Търси по дата
От
До
Търси
Категория
1 - 20 за 59 Резултати
Избор
Категория : Между Учителя и учениците
Дата : 2020
Сортирай : Най-стари
Субтитри : Всичко

Безусловната любов на животните към Върховния Учител Чинг Хай, част 1 от 2

1:20:49

Безусловната любов на животните към Върховния Учител Чинг Хай, част 1 от 2

Дори животните виждат през нас. Животните - те наблюдават, те знаят всичко. Да, Учителю. Също както ви разказах, паякът, аз не знаех, че те наблюдават толкова ясно всичко. Те ми казаха, че понеже съм толкова добра, затова искат да ми помогнат.
Между Учителя и учениците
2020-04-12   11217 Преглед
Между Учителя и учениците
2020-04-12

Безусловната любов на животните към Върховния Учител Чинг Хай, част 2 от 2

56:24

Безусловната любов на животните към Върховния Учител Чинг Хай, част 2 от 2

Аз наистина се притеснявах за нашия свят. Просто се надявам, че нещо може да се случи. Моля се за това и медитирам, в ритрийт. (Да, Учителю.) Световният мир е по-лесен. (Уау. Да.) Той идва първо. Но въпросът е, че ако нямаме Вегански Свят, тогава този световен мир е трудно да се задържи. (Да, Учителю.) Защото кармата на убиването ще породи карма на убиване. (Да.) Дори Висшите Богове и Небесата помагат, но хората трябва да решат.
Между Учителя и учениците
2020-04-13   8415 Преглед
Между Учителя и учениците
2020-04-13

Любящата загриженост на Върховния Учител Чинг Хай за Африка и Китай

42:02

Любящата загриженост на Върховния Учител Чинг Хай за Африка и Китай

Още отпреди, винаги сме имали епидемии и нещастия заради това. Заради кармата на убиването, убиване на невинни, това трябва да бъде изчистено, колкото и болезнено и тъжно да изглежда. Но няма начин да избегнем това. Ако не променим начина си на живот, не можем да променим съдбата си.
Между Учителя и учениците
2020-04-24   16225 Преглед
Между Учителя и учениците
2020-04-24

Който се разкае, ще отиде на Небесата, част 1 от 3

36:02

Който се разкае, ще отиде на Небесата, част 1 от 3

Така че, дори грешните хора или същества, ако се разкаят, могат да отидат на Небесата. Поне извън Трите Свята, което значи, че никога няма да бъдат унищожени. Понеже всичко, което е в Трите Свята, включително самите Три Свята, ще бъде унищожено един ден, защото те не са направени да бъдат трайни.
Между Учителя и учениците
2020-05-09   21489 Преглед
Между Учителя и учениците
2020-05-09

Който се разкае, ще отиде на Небесата, част 2 от 3

42:16

Който се разкае, ще отиде на Небесата, част 2 от 3

Трябва да се обединим и да намерим лекарство колкото може по-бързо. Също да се молим. Дори правителството или някой би трябвало да се моли на Небесата за повече снизходителност, за да може бързо да намерят лекарство и да се спасят животи. И да бъдат вегани. Съветвайте всекиго да бъде веган. Това е най-доброто решение.
Между Учителя и учениците
2020-05-10   23178 Преглед
Между Учителя и учениците
2020-05-10

Който се разкае, ще отиде на Небесата, част 3 от 3

52:02

Който се разкае, ще отиде на Небесата, част 3 от 3

Ако ситуацията се обърне бързо, ако всички станем ПЪЛНИ ВЕГАНИ, колко бързо би се променила енергията на този свят? И би ли изчезнал напълно вирусът? Ще се промени почти веднага. Просто което вече е тръгнало, трябва да продължи за малко, но за по-кратко, отколото иначе.
Между Учителя и учениците
2020-05-11   19416 Преглед
Между Учителя и учениците
2020-05-11

