух, Вие любящо я съживявате, спасявате я и я водите във Вашата Безопасна Област.“ (Уау!) В скоби: „(тоест в Новата Област, на Единадесето Ниво.)“ (Уау.) Затваряне на скобите. Нещо такова. (Уау. Благодарим Ви, Учителю. Благодарим Ви.) Казах ви вече, че всички случаи на Алцхаймер са обладани от зомбита. (Да, Учителю.) Това е очевидно. Затова все още са живи, здрави са, но не разпознават никой от роднините си, приятелите си или познатите си. Защото вече почти не функционират. (Да.)

 

Един ден, майа се появи пред мен и каза: „О, не Ти ли е жал за хората? Светът е в беда, има жертви от наводненията и какво ли не. Защо не им дадеш голяма част от духовните Си заслуги?“ Отвърнах: „Правя, каквото правя. Ти не се опитвай така усилено да създаваш неприятности.“ Боговете/Богините от ПВ (Първоначалната Вселена) ми казаха: „О, те просто искат Вие да изгубите голяма част от ценните Си заслуги за… всъщност е за нейните/неговите хора, а не за Вашите.“ Защото те са като маскировка. (Оо!) Това не са истински хора. (Уау.) Много хора, които умират при бедствия и подобни, не са истински. (Уау.) И тук ПВ (Първоначалната Вселена) продължава: „Чрез призоваване любовта на Учителя.“ На което отвърнах: „Ха, ха! Време им е да си заминат. Да отидат далеч, далеч, далеч в ада! Да не ми се мяркат повече.“

 

Веднъж бях толкова уморена и не можех да медиритам добре този ден. Казах: „Съжалявам, чувствам се толкова мързелива и ленива, но тялото ми наистина е изтощено. Не знам защо. И Боговете/Богините ми отвърнаха: „Не сте мързелива, Не сте ленива. Просто кармата на света често води тялото и ума Ви до умора. Вината не е Ваша. Небесните Същества познават сърцето Ви и знаят какво правите.“ Отвърнах им: „Благодаря за милите и любящи думи.“ Невинаги пиша граматически издържано. Чета ви както съм го нахвърляла. (Добре.) (Да, Учителю.) Защото това са просто записки за мен самата. За да не забравя. Не ме интересува какъв е правописът. Нямам време да мисля за такива неща. (Да, Учителю) Казах им: „Благодаря за милите и любящи думи. Винаги чувствам, че не правя достатъчно.“ А те ми отвърнаха: „Не се тревожете, Вие ще победите.“ (Йее! Да.) Аз ги питах: „Какво ще победя?“ Те отвърнаха: „Вашите ученици Ви обичат.“ (Да. Да, Учителю.) А аз казах: „О, каква изненада.“ Останалото е позитивно окуражаване и предсказание, но не мисля, че мога да ви ги споделя. (О! Уау. Добре, Учителю.) Добре.

 

„Ние постоянно трябва да се молим на Всемогъщия Бог и да посветим всичките си успехи и провали на Всевишния, да Го/Я помолим да прости греховете ни и да ни дари освобождение. И новите, и старите посветени трябва да правят това.“ (Да, Учителю.) Препоръчано от ПВ (Първоначалната Вселена). Преди посвещението, след посвещението и непрекъснато. (Добре, Учителю.) И когато работим, трябва също да посвещаваме работата си на Всевишния. Не сме ние. Не я вършим ние. Така ще избегнем кармата. (Да, Учителю.) Добра или лоша карма, не я искаме.

 

След това майа ме попита… Каза, че трябва да съчувствам на жертвите на бедствията и т. н. Това е в допълнение към предишното. Прочетох само отдолу и сега ви чета останалото. (Добре, Учителю.) И отгоре. Защото понякога решавам да пиша първо отдолу. И запазвам горните редове, но после се случва просто да продължа същата история. Първоначално беше това: „Обичаш ли Твоите хора по света?“ Майа ме лъжеше, престори се на Бог-Закрилник от ПВ (Първоначалната Вселена.) Казах й: „Хей, хайде. Давай!“ „Искаш да те унищожа или какво? Знаеш много добре условията ми. Всеки, който ме лъже и използва която и да е Свята Божественост, ще го унищожа. Така че ми кажи истината.“ Тя отвърна: „Ще Ти я кажа по-късно.“ Попитах я: „Защо ме питаш дали обичам хората си? Знаеш, че ги обичам. Защо ме питаш?“ Тя каза: „Защото опасността наближава.“ Бъдещето. Попитах: „Какъв вид опасност?“ Тя/той каза: „Тайфун, много хора ще умрат от пандемии, болести, ще има погубени по света от зарази, урагани, войни, причинени от завист, снежни бури, всякакви проблеми, напрегнати бунтове, страшния съд, който ще остави хората без никаква сигурност.“ Отвърнах й: „Благодаря за лошите новини. Не ми казваш нищо, което вече да не знам, така че какъв е смисълът? Какво повече мога да направя така или иначе? Те не се вслушват. Не ги е грижа за страданието на съжителите ни, на по-слабите същества. Продължават да ядат месо, да пият алкохол и да се бият помежду си. Говоря на стената. Дори и да мога да помогна или да се моля за тях, за добруването им, за да продължат живота си щастливи и здрави, те ще продължат с порочните си навици, убивайки останалите, убивайки животните, измъчвайки слабите и беззащитните като животните или тези, които няма към кого да се обърнат и т. н. И това ще доведе до друга лоша последица. Бедствията отново ще ги покосят. Защото хората не се вслушват в мен.“ Казах: „Защо ме питаш всичко това? Понеже знам, че ти си майа. Защо си загрижена за моите хора? Дори и да са моите хора. Но аз знам, че не са. Твоите хора са се дегизирали като всички тези обикновени хора, причинявайки всякакви беди. Затова и умират при бедствията.“ Много от тях не са мои хора. Някои са, но това е просто кармата им и им е дошло време да си отидат. Но много от тях вътрешно са скрити ревниви духове. Сега е моментът, в който Небесата искат да прочистят от тях. Не съм само аз. (Да, Учителю.) Не съм само аз единствено, която да прочиства от злите духове и демони, но тук и Небесата също го правят. А някои от хората имат толкова лоша карма, че се налага да умрат по този начин. (Уау.) Те така или иначе не се вслушват, затова казах: „Защо ме питаш? Теб не те е грижа. Ти измъчваш хората ми всички тези безброй еони, а сега говориш все едно си много състрадателна!“ ПВ (Първоначалната Вселена) ми каза: „О, майа просто иска Учителят да изразходва огромна част от ценните Си заслуги за (нейните/неговите хора), призовавайки любовта на Учителя.“ Затова казах: „Ха!” „Време им е да си заминат надалеч. Далеч, далеч в ада. Да бъдат заключени там.” Това е от 20-ти май. А предното, което прочетох е от 21-ви май.

