Песни, композиции, поезия и изпълнения на Върховния Учител Чинг Хай (веган), част 39 от многочастна поредица

Скъпа, виждаш ли, че сме като двойка лястовици, реещи се в безкрайното небе? Виждаш ли, че сме като пеперуди в пролетна градина, ухаеща с цветята на живота?

С изключение на няколко амбициозни личности, по-голямата част от нас желаят само да водят прост живот. В простотата животът е богат със скромна радост и нежно приятелство.

Ще те преведа през един прост сън, любов моя. Когато цветът на дрехите ни не е избледнял Време, когато сме изгубени в дълбоки кадифени очи... Изпращам любовни песни в тъмната нощ Или просто шумоленето на листа, както в онези времена Пътят в провинцията е забележително чист, ще монтирам за теб светли прозорци Дневникът ти мечтателно разказва за „чистотата на ученическите дни“!

Капките дъжд звънят като поздрави от някого... Поглеждам надолу към тротоара, плочките са обезцветени, музиката на Бетовен преминава през изсъхналата ми душа, издига ме високо и ме кара да плача... Ако преследваш всички високи облаци и с носталгия се присъединиш към света на романтиците, ще те украся с роза Просто върви спокойно, моя късно събудена златна пеперуда...

Връщаме се в града вечерта, усещайки самотата от забързаните стъпки! А ако един ден посивееш или си отидеш? Кой ще озари есента със сребърната светлина на свещите? Кой ще облекчи страданието, носейки още повече копнеж? Пролетта дойде с цялата си отчужденост. Сбъднаха ли се някога мечтите ти? Над езерото Хоан Кием ръми дъждът Пътуваме заедно към земята на чистата любов Но в душите ни вече има сянка на съмнение!

Януарското небе носи проливни дъждове Вятърът изпраща знак веднъж на десетилетие. Стъпките ми отразяват тихата скръб; Избягвам бъдещето като човек, който се страхува от светлината! Ще те преведа през един прост сън, любов моя Не виждаш ли, че душите ни са ценни като нефрит?

Уютен малък дом, където пролетният аромат изпълва въздуха. След това идва надеждното лято, лъчезарната есен и радостната зима с греещия огън... Всичко това ни дава ясна представа за променливата природа на живота и разнообразието във вселената. С успокоено сърце, нашите усмивки са вечно млади и невинни.

Моят уютен малък дом се намира на хълма, Успокояващ бриз и нежни облаци се разстилат по небето. Ароматни цветя и зелена трева ухаят във въздуха. Боровете пеят очарователно на танца на красивите лунни богини.

Пеперудите се забавляват в ароматната градина Цветове украсяват нежните клони - розови, жълти, червени, виолетови, прасковени. О, толкова ароматни, чак до Небесата!

Лунната светлина блести сияйно на грациозния връх, носи се по въздуха песен на мир. Златна мелодия се издига с вятъра в ясното небе, толкова успокояваща.

Горската пътека, близка като прегръдка обгръща твоите нежни стъпки, повдигайки мечтани дни. В далечината океанът звъни в поезия, пее с мен в тази вечер на фантазия.

През пролетта дивите цветя покриват планината, През лятото цикадите пеят в сладка мечтателност, През есента яркожълти листа танцуват пред прозореца, През зимата пламъците пеят весело в топлия огън.

През всичките четири сезона цветя цъфтят в сърцето ми. Навсякъде облаците се приближават в поздрав. Любящите приятели правят сърцето по-нежно. Животни и птици се смесват като близки познати!

Донеси лютнята във форма на луна, изсвири възхитителен музикален акорд. Духът се извисява с нотите на любовта, радостното сърце следва ритъма на музиката.

Тра ла ла фа ла Фа ла ла тра ла Тра ла ла фа ла Фа ла ла тра ла

Пролетта ще донесе топлина на всички същества, включително на всички самотни сърца и на тези, които преживяват тъжни житейски ситуации. Пролетта се отразява в хиляди цъфтящи цветя и в спокойната усмивка на милостивия Господ. „Върнал си се, за да се насладиш на цъфналите рози, Поглеждайки към Буда, усмивката Му беше всеобхватна. Всички цветя разцъфват с пристигането на пролетта, безгрижни и доволни в себе си въпреки всички светски клюки.“

Постепенно пролетта се завръща, ароматът й стопля сърцето, правейки душата безгрижна. Пролетта идва, за да разкраси живота ни. „Цъфналите праскови от миналото още дразнят зимния вятър.“

Върнал си се, за да се насладиш на цъфтежа на розите. Поглеждайки към Буда, усмивката Му беше всеобхватна. Всички цветя разцъфват с пристигането на пролетта, безгрижни и доволни в себе си въпреки всички светски клюки,

с ръце, сключени в шепнещи молитви, лекосърдечни и безгрижни, за да оцелеят от критиките. Накъде е течала водата преди хиляди години? Синьото небе, белите облаци... не забелязват скърбите на живота

Пролетта се завръща заедно с месеците и годините, с аромата на добродетел, който ухае по целия свят Завръщането на пролетта носи цялата радост, дарявайки човечеството с преливаща радост

Когато сме влюбени и две сърца бият като едно, целият свят става незначителен. Има само музиката на двете души в идеална хармония, течаща гладко като сладък поток, като пролетни цветя, и сияеща като луната и звездите.

Скъпа, виждаш ли, че сме като двойка лястовици, реещи се в безкрайното небе? Виждаш ли, че сме като пеперуди в пролетна градина, ухаеща с цветята на живота? Виждаш ли, че сме като река, течаща нашироко към откритото море?

Защото сме влюбени, Земята е толкова очарователна, Защото сме влюбени, светът става радостен! Тогава душите ни ще процъфтят, със сигурност. Вървейки сред бурите и нещастията, сякаш сме в Рая, сърцата ни няма да трепнат, въпреки бушуващата буря.