Бъдете сериозни и се предпазвайте с всички средства

37:31

Бъдете сериозни и се предпазвайте с всички средства

Затова, трябва да носите маска и предпазен шлем, когато напускате стаята си. Мийте ръцете и тялото си винаги, след като сте били навън. (Благодарим Ви за напомнянето, Учителю.) Трябва да приемате това на сериозно.Здравейте, Учителю. Хей, здравей, (Здравейте!) красавице. Как си? (Добре съм. Вие как сте, Учителю?) Горе-долу. (О!) Вътрешно, предимно вътрешно. Но също и външно. Все пак работя (Да.) колкото мога и медитирам много. (Много сте заета.) С много натежало сърце съм, боли ме сърцето. (О!) Трябва да се боря с това, да се боря с тъгата, защото Небесата ми казаха: „Тъгата няма да помогне. Трябва да си щастлива.“ Попитах ги: „Как? Погледнете наоколо и ми кажете как да съм щастлива?“ „Вижте целия свят тук и моя живот и живота на всички останали и ми кажете как да съм щастлива?“ Това казах на Небесата. Опитвам се. Опитвам се сама да се усмихвам престорено. Никой не ме вижда така или иначе. Така че, за какво? (Да.)Когато хората страдат - и аз страдам. (Да, Учителю.) Мисля за хората, на които не им достига въздух, някои са малки деца, много, много малки, още дори не са тийнейджъри, а страдат толкова много с тази изключително странна болест, защото не е типичният грип, който изкарват като деца. (Да.) Необичаен е, защото това е от КОВИД-19 и те се мъчат изключително много, някои от тях умират, а някои млади тийнейджъри също заболяват.Живеем в ужасни времена. Всички, които са въвлечени в убийство или измъчване или участие в такъв вид бизнес, като бизнеса с месо – са засегнати. Част от тях са предпазени заради големите си заслуги от предишни животи, все още имат нещо останало. (Да.) Някои не са предпазени и се разболяват. (О. Това е толкова тъжно.) Напълно повалени са. Други са предпазени, така че се възстановяват до известна степен заради заслугите си. (Да.) Предпазени са от предишен или от сегашния си живот, ако са извършили нещо хубаво, добро, ако са помогнали на други или са спасили животи по някакъв начин. Или се възстановяват, или не се разболяват изобщо, дори и да са преносители на болестта. Това е проблемът. Затова искам да ви кажа, че ви се обаждам, за да напомня на всички да носите маски (Да, Учителю) и дори предпазен шлем на лицето, така е още по-добре, ако излизате някъде извън стаята или местообитанието си. (Добре.) Защото някой друг, който носи болестта и има тази зараза, може да е бил там преди вас, дори и в момента да няма никой около вас. Например, ако отидете в приземието на сградата си, (Да.) в своя комплекс, в общото помещение на блока си, за да вземете някакви инструменти или нещо от избата, или отидете да изперете дрехите си в общото перално помещение, трябва да носите маска и предпазел лицев шлем, това е най-доброто. (Добре, Учителю.)А когато се приберете, най-добре е пак да се измиете. Измийте ръцете, лицето и цялото си тяло, ако е възможно. Защото има случаи, когато някой отива долу в сутерена на своята сграда, за да си изпере дрехите в пералнята, а после се разболява. Заразили са се, въпреки че е нямало никого там и те не са напускали стаята си, с изключение на този път. (О!) Например. (Добре, Учителю.) Затова, пазете се. Защото който е болен, ако той или тя е бил/а на същото място преди вас (Да) и се е изкашлял или е издишвал или е пипал нещо там, може и вие да се заразите, същото е. Дори този човек да не е болен или да не знае, че е болен, той пак пренася заразата. (Да, Учителю.) И тя все още витае във въздуха. Защото много хора, които не знаят, че са болни, или са болни, но се разхождат из магазина, насам-натам, или нещо такова, правят се на мачо - не носят маска или се надсмиват над мерките за сигурност и спешност спрямо КОВИД - те дишат, кашлят, говорят и каквото и да е, и всичко това остава във въздуха и вие го прихващате, ако сте наоколо или до тях. Дори и ако те вече са се махнали и вие отидете след тях.Затова, трябва да носите маска и предпазен шлем, когато напускате стаята си. Мийте ръцете и тялото си винаги, след като сте били навън. (Благодарим Ви за напомнянето, Учителю.) Трябва да приемате това на сериозно. Не бъдете мачовци, защото не знаете какво е, когато сте болни от това. Тормозът е голям. Някои изпитват изгарящ огън в цялото си тяло, в кръвта си. На някои не им достига въздух и не могат да дишат. Някои деца се разболяват със странна болест, а други хора са поразени по различни начини. Вирусът КОВИД-19 не е като нищо познато досега. Има доста разнообразни симптоми, свързани с него, и дори може да е без симптоми. Много е страшно както за децата, така и за възрастните. Дори и за здравите, за младежите. Затова го приемете на сериозно. (Да, Учителю. О…) Чуваш ли ме още? Телефонът ми прекъсва. (Учителю, чувам Ви, да.) Добре, добре. Чудесно. (Учителю…) Да, един момент. (Добре.)Приемете го на сериозно. Носете маска през цялото време. Имам предвид, когато сте навън. (Да, Учителю.) Дори да отидете до общата кухня да се храните, носете маска. Вземете храната и отидете да се храните някъде сами. (Добре.) Недейте да седите заедно и да си приказвате, дори и с маска или без. Недейте да седите дори от разстояние. Двата метра са само стандартна препоръка. Минимумът, който трябва да спазвате. Но вие не знаете дали някой не е минал оттам, през вашето пространство. И дали не носи вируса КОВИД-19 със себе си. (Да, Учителю.) Вие сваляте маската си, за да се храните, пак бихте могли да се заразите. (Да, Учителю.) Хората, разбира се, в нашата обща кухня, ако е отворена – те знаят как да носят маски и ръкавици и готвят с тях така или иначе. Учила съм ги на това преди десетилетия. И нашата кухня винаги се придържа към този стандарт. (Да.) Да се носят маски и ръкавици, докато приготвят зеленчуци и храна. Но външните хора може да не спазват това. Дори и да го правят, вие трябва да носите маска, да си вземете храната и да я изядете някъде сами. (Да, Учителю) Това се отнася за всички ви. (Да, Учителю.) Хората навън може да не се вслушват в думите ми, защото не ме познават и не ги е грижа. Но вие трябва да го направите. (Да, благодарим Ви, Учителю.) Няма да си губя времето да ви казвам всичко това без нищо. Защо ми е да го правя? Правя го само за да ви предпазя. (Много Ви благодарим, Учителю.) Бъдете сериозни. (Да, Учителю. Благодарим Ви.)А вие, приятели, медитирайте сами в офиса си. Така е по-добре, няма нужда от групова медитация. Защото нямате достатъчно голямо пространство, (Да, Учителю.) за да спазвате два метра разстояние. (Добре.) Момчетата имат. Ако и вие имате, тогава добре. Ако ли не, просто медитирайте в офиса си. Настройте аларма и медитирайте по едно и също време, (Да.) три пъти на ден, както екипът на Суприм Мастър Телевижън. (Да.) Да. И медитирайте по сами, така е по-добре. (Добре, Учителю.) На вашето място, или във вашия офис. Но задължително медитирайте. (Да. Ще го правим.) Три пъти на ден е задължително, за да се защитите, като сте на по-високо ниво, не само с маската и лекарствата. Това са само стандартни мерки. (Добре, Учителю.) По-висшата защита трябва да я създадете, като практикувате медитацията, на която съм ви научила по време на посвещението. (Благодарим Ви, Учителю.) Повтаряйте Светите Имена по цял ден и се молете ежедневно. (Да, Учителю.) Това е най-висшата защита. (Благодарим Ви, Учителю.) Казала съм ви да повтаряте Светите Имена постоянно, по всяко време и навсякъде. (Да.) Не само за да предпазите себе си, а да предпазите и другите наоколо, около вас. Затова е много важно. (Да, Учителю.) Казвам ви да приемете това на сериозно, който може да чуе... Мисля, че дори там, където живеете, ако вече официално са казали, че е безопасно и хората вече не са под карантина, все пак има такива, които са носители на заразата без да показват симптоми. Затова всеки, който излиза извън къщи, трябва да носи маска. (Добре, Учителю.) Когато излизате навън, носете маска, с изключение на случаите, когато трябва да покажете лицето си за проверка на личността. При всички останали случаи, носете маска, така е по-безопасно. В самолета, автобуса и тъй нататък, или в магазина, за да не заразите себе си или да пренесете заразата върху храната, която разглеждате, върху която дишате или кашляте, не се знае. Предпазвайте храната. (Да, Учителю.) Когато ходите в магазина, предпазвайте всички продукти там. Защото все още има неща, които се пренасят, като SARS (Тежък остър респираторен синдром) и MERS (Близкоизточен респираторен синдром) и други. Въпреки че смъртните случаи не са толкова много, заразата продължава да се предава. (Да, Учителю.) Както и останалите сезонни грипове и прочее. (Да, Учителю.) Мисля, че вие трябва да носите маски, когато излизате на публичните места. Ясно ли е? (Да, Учителю.) (Ще го правим. Благодарим Ви много.) Няма защо.