Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Ако монах носи монашеска роба - която е много достойна и представлява освобождение, представлява състрадание - и просто седи там и дъвче, отхапва, оглозгва или отгризва бутче от пиле-човек, това би ме отблъснало много. Виждала съм го преди в някои хинаяна будистки страни и наистина беше гледка, която не бих искала да видя отново. По това време бях още женена, домакиня. И тогава пътувахме много със съпруга ми в много азиатски будистки държави. Той ме водеше в тези държави за почивка, защото знаеше, че съм предан будист; вкъщи имахме олтар, с цветя и плодове за Будите. И той дори садеше цветя и късаше по малко за мен, за да слагаме на олтара за Буда. Когато видеше, че някои цветя са увехнали, ги сменяше, и садеше цветя във външната градина за тази цел.И сега, някои хора спорят, че Буда е съветвал, че будистките последователи могат да ядат трите вида месо от животни-хора, които споменах по-горе. Но по-късно Буда вече не е позволявал това, защото учениците са пораснали. Те трябва да са свикнали с веганското хранене, което е по-добро, състрадателно и подобава на милосърден човек като монах. И така, дори в някоя друга сутра или може би същата сутра някакъв монах Го попитал какво да правят, ако когато излязат за милостиня, някои от последователите им дадат месо от животни-хора с ориз или други зеленчуци. Какво да правят? Буда казал: „Махнете тази част с месото и яжте останалото.”Така че като цяло, почти навсякъде, Буда винаги е защитавал състрадателното хранене, което е веганското хранене. Сега дори ако Буда не ви е принуждавал да се храните вегански или ви е позволил да ядете трите вида месо от животни-хора, аз не бих искала. Защо да го правим, когато имаме изобилие от храна? Дори в наши дни, о, Боже, никога не бихме могли да изядем всичката храна, която се произвежда. Да не говорим за храната без болка, към която аз се придържам, но дори не често. Ако можете просто да живеете на кафяв ориз и сусам, това също би било добре.Но трябва да дъвчете много добре кафявия ориз и сусама на прах докато са в устата ви, докато стане почти течно, за да са усвои естествено. Защото това е най-добрият начин да се яде кафяв ориз и сусам. И не трябва да ядете ориза много горещ, защото е по-добре за вас да го ядете студен. Ако го ядете между четири градуса и 34 градуса по Целзий, има възможност да получите някакъв вид бактерии, развиващи се в него и това може да разстрои стомаха ви. Така че ако искате да ядете този вид храна или който и да е вид храна с ориз, със спагети, трябва да ги ядете много пресни или да изчакате, докато изстинат в хладилника. Особено ориз и спагети. Трябва да бъде безопасно.Така че не мисля, че трябва да спорим за това дали да ядем месо от животни-хора или да не ядем, или за трите вида „чисто месо”. Не трябва да ги ядем, защото да бъдеш монах е наистина да бъдеш в благородна позиция, според мен. И примерът, който даваш с начина си на живот е огромен за вярващите. Те ви копират, учат се от вас, защото ви уважават. Затова бихме искали да даваме много, много благороден пример; достоен пример, подходящ за представителите на Будите или/и представителите на Всемогъщия Бог на Земята.Представете си как изглежда, ако сте Божие дете - ако представлявате Бог, ако представлявате Буда - а все пак седите там, показвайки че не ви е грижа изобщо за страданието на друго същество, което е ритало, крякало или мучало довчера или допреди няколко часа, преди да започнете да го дъвчете. Това е просто нормален здрав разум. За мен. За вас, разбира се, мисля, че може би е същото; повечето от вас са същите, освен някои нови или някои на малко по-ниско ниво, които са по-малко чувствителни.Но за мен, дори да има храна без болка, самата аз не мога дори лично да ги откъсна, за да ги занеса и да ги ям, когато са все още живи - в градината, например. Ако вече се продава в магазина, тогава бих могла, може би. Но дори тогава не се чувствам много добре. Предпочитам да не ги ям. Предпочитам например просто кафяв ориз и сусам; има достатъчно хранителни вещества за мен, за да си върша цялата тежка работа - умствено, интелектуално и всякакви други аспекти. Но все пак, ако мога да живея само на съвсем простичка храна, бих била много щастлива.