 

На 19-ти май Боговете/Богините ме утешаваха. „`Не тъжи`, ми казаха, но сълзите ми просто се стичаха като океан. Не можех да ги сдържа. Системата в Небесата е лесна. А тук – работя години наред и изглежда, сякаш нищо не се случва. Оставете ме да си поплача в такива моменти, за да изчистя от себе си мръсотията на този свят. Хората са толкова изгубени в своите преходни, светски стремежи. Нищо друго не ги интересува. Думите не стигат до тях. Стоят си така вечно. Как да ги помръдна? Къде? С какво?“ Тоест, какво трябва да направя, какво да сторя, къде да отида, за да се подобрят нещата. „А ако ги критикуваш, става още по-зле за теб. Направени са от стомана, от желязо. Аз съм направена от какво. Не мога да се боря срещу тях - срещу течението, светската сила. Нито сълзите ще ги трогнат. Просто си плача, сама.“ (О!) Те отново ми казаха да не тъжа. „Но как да съм щастлива?“ им отвърнах. „Като гледам целия този объркан свят, това безотговорно творение. Има ли нещо добро тук? Не мога да се отърся от чувството за илюзия, като знам всичко това.” За цялата тази бъркотия. „От друга страна, страдам за тях, измъчвана съм от тях, разкъсвана съм отвътре умствено, физически от кармата, трупаща се върху мен нон-стоп. А промените са минимални. Само погледнете някои от така наречените лидери. Седят най-отгоре само за да възпрепятстват останалите дори. Да бъдат лош пример. А обществото ги слуша, почита ги и ги следва по грешния път, по пътя към ада.“ Казах им, че затова съм тъжна. (Да, Учителю.) Това е продължение на предишното, което ви прочетох. Не искам на тъгувам, но сълзите ми сами се стичат и прочее. (Да, Учителю.)

 

Те все ми повтарят, че няма да е задълго. Аз им отговарям: „Да, може да ме увещавате и утешавате, но отнема прекалено дълго време, прекалено. Всички същества страдат до безкрай. Сълзите ми се стичат до безкрай. И за какво е всичко това? Този глупав свят, тези глупави човеци. Всичко, което правят е да убиват, убиват, убиват и да се убиват едни други и какво ли не. Не искам да стоя повече тук. Всички те са прекалено глупави.“ Извинете за думите ми. Това са лични записки. Бях много натъжена. „Прекалено са натровени. Прекалено арогантни. Прекалено дебелокожи. Не чуват нищо, не усещат нищо, не виждат нищо. Нищо не може да ги трогне. Ще мога ли изобщо да издържа докато мирът и безопасността настъпят за всички същества, особено за животните, с целия ежедневен стрес от работата?“ Като работата за Суприм Мастър Телевижън, стресът и… (Да, Учителю.) Трябва да обмислям, не мога просто да кажа: „Да, добре.“ Трябва да обмислям и да правя коментари. (Да, Учителю.) Пиша бележки за вас, приятели, и прочее. „Дори работата за Суприм Мастър Телевижън, макар да е добра, пак има вътрешни пречки и недообмислени неща. Ще издържа ли изобщо да видя този ден?“ Разбирате, обещания ден. (Да.) „Изглежда сякаш работя за нищо, прекалено малко, прекалено бавно. Има ли смисъл да говоря на човеците, които изглеждат слепи, глухи и неми. Божичко. Прекалено малко, прекалено бавно се изгражда Раят тук. Толкова са замъглени, празни, притъпени. Някои религиозни лидери, политици, еколози, дори активисти за правата на животните, не спират да говорят, говорят, говорят. Много от тях постоянно говорят ли, говорят. И аз говоря, но на глухи човеци, на слепи човеци, на затъпена раса на Земята?!“ Въпросителна и удивителна.

Гледайте още
Епизод
Списък за гледане
Сподели
Сподели с
Запази
Начално време
Свали
Мобилно
Мобилно
iPhone
Android
Гледай на мобилен браузър
GO
GO
Приложение
Сканирайте QR кода или изберете подходящата система за вашия телефон
iPhone
Android