(Нещо ново за споделяне, Учителю?) Забравих да ви разкажа нещо. Една змия се опита да ме ухапе, когато излязох само на няколко метра навън, в градината и сред дърветата. (О, Божичко! Какво се случи?) Змията се опита да ме ухапе. Но преди да успее, птицата я уби. (О, уау.) Беше отровна змия. Въпреки че не беше много голяма, но беше отровна. След това проверих. Помислих, че е… Благодарих на Боговете/Богините и Те казаха: „О, благодари на добрия инструмент, на птицата.“ Това бе птицата Де. Спомняте ли си, разказвах ви за една птица, която ме следваше през цялото време? (Да.) Сега можем да покажем негова снимка. (Добре.) Вече е голям. Уау. Около четири пъти по-голям отпреди. По-голям отколкото на снимката. (О, уау.) Преди беше голям колкото ходилото ми. Аз имам малки ходила, но той беше ей толкова голям. Като гълъбче, непораснало гълъбче. А сега е пораснал голям. Помислих, че е орел. И разцветката му се е променила. По-тъмен е и с по-малко петна, но петната му са по-големи и е много величествен. Долетя от нищото и унищожи змията. (Уау. Слава Богу.)Преди ми бяха казали, че той е тук, за да ме закриля, но аз не знаех, не бях видяла никакво доказателство.(Кога?) Преди няколко дни. (Няколко дни! Благодарим на Бог. Благодарим на Небесата за птицата.) Преди четири дни. Да. (Преди четири дни, Учителю?) Да, преди четири дни. (Уау.) (О!) Сега не е на обичайното си място, долетя отникъде. Сега е навсякъде. Както и да е, сега може да лети много нависоко и ходи навсякъде. Не се задържа на едно място или там, където го видях преди. Дойде изневиделица, появи се отникъде. И за да се увери, че няма магия, която да я съживи, той се връщаше и продължаваше да кълве мъртвата змия. (Да. ) Благодарим на птицата, че е предпазила Учителя. Разкъсваше я на множество части, за да не могат да я съживят дори с демонична магия. Толкова е пораснал, че отначало не можах да го разпозная. (Да.) Като ме видя, се изненада и литна. Отлетя. После, въпреки че не беше наоколо, го попитах защо трябваше да яде от тази ужасна змия. (Да.) Не е нужно да я изяжда. Толкова е противна. (Да.) А той каза, че е трябвало да разкъса някои части от тялото й и да я разчлени; иначе демоните могат да я сглобят отново и да я превърнат в зомби, след което тя да продължава да действа. (Уау.) (Благодарим на Бог за птицата.) Змията не искаше да извърши това, знам го. (Оо!) Бе притисната. Разбирате ли? (Да, Учителю.) Бе манипулирана да го направи. Те ползват какви ли не неща да ме безпокоят. Ах, наистина ме мразят. (О!)(Има ли още много демони наоколо?) О, да. (О!) Разбира се, и се крият и в живота на хората. (О, не.) Да. Защото някои хора са превърнати в зомбита. (О! Уау.) Много от тях са също жертви на КОВИД-19. (Божичко.) Толкова много неща има. Имат такива магии, че дори превръщат хората в зомбита. А душата е избутана навън, насила е изтласкана.(Какво се случва с тези души?) Не се тревожете за тези души, аз ги хванах и ги пратих на Небесата. (Да, благодарим Ви, Учителю.) (Уау. Те са превърнати в зомбита. Това е като в холивудски филм.) Да, да. Ще ви кажа още нещо: болестта Алцхаймер (Да.) не е болест сама по себе си, а е наполовина успешен акт на ревнивите демони. (О, Божичко!) Ако успеят докрай, напълно превземат целия човек. (Да.) Но, ако успеят само наполовина или една част, биват превърнати в пациенти на Алцхаймер. Затова не помнят нищо. Дори не разпознават собствените си жена и деца. (Това е невероятно.) Знам. (Има толкова много неща, които не знаем за този свят.) Този свят е ужасен, казвам ви. Понеже вършим неща сами на себе си, които превръщат енергията в толкова лоша, че всякакви неща са подхранвани от нея. (Да, Учителю.) Този свят е направо плашещ. (Да.) Благодаря на Бог, че от време на време имам малко закрила. (Ние се молим за закрилата на Учителя.) Те се опитват много сериозно да се отърват от мен. (О.) Аз не се давам лесно. (Да.) Аз съм `корав залък`, трудна съм. (Благодарим Ви. Благодарим Ви, че оставате тук, Учителю.) Все още имам работа за вършене. Какво да правя? (Да, Учителю.)(Учителю, бих искала да Ви задам няколко въпроса.) Разбира се. Давай. (Учителят направила ли е още дарения за пострадалите от КОВИД-19 в страните, покосени от вируса?) Да, разбира се, на някои. Организирала съм за Сирия, Бразилия, Мексико, Йемен. (О!) Ще уредя и за Афганистан и Гана в Африка. Давам там, за където науча. Невинаги имам достатъчно информация за сериозността или размера на заразата в различните страни. (Да, Учителю.) Както ви казах, видяхте, че телефонът не работеше много добре. (Да.) Сега е по-добре. Чуваш ме, нали? (Много по-добре, да. Благодаря Ви, Учителю.) Преди имаше много шум, дори не можех да чуя собствения си глас. (О!) Невинаги имам достъп до новините. (Да, Учителю.) Не съм много запозната с технологиите и съм на място с малко технология наоколо. Но все пак е по-добре от нищо. (Да.) Все пак мога да работя, само че невинаги мога да гледам новините. Трябва да медитирам по много. (Да, Учителю. Благодарим Ви.) И сама да се грижа за много неща. Някои по-трудоемки неща като миене на чинии, пране. Чистене на къщата, изнасяне на мравките навън и прочее. (О. Да.) Всъщност, когато съм на ритрийт, не трябва да гледам нито новини, нито нищо. Но те се появяват на телефона. А и понеже в момента ситуацията в света е специална, не мога да я пренебрегна. (Да, Учителю.) Други въпроси? (Да, Учителю.) Преди телефонът да прекъсне.(Имам още един въпрос, Учителю.) Добре. Давай. (Учителю, Вие сте били на тази планета от много дълго време. Цяла вечност.) Да. (Защо Учителят е създала Новата Духовна Земя едва наскоро? Само отпреди хиляда години?) О! Това е цифрата на По-Висшите Небеса. (О.) Забравих да я преведа в Земни години. Ако броим в Земни години, тогава е много, много по-отдавна. Нали е ясно? (О!) Нека преброя. Понякога забравям да преведа в нашата математическа система. Защото е различна. Броенето е друго. (Да, Учителю.) Различен вид време и пространство. В някои по-висши области нямаме време и пространство. (Да.) Като например в Новата Духовна Област на Tim Qo Tu, там нямаме. Не ни е грижа, нямаме нужда от тях. (Супер.) И зависи откъде минавам или къде се подвизавам, както казвате на американски. Зависи в кои Небеса съм била, когато съм говорела в този момент и съм се изразила съответно. (Да, Учителю.) Но не е било само отпреди хиляда и няколко години. (О, колко отдавна е било?) Трябва малко време да ги сметна. (Добре.) Така че понякога дори не мисля за това. Защото няма значение за вас в този период от време, така или иначе. Вие го получавате. Получавате Небесата, най-висшите възможни Небеса, които ви очакват. Затова не се и замислих. Но, нека пресметна. (Благодаря Ви, Учителю.) За мен, Те са ви осигурени и ви очакват там, приятели, затова не се замислих много-много. (Да.) Отнема малко време. Имай търпение. Един момент. (Да, Учителю.) Ако мозъкът ми може дори да го осъзнае. Трябва да го запиша на лист хартия, за да ви го кажа. Трябва да знаете, че в различните Небеса има различна математическа система. (Така ли? О, уау.) Независимо от всичко, тяхното време е различно от нашето. (Да.) Например, на нашата Земя имаме американски долари. Или руски рубли. Дори само 10 000 щатски долара се превръщат в милиони рубли в Русия или Индия, или ренминби в Китай, например, или олакски (виетнамски) донг. (Да, Учителю.) И ако забравите да ги обърнете, ще кажете: „Купих си къща в Олак (Виетнам) за един милиард долара“, тоест един милиард олакски (виетнамски) донга, но това не се равнява на един милиард щатски долара. (Да.) Преди тези малко над хиляда години, аз бях на Пето Ниво. Сега те се равняват на повече от 63230 320 години (Уау) в Земно време. (Уау, това е много време.) Ако отида по-нагоре, ще е дори… Ще е друго. Или ако отида по-надолу, ще е друго. Защото душата на Учителя е на различни Небеса понякога. (О, ясно.) Може да обучава Небесата и Земята по едно и също време. Затова има толкова голяма разлика в броя години, но не е само отпреди хиляда години. (Уау, да, благодаря Ви за обяснението, Учителю.)Други въпроси? (Това е всичко. Много Ви благодаря, Учителю.) О, благодарим на Бог, че телефонът работи добре, (Да.) за да се чуем. Преди това как беше? Предишният път. (Да, първият запис беше добре, както сега.) О, записахте го? Добре, за да не забравите, ако решите да го споделите с братята и сестрите си, тогава ще можете да го възпроизведете. (Да, да, тази част ще бъде възпроизведена. ) И да научат тези неща. (Да, Учителю.) Особено за маските. (Да, Учителю.) Добре, благодаря ти. (Толкова Ви благодаря. Бог да Ви благослови, Учителю.) Бъди благословена. (Благодаря Ви. Благодаря Ви.) Поздрави братята и сестрите. (Ще ги поздравя. Много Ви благодаря.) На всички съдействащи екипи. (Да, Учителю.) Постоянно им благодаря. Дори понякога, ако нямам време да напиша благодарност, благодаря ви на всички, постоянно. (О, още един въпрос: Вие сте хванали всички души, изтласкани от демоните и сте ги издигнали, Учителю?) Само добрите или разкаялите се. (Благодарим Ви, Учителю. Пазете се, желая Ви всичко най-хубаво.) До скоро.
Между Учителя и учениците
2020-06-01   25493 Преглед
Между Учителя и учениците
2020-06-01