Когато сусамовите семена са узрели, растенията вече са изсъхнали, подобно на фъстъците. Когато ядките са узрели/готови, растенията изсъхват и пожълтяват или покафеняват, или почти нямат листа, няма повече живот, когато хората събират фъстъците - виждала съм това, когато бях в провинцията; къщата ми беше в провинцията, така че съм виждала много такива неща. Предимно е така. Същото е с ориза - всички листа пожълтяват; повечето листа са вече изсъхнали. След като оризовото растение роди ориза, растенията сякаш изсъхват и умират. Така че ми изглежда добре да го ям - просто за пример. Преди, разбира се, обикновено ходех и късах цветя и събирах зеленчуци и всякакви такива неща, чувствайки, че съм добра, че не ям месо от животни-хора, не ям яйца, например. Но днес не мога да правя дори това.Когато вървя из градината, вървя внимателно, не искам да ходя върху тревата. Усещам, че е толкова безчувствено да ходя върху нещо, което е все още живо. И винаги се извинявам на тревата, ако случайно, неизбежно стъпя върху нея. Извинявам се на всички същсетва, ако трябва да мина наблизо или това може да им причини страх или болка или нещо такова. Така че дори не мога да откъсна нещо. Не мога дори да откъсна цвете, да откъсна плод – нищо вече. И това просто дойде от само себе си. Когато станеш веган, след известно време, просто не искаш да нараняваш нищо изобщо, дори тревата в градината си или на улицата. Просто чувстваш, че не е добре. Чувстваш толкова уважение и толкова те е грижа за чувствата им. Много си чувствителен към всичко друго около себе си. Движиш се с уважение и грижа да не нараниш нещо, дори тревата по улицата.Аз вече не изглеждам като монах, макар че някои будистки монаси все още ме дърпат и ме упрекват, че не нося монашеска роба или се занимавам с бизнес и такива неща. Напуснах семейния си живот, за да предложа себе си на Буда, на Бог - да се науча как да бъда по-добър човек. И излязох от монашеството, за да предложа себе си на всички страдащи същества. Така че, не бих могла да нараня никого. Не е защото някой гледа или защото съм дала някакъв обет или нещо такова. Това просто е автоматично. Също както не искаш да причиняваш смущение или объркване в живота им. Можеш почти да усещаш как те всички дишат, чувстват и говорят с теб; понякога го правят, а понякога го показват без да говорят.Веднъж вървях из една градина, защото исках да отида до бараката. И подреждах, чистех бараката, за да вляза да медитирам през нощта. Мислех, че е по-близо до природата, отколкото стаята с бетон. И просто излязох преди слънцето да залезе и направих снимка на някои диви цветя в ъгъла на градината. И когато снимката се прояви, видях красив розово-лилав цвят, който, в този ъгъл, нямаше какво да го причини; и това беше първият път. Тогава попитах и феите казаха, че са искали да покажат своята любов и уважение. О, бях толкова трогната. Все още имам тази снимка. Може би някой ден ще я видите във въведението към `Между Учителя и учениците`. Ако я видя, ще отбележа, за да обърнете внимание и да знаете за какво говоря. Може би мога да ги помоля да я изпратят и после можем да я включим тук, за да я видите.Феите на растенията повечето пъти се крият в ъгъла, защото се страхуват от хората. Понякога и аз, защото съм имала някои не много приятни преживявания. Като публична личност, винаги се сблъскваш с нещо. Това не означава, че упреквам хората или нещо такова. То просто се случва, защото хората понякога не могат да видят през теб. Те просто съдят само по външния ти вид. Може би ако не си от техните хора, кожата ти не изглежда същата, не носиш много модерни и скъпи дрехи, известен си или хората те обичат и пр. Всичко е наред. Предполагам, че са само малък брой. Надявам се да са малък брой. Аз не излизам всъщност толкова често, никъде, дори преди ритрийта. Просто отивах да работя и после се прибирах в пещерата си или на мястото, което имах по това време.Photo Caption: Красиви 3 феи, красив 1 обединен поздрав.