Любовта на Tim Qo Tu ще победи, част 1 от 9

28:30

Любовта на Tim Qo Tu ще победи, част 1 от 9

Попитах Небесата: „Има ли нещо друго, което бих могла да направя или може би не съм направила достатъчно, за да бъде светът такъв?” Те казаха: „Не е Ваша вината, че светът не следва мирен и благороден начин на живот. Ревнивите демони са виновникът зад всички беди. Все още има някои от тях.” Аз казах: „Затова им заповядах да си отидат. Направих всичко възможно.”(Здравейте, Учителю!) Как сте, принцесите? (Много сме добре, Учителю. ) Да. ( Как сте Вие, Учителю? ) Добре съм. Оцелявам. (О.) Медитирам. Чета някои истории в случай, че можем да излезем понякога. Мога да го прочета, приятели, (О! Това би било чудесно.) на вас и на други хора. И работя. Много работа има за вършене. Представяте ли си, аз съм на ритрийт, а ме карат да работя за Суприм Мастър Телевижън. (О.) Писане, проверки, предавания и други неща. (Това е много работа.) Последния път, когато не се погрижих, като бях на ритрийт, нещата не бяха толкова добри. Помните ли? (Да, Учителю. Имаме нужда от Учителя, за да продължава да работи добре каналът. ) Не знам. Да, предполагам, че помага. Сговорна дружина планина повдига. (Да, Учителю.) ( Има ли Учителят някакви проникновения, които да сподели с нас от Своя интензивен ритрийт? ) Да, има доста, но работата е там, че невинаги мога да споделям. Ще погледна да видя какво още. (Благодарим Ви, Учителю.) Кармата на света невинаги е приятна. Като се гледам в огледалото на банята си, изглеждам добре. Тук не изглеждам добре. ( Учителят винаги изглежда прекрасно. ) Благодаря. Бях някак тъжна и попитах Небесата: „Има ли още нещо, което бих могла да направя или може би не съм направила достатъчно, за да бъде светът такъв?“ И Те ми казаха: „Не е Ваша вината, че светът не следва мирен и благороден начин на живот. Ревнивите демони са виновникът зад всички беди. Все още има някои от тях.“ Тук казах: „Затова наредих да си отидат. И направих всичко възможно.” (Да, Учителю.) И Им благодарих. А Те ми казаха: „Не допускайте никакви хора или работници близо до Вас.“ До мен. (Уау. О.) Което значи вие, приятели, или някои от вас. Казах: „Колко близо могат да бъдат?” Отговориха: „Поне на девет метра разстояние.“ (Уау.) Звучи сякаш са алергични. Има още много неща, които не мога да ви кажа. Имам малко повече независимост отскоро, защото се научих как да боравя с компютъра, когато върша работа за Суприм Мастър ТВ. (Уау!) Да. Така че, чувствам се малко по-добре, по-независима. Защото да бъдеш зависим е най-лошото нещо, което можеш да имаш в живота си. (Да, Учителю.) Наредих много от тези демони да изчезнат, но някои все още са тук. Макар че не е голям процент, но все пак са много. (Да, Учителю.) И все още много се опитват да ме притесняват. (Уау.) Онзи ден, в събота, 6 юни, поръчах на Пазителите на Ihôs Kư и на други Богове/Богини, който може да помогне, поръчах им да издърпат всички вредящи духове към ада. (Уау.) Или до Четвърто Ниво, ако наистина се покаят. Ако Богът на Четвърто Ниво е съгласен, те могат да отидат там, междувременно. Или да останат там завинаги, нямам нищо против. Имам някои добри новини, но не мога да ги споделя с вас в момента, защото се тревожа, че ако ви кажа, ще бъде отложено или провалено. Онзи ден, Пазителят ме попита: „Ревнивите демони молят за снизходителност, няма ли да Ѝм простите?” Казах: „Добре. За последен път снизходителност. Само още три дни. За това, което са правили на всички същества, би трябвало да бъдат унищожени.“ (Уау.) Но сега, ако Богът на Четвърто Ниво доброволно ги приеме, тогава могат или да останат там, или да отидат в Новата (Духовна) Област след това. (Уау.) Ако наистина се покаят. (Да, Учителю.) И попитах Боговете от Ihôs Kư: „Всички ли прибрахте?“ Те казаха: „Не, някои все още се крият в хора и животни.“ В пространството на хора и животни. Затова казах: „Добре, справете се първо с тях, според указанията. Махнете ги от погледа ми.“ Примерно нещо такова. Така че, 10 000 ревниви духове и лоши призраци и демони са все още на Земята. Това беше на 5 юни. И после един ден, бях толкова уморена от цялото това т. нар. наказване. Казах: „Наистина ли заслужавам това?“ Имам предвид, не е като да умирам или да съм ранена или нещо подобно, но все пак е силно умствено насилие. Тормоз. Затова Пазителят на ПВ (Първоначалната Вселена) ми каза: „Никой не заслужава да бъде третиран така зле като Вас.“ (Да.) И аз казах: „Да, знам. Благодаря, че ми казвате нещо, което знам. Но благодаря Ви за съчувствието.“ Казах: „Направете нещо. Отървете се тогава от всички дяволи. Няма значение, стига това да помогне, аз мога да страдам. Няма значение.“ Казах: „Нямам против.“ Искам да кажа, нямам против, приемам. (Благодарим Ви, Учителю.) И на другия ден, на 6 юни, Те казаха, че има все още приблизително 10 - което може да значи 11 или 12 хиляди – разбирате ли? (Да, Учителю.) ревниви духове, които още обикалят тук. Казаха ми: „Ще ги хванем.“ (Уау.) „Не са всъщност Вашите ученици, които създават проблеми. Това са ревнивите демони, които ги тласкат.“ Казах: „Знам. Знам всичко това.“ Знам, затова им простих на всички. О, има някои добри новини, но не можем да говорим в момента. Ще ви ги покажа, когато дойдат. Ще ви ги покажа в писанията ми тук. Нали? (Добре, Учителю! Да! Благодарим Ви.) Казах на всички ревниви духове: „След три дни…“ Това беше на 6 юни, крайният срок приключи. Няма повече снизходителност. Ако те не са се разкаяли дотогава и не излязат да получат освобождение на Четвърто Ниво, тогава няма да имат повече никакъв шанс. Казах: „За това, което сте правили на всички същества, би трябвало да бъдете унищожени. Така че това е шансът, който получавате. Нямате повече шансове.” Добре, какво още там? Това са само от последните неща. (Да, Учителю.) Някои от моите птици ми казват факти за нещо в бъдещия и в миналия живот. (Уау.) Аз съм „заета всеки ден“, съм казала. „4 юни. Заета всеки ден, оплаквам се понякога от твърде малко време за почивка, за истинска почивка. (О. Да, Учителю.) И някоя вътрешна работа не е била свършена добре, няма достатъчно време за довършване, да наваксам. Така че ще трябва да наваксвам да правя по-интензивно медитация през нощта. През деня трябва да върша много неща. През деня също медитирам, не само работя. Но понякога нямам време през деня, така че нощно време трябва да наваксвам. (Разбирам.) Понякога съм толкова уморена, че се чудя дали трябва да ям или трябва да спя. (О.) Трябва да направя избор между сън или ядене. И просто отивам да спя. Понякога съм твърде уморена. И после писах тук за Ди - птицата, която дойде да ме спаси, уби змията, изяде някаква част от нея, за да не може негативното да я превърне в зомби. Казах ви вече. (Да, Учителю.) „Сега можем да покажем клипа за него. Той разреши това, защото няма никаква вреда сега за него. Хората виждат много от този вид птици, каза той.“ Преди му беше някак трудно, когато беше по-малък, като ме срещна. Тревожеше се, че хората ще го уловят, затова ми каза да не го показваме на снимка или ТВ или където и да е. Но сега каза добре. Също така му казах: „Ако убиваш змията по този начин, има ли някаква карма за теб, толкова лоша?“ Той каза: „Не. Не.“ (Уау.) „Не. Моята работа е да защитавам. Тя (змията) е лоша, така че…“ Аз казах: „Ти ме защити просто ей така, няма ли също да имаш някаква карма?“ Той каза: „Но Вие ме защитихте преди.“ (Уау.) И Пазителят на ПВ (Първоначалната Вселена) ми каза: „Вие го защитихте. Така че няма проблем.“ Разбирате ли, защитила съм го преди. (Да, Учителю.) Веднъж трябваше да го вдигна, защото някои кучета се втурнаха навън и се опитаха да го уплашат, така че трябваше да ги изгоня и да го вдигна. Вдигах го няколко пъти, просто за да го спася от нещо, някакво заплитане в едни храсти, а също от кучетата и от други големи птици. И му дадох посвещение. ( О, уау! ) След молба. (Уау.) Никога не съм мислила да давам посвещение на птици, особено на диви, но наистина му дадох. (Уау.) И също го попитах: „Някаква вреда за други птици, които са от същия вид като теб? Защото ако те покажем по Суприм Мастър ТВ, това ще навреди ли на други птици от същия вид или не?“ Той каза: „Не, никак.“ О, не, не той, Пазителят на ПВ (Първоначалната Вселена) ми каза. Ето защо бях сигурна да ви кажа, че можете да го покажете по Суприм Мастър ТВ. И казах: „Благодаря Ви, Пазители.“ „Притеснявах се…” Чета тук. (Да, Учителю.) „Притеснявах се да не засегнем него или неговия вид. Попитах го дали вече си има партньорка. Дали е още сам? Той каза `не`, няма си партньорка.“ Не знам дали се интересувате от тези неща. Това не е нещо духовно. Добре ли е? Искате ли да знаете? ( Да, Учителю. ) Това е просто моят разговор с него. Безпокоях се за него, дали е добре, дали има партньорка като всички. Той каза `не`. Цитирам в кавички: „Ще остана сам през целия си живот”, каза той. (Уау.) „Той се е преродил този път като птица, за да ме защитава. Това е единствената му цел, от любов.” Затова казах: „Благодаря ти, Ди. Бъди благословен.” (О, уау. )(Красиво.) Не знам какво да ви прочета, има толкова много. Трябва да помисля. Не знаех, че ще искате това. Не знаех, затова не съм много подготвена. Просто чета напосоки. (Да, Учителю.) „Събота, 3 юни. Кажете на мъжете да медитират също и в бившия празен офис, да са отделени добре и да имат пространство и удобство.“ О, това си напомням да го кажа на братята ви да го направят. Чудех се дали мога да кажа тези неща на света, нещата, които пиша тук по-долу. Написала съм го за себе си. „Ако кажа това на света, добре ли е?” Сега трябва да попитам. Защото не мислех, че ще казвам. В този момент просто питах дали е добре или не, но не получих отговор. Сега трябва да попитам. Имайте търпение. (Благодарим Ви, Учителю.) Някои от ревнивите духове ми изпратиха СМС, казаха: „От Вас зависи дали ще имате веганство или не. Трябва да направите това и онова, за нас.“ Казах им: „О, я изчезвайте.“ (Да!) „Изчезвайте. На кого говорите?“ (Да, точно така.) ( Какво поискаха, Учителю? ) О, разни глупости. Заради световния мир, не мога да обичам кучетата си. (О!) Не мога също и заради веганството в света. Бла, бла. ( Учителю, заради това ли ще изгубите 14% от духовната Си сила и спестената енергия за хората, ако видите кучетата Си? ) Да. И това е вярно, но не е заради кучетата. ( Тогава защо, Учителю? ) А заради хората, които трябва да доведат кучетата при мен. (О!) Хората, които трябва да дойдат, за да доведат кучетата и да ги водят да се хранят и всичко останало. (О, ясно.) Не всички хора са на високо ниво или съответстват на моята енергия, особено по времето ми на ритрийт. (Да, Учителю.) Това е чувствително време. (Да, Учителю.) В ритрийт, не трябва да виждате никого, не трябва да гледате ТВ, не трябва да виждате нищо, което обичате и така нататък. Трябва да оставите целия свят зад себе си. Аз всъщност не трябва да работя и за Суприм Мастър Телевижън дори. Иска ми се да не се налага, защото понякога не се връщам в тялото си достатъчно бързо. (Да, Учителю.) Понякога държа нещо и то просто пада от ръката ми без причина, сякаш не го държа. Телефона си все го изпускам, непрекъснато, разбирате ли, мобилния телефон? (Да, Учителю.) Казвам: „Съжалявам, телефон, не го направих нарочно.“ Притеснявам се, че телефонът ще се счупи, но той е толкова як, нали знаете тези iPhones? (Да.) Научих се да ползвам една част от него за Суприм Мастър ТВ. Заради всички, не заради мен. Аз не се интересувам от нищо.
Между Учителя и учениците
2020-06-29   14852 Преглед
Между Учителя и учениците
2020-06-29

Любовта на Tim Qo Tu ще победи, част 2 от 9

31:39

Любовта на Tim Qo Tu ще победи, част 2 от 9

Предложих на всички Светци, които познавам от Света-Сянка, като от Пето Ниво и т. н. (Да.) да отидат в моята Нова Област, ако искат това. Някои отказаха. Отказаха, защото Те искат да останат на Пето Ниво, за да помагат на учениците Си или на някои други хора. (Уау.) Понеже оттам не могат да достигнат Земята на Tim Qo Tu по желание.Докъде бяхме стигнали? А, да, сега ще ви споделя нещо. Преди да го забравя. Или искахте да ме питате нещо преди това? ( О, първо Учителят, моля. ) Добре. Понеже попитах и казаха, че мога да ви го кажа. ( Супер! Благодарим Ви. Уау! ) Предложих на всички Светци, които познавам от Света-Сянка, като тези на Пето Ниво и т. н. (Да.) да дойдат в Новата Област, ако искат. Някои отказаха. Отказаха, защото предпочитат да останат на Пето Ниво, за да помагат на учениците Си или на други хора. (Уау!) Защото оттам Те нямат достъп до Земята на Tim Qo Tu, когато си пожелаят. Ако искат, аз мога да Ги издигна. Но те предпочитат да останат на Пето Ниво, например, само за да помагат на другите, да помагат повече на света. Затова им казах: „Какви Герои!“ (Да.) с удивителна и със сърце, последвани от благодарности и знака на плюс безкрайност. Някой тук каза нещо… В кавички е, но не знам кой ми го каза тогава. Забравих да си запиша. Сигурно са Боговете/Богините от ПВ (Първоначалната Вселена.) „М“ – значи Учителят, аз – „не може да бъде привързана, дори любовта и уважението към някогашните Ви учители биха възпрепятствали мирната Ви мисия.“ Това ми каза някой от Боговете/Богините, но забравих кой точно. Както и да е, трябва да е някой от Висшите Небеса. Отвърнах: „Благодаря.“ Не мога да ви кажа следващото, защото е вид предсказание. На друг ред пише: „Сега е времето на Страшния Съд. Някои от тези, които умират от пандемията, са също дългогодишни.“ Някои от тях. Някои от заразените с КОВИД-19 или друга пандемия са дългогодишни служители на дявола. (О, уау!) „Те са мъчители на невинните.” (Да, Учителю.) Не всички от тях са обладани от демони. Тук продължава: „След като обладаните тела умират в бедствия или болести, демоничните ревниви духове биват завлечени в ада.“ След този период на Страшния Съд, те няма да имат повече право да обладават други тела, чрез които да живеят. Затова казах: „Духовете на ревнивите демони ще бъдат завлечени в ада, защото истинските ревниви демони са направени от нисша материя и енергия и не могат да бъдат спасени. Тези, които са заставени, притиснати или заплашени да сътрудничат с ревнивите демони и са превърнати в едни от тях, но са били заставени да го сторят и се покаят, „ще бъдат спасени от Tim Qo Tu в безопасната Нова Област.“ (Благодарим Ви, Учителю.) О! Боговете/Богините казаха: „Това можеш свободно да го споделиш, за да зарадваш хората“ (Да!) Да. Другото все още не мога да ви го кажа. В следващото обяснявам как са се сдобили с човешко тяло. (Да, Учителю.) Както вече съм ви споделяла. „Те ползват магията си.“ Това е много мощна магия. Тя не е обикновен вид магия като тази в света – „абра-кадабра“. (Да.) „Те ползват специална магия, с която принуждават хората да напуснат тялото си или контролират ума им като ги превръщат в ревниви демони, трансформират ги в зомбита!!!!!!!“ (Уау.) С множество удивителни. „Като изтръгват душите далеч от хората, оставят телата им празни и демоните могат да манипулират тези тела и да ги карат да правят каквото им наредят!!!!!!!“ С много удивителни. Следващият параграф: „Не само човеци, а и животни биват използвани по същия начин.“ (Уау.) „Душите им, духът им бива изтръгнат, душата напуска тялото и…“ Това го казаха от ПВ (Първоначалната Вселена). (Да, Учителю.) Всичко дотук. (Да.) След което ми го обясниха. Продължиха с думите: „След като душата е отделена от тялото, отделена от ревнивия дух, Вие любящо я съживявате, спасявате я и я водите във Вашата Безопасна Област.“ (Уау!) В скоби: „(тоест в Новата Област, на Единадесето Ниво.)“ (Уау.) Затваряне на скобите. Нещо такова. (Уау. Благодарим Ви, Учителю. Благодарим Ви.) Казах ви вече, че всички случаи на Алцхаймер са обладани от зомбита. (Да, Учителю.) Това е очевидно. Затова все още са живи, здрави са, но не разпознават никой от роднините си, приятелите си или познатите си. Защото вече почти не функционират. (Да.) Един ден, майа се появи пред мен и каза: „О, не Ти ли е жал за хората? Светът е в беда, има жертви от наводненията и какво ли не. Защо не им дадеш голяма част от духовните Си заслуги?“ Отвърнах: „Правя, каквото правя. Ти не се опитвай така усилено да създаваш неприятности.“ Боговете/Богините от ПВ (Първоначалната Вселена) ми казаха: „О, те просто искат Вие да изгубите голяма част от ценните Си заслуги за… всъщност е за нейните/неговите хора, а не за Вашите.“ Защото те са като маскировка. (Оо!) Това не са истински хора. (Уау.) Много хора, които умират при бедствия и подобни, не са истински. (Уау.) И тук ПВ (Първоначалната Вселена) продължава: „Чрез призоваване любовта на Учителя.“ На което отвърнах: „Ха, ха! Време им е да си заминат. Да отидат далеч, далеч, далеч в ада! Да не ми се мяркат повече.“ Веднъж бях толкова уморена и не можех да медиритам добре този ден. Казах: „Съжалявам, чувствам се толкова мързелива и ленива, но тялото ми наистина е изтощено. Не знам защо. И Боговете/Богините ми отвърнаха: „Не сте мързелива, Не сте ленива. Просто кармата на света често води тялото и ума Ви до умора. Вината не е Ваша. Небесните Същества познават сърцето Ви и знаят какво правите.“ Отвърнах им: „Благодаря за милите и любящи думи.“ Невинаги пиша граматически издържано. Чета ви както съм го нахвърляла. (Добре.) (Да, Учителю.) Защото това са просто записки за мен самата. За да не забравя. Не ме интересува какъв е правописът. Нямам време да мисля за такива неща. (Да, Учителю) Казах им: „Благодаря за милите и любящи думи. Винаги чувствам, че не правя достатъчно.“ А те ми отвърнаха: „Не се тревожете, Вие ще победите.“ (Йее! Да.) Аз ги питах: „Какво ще победя?“ Те отвърнаха: „Вашите ученици Ви обичат.“ (Да. Да, Учителю.) А аз казах: „О, каква изненада.“ Останалото е позитивно окуражаване и предсказание, но не мисля, че мога да ви ги споделя. (О! Уау. Добре, Учителю.) Добре. „Ние постоянно трябва да се молим на Всемогъщия Бог и да посветим всичките си успехи и провали на Всевишния, да Го/Я помолим да прости греховете ни и да ни дари освобождение. И новите, и старите посветени трябва да правят това.“ (Да, Учителю.) Препоръчано от ПВ (Първоначалната Вселена). Преди посвещението, след посвещението и непрекъснато. (Добре, Учителю.) И когато работим, трябва също да посвещаваме работата си на Всевишния. Не сме ние. Не я вършим ние. Така ще избегнем кармата. (Да, Учителю.) Добра или лоша карма, не я искаме. След това майа ме попита… Каза, че трябва да съчувствам на жертвите на бедствията и т. н. Това е в допълнение към предишното. Прочетох само отдолу и сега ви чета останалото. (Добре, Учителю.) И отгоре. Защото понякога решавам да пиша първо отдолу. И запазвам горните редове, но после се случва просто да продължа същата история. Първоначално беше това: „Обичаш ли Твоите хора по света?“ Майа ме лъжеше, престори се на Бог-Закрилник от ПВ (Първоначалната Вселена.) Казах й: „Хей, хайде. Давай!“ „Искаш да те унищожа или какво? Знаеш много добре условията ми. Всеки, който ме лъже и използва която и да е Свята Божественост, ще го унищожа. Така че ми кажи истината.“ Тя отвърна: „Ще Ти я кажа по-късно.“ Попитах я: „Защо ме питаш дали обичам хората си? Знаеш, че ги обичам. Защо ме питаш?“ Тя каза: „Защото опасността наближава.“ Бъдещето. Попитах: „Какъв вид опасност?“ Тя/той каза: „Тайфун, много хора ще умрат от пандемии, болести, ще има погубени по света от зарази, урагани, войни, причинени от завист, снежни бури, всякакви проблеми, напрегнати бунтове, страшния съд, който ще остави хората без никаква сигурност.“ Отвърнах й: „Благодаря за лошите новини. Не ми казваш нищо, което вече да не знам, така че какъв е смисълът? Какво повече мога да направя така или иначе? Те не се вслушват. Не ги е грижа за страданието на съжителите ни, на по-слабите същества. Продължават да ядат месо, да пият алкохол и да се бият помежду си. Говоря на стената. Дори и да мога да помогна или да се моля за тях, за добруването им, за да продължат живота си щастливи и здрави, те ще продължат с порочните си навици, убивайки останалите, убивайки животните, измъчвайки слабите и беззащитните като животните или тези, които няма към кого да се обърнат и т. н. И това ще доведе до друга лоша последица. Бедствията отново ще ги покосят. Защото хората не се вслушват в мен.“ Казах: „Защо ме питаш всичко това? Понеже знам, че ти си майа. Защо си загрижена за моите хора? Дори и да са моите хора. Но аз знам, че не са. Твоите хора са се дегизирали като всички тези обикновени хора, причинявайки всякакви беди. Затова и умират при бедствията.“ Много от тях не са мои хора. Някои са, но това е просто кармата им и им е дошло време да си отидат. Но много от тях вътрешно са скрити ревниви духове. Сега е моментът, в който Небесата искат да прочистят от тях. Не съм само аз. (Да, Учителю.) Не съм само аз единствено, която да прочиства от злите духове и демони, но тук и Небесата също го правят. А някои от хората имат толкова лоша карма, че се налага да умрат по този начин. (Уау.) Те така или иначе не се вслушват, затова казах: „Защо ме питаш? Теб не те е грижа. Ти измъчваш хората ми всички тези безброй еони, а сега говориш все едно си много състрадателна!“ ПВ (Първоначалната Вселена) ми каза: „О, майа просто иска Учителят да изразходва огромна част от ценните Си заслуги за (нейните/неговите хора), призовавайки любовта на Учителя.“ Затова казах: „Ха!” „Време им е да си заминат надалеч. Далеч, далеч в ада. Да бъдат заключени там.” Това е от 20-ти май. А предното, което прочетох е от 21-ви май. На 19-ти май Боговете/Богините ме утешаваха. „`Не тъжи`, ми казаха, но сълзите ми просто се стичаха като океан. Не можех да ги сдържа. Системата в Небесата е лесна. А тук – работя години наред и изглежда, сякаш нищо не се случва. Оставете ме да си поплача в такива моменти, за да изчистя от себе си мръсотията на този свят. Хората са толкова изгубени в своите преходни, светски стремежи. Нищо друго не ги интересува. Думите не стигат до тях. Стоят си така вечно. Как да ги помръдна? Къде? С какво?“ Тоест, какво трябва да направя, какво да сторя, къде да отида, за да се подобрят нещата. „А ако ги критикуваш, става още по-зле за теб. Направени са от стомана, от желязо. Аз съм направена от какво. Не мога да се боря срещу тях - срещу течението, светската сила. Нито сълзите ще ги трогнат. Просто си плача, сама.“ (О!) Те отново ми казаха да не тъжа. „Но как да съм щастлива?“ им отвърнах. „Като гледам целия този объркан свят, това безотговорно творение. Има ли нещо добро тук? Не мога да се отърся от чувството за илюзия, като знам всичко това.” За цялата тази бъркотия. „От друга страна, страдам за тях, измъчвана съм от тях, разкъсвана съм отвътре умствено, физически от кармата, трупаща се върху мен нон-стоп. А промените са минимални. Само погледнете някои от така наречените лидери. Седят най-отгоре само за да възпрепятстват останалите дори. Да бъдат лош пример. А обществото ги слуша, почита ги и ги следва по грешния път, по пътя към ада.“ Казах им, че затова съм тъжна. (Да, Учителю.) Това е продължение на предишното, което ви прочетох. Не искам на тъгувам, но сълзите ми сами се стичат и прочее. (Да, Учителю.) Те все ми повтарят, че няма да е задълго. Аз им отговарям: „Да, може да ме увещавате и утешавате, но отнема прекалено дълго време, прекалено. Всички същества страдат до безкрай. Сълзите ми се стичат до безкрай. И за какво е всичко това? Този глупав свят, тези глупави човеци. Всичко, което правят е да убиват, убиват, убиват и да се убиват едни други и какво ли не. Не искам да стоя повече тук. Всички те са прекалено глупави.“ Извинете за думите ми. Това са лични записки. Бях много натъжена. „Прекалено са натровени. Прекалено арогантни. Прекалено дебелокожи. Не чуват нищо, не усещат нищо, не виждат нищо. Нищо не може да ги трогне. Ще мога ли изобщо да издържа докато мирът и безопасността настъпят за всички същества, особено за животните, с целия ежедневен стрес от работата?“ Като работата за Суприм Мастър Телевижън, стресът и… (Да, Учителю.) Трябва да обмислям, не мога просто да кажа: „Да, добре.“ Трябва да обмислям и да правя коментари. (Да, Учителю.) Пиша бележки за вас, приятели, и прочее. „Дори работата за Суприм Мастър Телевижън, макар да е добра, пак има вътрешни пречки и недообмислени неща. Ще издържа ли изобщо да видя този ден?“ Разбирате, обещания ден. (Да.) „Изглежда сякаш работя за нищо, прекалено малко, прекалено бавно. Има ли смисъл да говоря на човеците, които изглеждат слепи, глухи и неми. Божичко. Прекалено малко, прекалено бавно се изгражда Раят тук. Толкова са замъглени, празни, притъпени. Някои религиозни лидери, политици, еколози, дори активисти за правата на животните, не спират да говорят, говорят, говорят. Много от тях постоянно говорят ли, говорят. И аз говоря, но на глухи човеци, на слепи човеци, на затъпена раса на Земята?!“ Въпросителна и удивителна.
Между Учителя и учениците
2020-06-30   10541 Преглед
Между Учителя и учениците
2020-06-30

Любовта на Tim Qo Tu ще победи, част 3 от 9

34:56

Любовта на Tim Qo Tu ще победи, част 3 от 9

„Ако светът стане вегански, тогава този КОВИД-19 ще си отиде, ще изчезне, все едно никога не е бил. (Уау.) И така, ако целият свят стане вегански утре, тогава `Я виж!`, пандемията си отишла изведнъж.”Да бъдеш лидер означава да водиш хората в правилната посока, ако вече знаеш какво е добро за тях. Това е твой дълг. Но не изглежда те да правят много, или не е достатъчно бързо, защото знаят за това парче месо – че ако хората продължават да го консумират, тогава децата, останалите хора, децата, жените, мъжете, животните на тази планета ще бъдат потърпевши – ще страдат или ще бъдат убити, или осакатени. А бъдещите поколения, техните деца, внуци, правнуци, пра-правнуци ще горят в такъв пъкъл от климатичните промени, вследствие консумацията на месо, тоест на месната индустрия. Затова, не знам какво толкова умуват, дори не говорим за Рая, ада, наказанията, наградите - за нищо друго. Като човешки същества, ние трябва да се грижим едни за други, да се грижим за другите хора и за животните, за по-слабите, за по-малките, като взимаме адекватните мерки да предпазим себе си и тях. За Бога! Надявам се да ги предприемат бързо, скоро, иначе всички отиваме в ада – освен добрите хора - за това, че умишлено или неумишлено нараняваме другите. Някои от тези дни, в които съм толкова депресирана. Когато се налага да гледам от онези клипове с насилие по Суприм Мастър Телевижън. И плача с цялото си сърце, и чувствам, че нищо не може да ме утеши, защото страдам толкова много за животните, за начина, по който умират, убивани брутално. Убивани брутално, безмилостно. Ние всички ще умрем един ден. Всички те ще умрат, но не по този начин. (Да, Учителю.) Защото става въпрос за човешки същества. Ако човешките същества приемат този брутален, варварски начин на живот, значи сме изгубени. (Да, Учителю.) Обречени. Вече не сме хора. Ние сме същества без любов и това е много, много тъжно. Аз не плача само заради насилствения начин, по който се отнасят към животните, плача заради цялата човешка раса, че са толкова изгубени. (Да, Учителю.) Толкова изгубени. Пазителят на ПВ (Първоначалната Вселена) ми каза: „Учителю, всички грешници и ревниви демони са в ада и там ги наказват.“ Казах му: „Добре. Увери се, че ще останат там. Не е нужно да ги наказват, но нека си останат там, заключени завинаги.“ Само че тази отрова все още си стои в човешката природа, в човешката система, в строежа на техните същества. „Уморих се да чистя всичко това. За едно старо тяло това е физическо и умствено бреме.“ Имах предвид себе си. За едно старо тяло това е твърде обременително - му казах. „Да видим какво още можем да направим, за да оправим тази каша в света.“ Точно си спомних, че някои от моите светлинни тела, някои от тях са на важни хора. (О. Уау.) Едно от тях е на известен актьор, има много награди. (Уау.) Носител на Оскар и прочее. (Уау. Чудесно.) Някои са на големи, водещи политически лидери, (Уау.) на двама от тях. Няма значение. Защото ние работим на нивото на душата, не мислим много за физическия контакт или връзка. (Добре. Уау. Да, Учителю.) Питам висшите Богове/Богини: „Как така около мен все още възникват някакви смущения. Да не би вие, приятели, още да не сте завлекли всички демони в ада? А също и причинителите на неприятности? Поръчала съм ви 2 500 пъти да го направите, а Вие още не можете?“ Не съм записала отговора, може да съм била много заета. Не помня какво ми отговориха Те. Или може да са отговорили на другия ден. Да сме се разбрали да отговорят, но да съм забравила да ги чуя. (Да, Учителю.) Това е било на 9-ти май. Не съм записала отговора. Това означава, че не съм го чула или съм била много заета или много уморена. (Да.) Тъй че въпросът просто остава отворен. Сигурно както беше с предишния въпрос, за който чухме преди. (Да, Учителю.) Аз чета отзад напред, сега сме на 8-ми май. Забелязах, че има по-силни щамове на КОВИД-19. Той повече прониква през очите, много е устойчив и му е по-лесно да проникне оттам. Защото повечето хора носят маски, но не си покриват очите. И КОВИД-19 се модифицира в по-устойчив щам, който прониква през очите. А също и през носа. Някои хора си покриват устата, но не си покриват носа. Много е забавно. Преди гледах някои от хората, които работят в кухнята; винаги трябваше да им напомням: „Моля ви, покривайте си и носа. Иначе няма много полза.“ „И сега е много силен“, това съм видяла към онзи момент. „Всеобхватен е, навсякъде“, а също е мутирал така, че да поразява и децата чрез различни щамове, по различни начини. „Не само КОВИD-19, и други катастрофи ще опустошат Земята и хората.“ Затова казах на майа: „Аз вече знаех, за какво ми казваш всички тези неща, които знаех?“ Тя просто иска да ме моли да спася нейните хора, за да могат да продължат да контролират Земята и да измъчват хора и животни, и други същества. О, Боже мой. „Наказанието ще бъде по-сурово.“ Тук съм записала нещо за някой, който е убил някакви учени, за да открадне техните резултати, техните открития, които могат да помогнат за пандемията с КОВИД-19. (О!) Отбелязала съм го само за себе си. Казала съм: „Ужасно. Не е трябвало да го правят. Щеше да е толкова добре за болните по света. (Уау.) Това е един от шпионите и той е един от студентите в това научно звено. Разбира се, че те знаят кое какво е и кой го прави. Казала съм: „О, това е ужасно. Това откритие може да е от голяма полза за света, за пандемията. Надявам се, че поне ще го споделят, след като са го откраднали.“ Знаете ли за какво ви говоря? (Да.) Трябва да го споделят с хората, които управляват, дори да са го откраднали. За да могат поне учените да не умират за нищо. (Да, Учителю.) Това е било на 7-ми май. На 6-ти май: „О, Всемогъщи Боже, нека Боговете от Първоначалната Вселена приберат всички страдащи животни, от незапомнени времена, без изключение. Те страдат достатъчно, страдат твърде много, изключително много. Нека отидат в Новото Духовно Царство на Tim Qo Tu.“ Моята молитва. „Чрез Вашата милост и милостта на всички Небеса, те ще бъдат опростени. Моля Ви, Богове на Ihôs Kư, вземете ги горе заради мен. Прощавам им на всички. В името на Всевишния, ще бъдат отгледани в цялата любов, слава, достойнство и великолепие. О, Всемогъщи Боже, позволи им да осъзнаят, че Ти си Любов, Ти си Доброжелателство, Ти си всичко, което можем и което не можем да си представим. Нека ги отведем у Дома. Аз Те почитам и обичам, благоговея пред Теб. Благославям Името Ти. Амин.“ Много съм била отчаяна. Просто съм си говорила на себе си. (Благодарим Ви, Учителю.) Моля се през голяма част от времето си. И на Земята правите разни неща, но все пак се молите за другите. (Да, Учителю.) О, това не е толкова важно. Тук съм си спомнила нещо от миналото, защото забелязах, че някои държави, в които съм изпитала някакво страдание или унижение, или са ми създали някакъв проблем, страдат повече, отколкото другите държави в тази пандемия. Затова ви казах, че съм си припомнила това и онова. Не знам дали да ви казвам тези неща, те са негативни. Трябваше да страдам, дори да съм отишла съвсем незабележимо в тези страни, в дрехи на обикновен човек, да си върша съвсем тихо работата и да се опитам да се моля за тази страна, за да облекча страданията ѝ. А те не са се отнесли добре с мен. (О!) Макар че не съм наранила никого. На някои места са подозрителни. И не заради тях самите. Принудени са, заставени са от ревнивите духове и демони. Те са специалисти в тази област. И така за мен става по-лошо. И като резултат, тази страна страда повече, отколкото би трябвало. Много съжалявам за това, но... (Да, Учителю.) И съм си припомняла някои моменти от тези времена на негативност и страдание, в тази и тази страна или страни. Тези са доста стари, от месец май. Някои паяци продължават да ми разказват разни неща. (Уоу.) Някои неща не са хубави, но някои са хубави, например, казали са: „Добре. Бъди щастлива“, или „Ще бъдеш по-добре, не се притеснявай.“ Ей такива неща. (Да, Учителю.) Понякога клюкарстват, казват ми: „Твоите хора не работят много прилежно.“ А аз им отвръщам: „Е, добре, те са просто хора, понякога са уморени.“ Понякога техните тела правят така, че те да са уморени, или понякога е от нещо хубаво - хапват доста, и затова после са уморени, доспива им се. Казвам им: „Ние в човешкия свят сме така. Тъй че, всичко е наред, затворете си очите.“ Това е било в неделя, на 3-ти май. Понякога е забавно. „Ако светът стане вегански, тогава този КОВИД-19 ще изчезне, сякаш никога не е бил. (Уау.) Ако целият свят стане вегански от утре, тогава - `Я виж!`, пандемията ще изчезне на момента." Казала съм: „Просто си мечтая.“ „Завлечете някои от ревнивите демони в ада.“ Казала съм: „Направете го сега, заради мира.“ Казала съм: „Благодаря.“ Заповядала съм на повече от 2 000 сили да ги завлекат - всички. (Уау.) (Благодарим Ви.) Няма за какво. Защото ако са по-малко, няма да е достатъчно. (Да, Учителю.) „Закарайте там също и тези лоши невидими същества. Всички безобидни невидими същества могат да останат. Закарайте другите в ада или на друго подходящо място. Тази планета не е за вас. Тя не е за тези ревниви и лоши демони или призраци. Тя е само за живите същества. Всички мъртви, всички лоши, даже призраците - да си вървят. Всички, които създават проблеми - вървете си, вървете си, вървете си. Махайте се, вървете където и да е, само не тук; само добрите ангели, пазителите, светците, мъдреците и всички безобидни могат да останат. Но всички вредящи същества също трябва да напуснат, до три дни.“ Казала съм го на Ihôs Kư. Това е било на 3-ти май. Попитала съм Бога на Ваксината на 30-ти април: „Кога ще бъде готова ваксината за КОВИД-19?“ Казаха ми, че някъде през юли. (Уау.) Но не съм проверявала. Може би. Казаха още: „Ще бъде открита в Англия“, „Оксфорд”. (О.) ( Според новините от 25 юни 2020 - 15 дни след тази конференция - УНИВЕРСИТЕТЪТ В ОКСФОРД, ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО, е достигнал финалния етап на клинични изследвания с ваксината си за КОВИД-19. Ваксината ChAdOx1 nCoV-19 ще бъде тествана за безопасност и ефективност върху голяма част от населението в Обединеното кралство и също така в Южна Африка и Бразилия. Ако се докаже, че действа, това ще бъде една от първите ваксини за КОВИД-19 в света, която да се одобри и да се ползва. ) И казаха: „Експериментите за ваксина убиват повече, отколкото да помагат, до.....” Уау. Попитах: „Колко заразени и починали ще има дотогава? Трябва да се намери по-добър начин.” А Богът на Жертвите ми каза, че Той не създава жертвите, само ги наблюдава. (Да, Учителю.) Когато Го попитах за това колко жертви ще има. Това е Богът на Жертвите от Света-Сянка. Той ми е казал: „Заразените същества...“ О, Боже, не мога да повярвам какво съм написала. Нека пак да проверя дали е вярно. (Добре, Учителю.) Трябва да са милиони, не могат да са милиарди. Казал е: „Ще се заразят милиарди, над 3 милиарда. А ще умрат милиони, (Уау.) над 4 200 000. Това са ми казали. „Работещите за Суприм Мастър ТВ и М (Учителят) няма да се заразят. Посветените от Тайван (Формоза) няма да се заразят. Нито посветените досега по целия сват.“ (Благодарим Ви за закрилата, Учителю.) „Повечето починали ще са в Китай. Благодаря на Богинята на Информацията. Благодаря на Бога на Жертвите.“ Понеже първо трябва да попитам Богинята на Информацията, така че и на нея трябва да благодаря. (Да, Учителю.) Питах я: „Кого мога да попитам за това и това?“ И Той/Тя поглежда в „компютъра” Си и ми казва: „Този Бог отговаря за това и това.“ Този Бог прави това, онзи Бог прави онова. Затова благодарих на Боговете на Информацията и на Жертвите. „Господарят на Четвърто Ниво е отказал да ги приеме.“ Всички те ще отидат в ада, мъртвите, до този момент, освен тези, които имат някаква връзка с мен и са направили добро. (Да, Учителю.) Останалите отиват в ада. „Всичките убити, измъчвани животни отиват на Четвърто Ниво в Небесата.“ Аз умолявах за това. И то стана. (Уау. Благодарим Ви, Учителю.) Казах им: „О, Благодаря. Любов, любов. Благодаря, благодаря. Любов, любов. ХХ. Благославям Ви.“ (Толкова състрадателна.) Тук съм писала като дете. Без граматика, без ред, няма подредба, всичко е объркано. Но все пак мога да чета написаното. Изненадана съм. (Благодарим Ви за споделеното.) Няма за какво. О, когато прочетох списъка по телевизията... Дадохте ми веднъж списък да проверя преражданията си (О, да.) и исках да съм сигурна. (Да, Учителю.) Притесних се да не съм видяла грешно. Просто за да съм сигурна. Просто да съм честна. (Да, Учителю.) Попитах Богинята на Информацията „Към кого да се обърна?“ Защото не мога винаги да отивам до Второ Ниво, за да гледам Акашовите записи. Понякога има много карма, понякога нямам време. Защото е уморително да се ходи там. Ниско ниво е. Затова Я попитах: „Към кого да се обърна?“ А Богинята на Информацията ми казва: „Питай Бога на Светците.“ Богът, който знае всичко за Светците на тази планета (О! Добре. Уау.) и на другите планети. И тъй, Той ми е казал. Това е Богът на Светците, това двоеточие и кавичките: „Ти си" - има предвид Учителя. „Ти си“ - аз - „наистина...“ О, думата е замазана. Аз плачех или нещо такова. „...наистина си била всички тези в списъка с преражданията по Суприм Мастър ТВ.“ Край на цитата. (Уау.) Кратък отговор. И аз му отвърнах: „Благодаря.“ Благодарих на Господаря на Четвърто Ниво, като Му казах: „Обещавам Ти, че Ти винаги ще управляваш от Земята до Четвъртото Небе. Всичките са Твои. А когато се умориш, можеш да се оттеглиш в Новото Царство.“ Пошегувах се с Него. „Ще намеря някой, който да Те замести. Не се безпокой. Само ако желаеш. Слава на Теб.“ (Уау.) „Поздрав за Теб, за това, че прибра в Своята област всички страдащи животни, на Теб, Бога на Четвърто Ниво. Обичам Те. Много любов. (Уау.) Благодаря Ти също, че приемаш всички домашни любимци, добрите животни, които служат на другите в името на любовта. Ура, Ура.“ (Уау.) Да, а също Му благодарих и за нещо, което не съм написала тук. Благодарих Му, че прие и разкаялите се ревниви духове и други души.
Между Учителя и учениците
2020-07-01   23461 Преглед
Между Учителя и учениците
2020-07-01

Любовта на Tim Qo Tu ще победи, част 4 от 9

29:10

Любовта на Tim Qo Tu ще победи, част 4 от 9

„Смирено благодаря на всички за тази изключителна любов. Нека Бог благослови всички ви. И нека Tim Qo Tu ви отведе в Новото Царство, където ще бъдете във вечна Слава. Поне на Четвърто Ниво. Амин. Обичам ви всички, тоооолкова много. ХХХХХ.“ Искате ли да ми зададете въпроси? Или ме оставяте да си говоря така? Има толкова много. Още толкова много. ( Да, ако обичате. ) Молих се за лидера на Северна ….. … Казах: „Той е добро момче.“ ( Да. ) „Моля, помогнете му.“ Богът на Информацията ми каза: „Помоли Бога на Северна ......“ Всяка държава си има Бог. ( Уау! ) Да я наглежда. И, добре, Той ми каза за него, но аз не искам да ви казвам тук. (Добре, Учителю.) Просто се молих за него, за лидера на Северна ....., в сърцето си. И съм записала тук. Казала съм: „Той е добро момче.“ Молих се също и за г-н Борис, преди, от Обединеното кралство, (Да.) понеже той имаше КОВИД и трябваше бързо да постъпи в болница. Затова казах: „Той е добро момче. Моля, помогнете му. Нека поема малко от кармата му, ако е нужно.“ (О, Учителю.) И бях толкова щастлива, седмица по-късно някъде той се бе прибрал вкъщи. ( Да. ) (О, Учителят ги е благословила.)За Северна ....., ние нямаме достъп, всичко е наред, аз просто продължавам да се моля и да проверявам вътрешно. Но и с него също, ще бъде наред. (Да, Учителю.) Също така те говорят за мир и тъй нататък. Но не е подходящо да ви кажа. (Добре, Учителю.) О, ясно. Не, това също не мога ви го кажа. (Да, Учителю.) Те казват: „Ако Ти искаш да кажеш, трябва да го кажеш кодирано. Не можеш да казваш нещата открито.“ Невинаги. Но кода не мога да го напиша тук. (Да.) Затова, в скоби казвам: „(Добре, знам, знам, ще го направя. Почтителни благодарности към Вас. Въпреки че не сме на едно и също положение, любовта си я има.)“ Тоест, аз казвам на Бога на Северна ....., който ми каза някои неща. (О.) И Богът на Войната, и Богът на Информацията - аз Им благодарих. А после, Той ми каза също: „Любовта ще победи.“ (Уау.) Аз казах: „Кажи ми. Каква любов, коя любов, чия любов?“ Кавички отново. Първо, Той в кавички: „Любовта ще победи.“ И аз казах: „Кажи ми повече за това коя любов, чия любов?“ И така, кавички: „Твоята, плюс тази на съществата в ПВ (Първоначалната Вселена). (О. Уау.) Богините/Боговете на Ihôs Kư.” И така, скоби: („Благодаря безкрайно и любов безкрайно.“) А после следват много неща, които ме карат да кажа: „Уау.“ „Небесата и Земята и всички същества са толкова загрижени и закрилящи.“ Всички ми казват, не се мести към еди-къде-си, към еди-къде-си. Защото не е безопасно. Дори паякът дойде и ми каза също. (Уау.) Кучетата също, разбира се. „Смирено благодаря на всички за тази изключителна любов. Нека Бог благослови всички ви. И нека Tim Qo Tu ви отведе в Новото Царство, където ще бъдете във вечна Слава. Поне на Четвърто Ниво. Амин. Обичам ви всички, тоооолкова много. ХХХХХ.“ Те продължават да ми казват: „Любовта ще победи.“ Дори наскоро. (Да, Учителю.) Аз им благодаря за това, че ми дават големи надежди. ( Разбираме, Учителю. ) Но те ми казаха точно деня, месеца и годината, и седмицата, но не искам да ви казвам. ( Да, Учителю. ) Казаха ми всички тези неща и кога ще се случи, и после казаха: „Защото любовта ще победи.“ Тогава ги попитах дали трябва да поставя друг защитен пръстен около света?“ Попитах ги дали да го направя или не, въпросителен знак. Не го пиша по този начин. Обикновено казвам така: „Да поставя гигантски такъв и такъв пръстен около света?” Въпросителен знак. Не казвам: „Трябва ли да поставя?“ Казах: „Да поставя?“ и въпросителен знак. (Да.) Това е оригиналният език. Пиша бързо и просто. И така, тези, които са отговорни за този вид защитен пръстен, Богините/Боговете, ми казаха: „Да.“ В кавички. И аз попитах: „Това ще помогне ли някак?“ Защото преди имах някакво съмнение. (Да, Учителю.) Как може такъв пръстен... Поставих вече един преди. ( Да, Учителю. ) Миналата година. (О, уау.) Миналата година, но този път се чудех дали трябва да поставям още, понеже става по-зле, като пандемията например. ( Да, Учителю. ) Не искам още хора да страдат, деца и възрастни, и невинни хора, които биват повлечени заради злите духове, те ги тласкат да вършат грешни неща, за да получат този вид карма. (Да, Учителю.) Дори ако злите духове го направят в тялото им и душата е просто... някои са готови, други нямат достатъчно заслуги, за да им помогна. (О.) Или някои имат, или са принудени да вършат някои лоши неща. Дори и да са под контрола или действието на злите духове, пак са отговорни, по някакъв начин. Само някои с добри заслуги и разкаяли се и наистина невинни, тогава мога да издигна душите им. И сега, Богът на Пръстена, Властелинът на Пръстена, ми каза: „Да.“ Аз казах: „Това ще помогне някакси?“ ПВ (Първоначалната Вселена), Ihôs Kư, Властелинът на Пръстена, Богините/Боговете. Не пиша Властелинът на Пръстена, тук. Но просто ви казвам това между другото, понеже сега тъкмо се сетих за това. И Властелинът на Пръстена на ПВ (Първоначалната Вселена) каза: „Да.“ ( Добре. Уау. ) И Те казаха: „Любовта ще победи.“ Аз казах: „Откъде идва тази Любов?“ (О.) И Властелинът на Пръстена ми каза пак, Богинята/Богът на Пръстена от Ihôs Kư. Всички Богове/Богини имат отговорност за различни работи. (Ясно, Учителю.) Този Бог имаше задачата да се грижи за защитния пръстен. О, един момент, ще се върна. (Да, Учителю.) Трябва да включа телефона. Няма батерия. Само да включа мобилния телефон, за да можете да ме видите. Ще се запиша. По-късно, ще ви го дам. (Благодарим Ви, Учителю.) За да можете да ме видите и да правите с него каквото искате. Но дори и да не ме виждате, знаете ме как изглеждам. Нали? (Да, Учителю.) Изглеждам като последния път, когато ви видях. (Да, Учителю.) Само съм сложила няколко бръчици и още няколко бели косъма, така че ето точно как изглеждам. „Откъде идва тази ‚Любов‘?“ Сложила съм „Любов“ в кавички. И Богът Властелин на Пръстена, понеже вече разговаряхме, Той между другото ми каза: „Py-O-Yol.“ Това значи „Твоята Любов.“ (Уау.) Аз казах: „Yol, какво е ‚Yol‘?“ Защото не знаех тази дума преди. Проверих част от Pusu езика. (Да, Учителю.) Но не бях проверила всичко, затова попитах: „Какво е Yol?“ Пише се Y-O-L. (О.) Той ми каза Yol, това значи „Твоите.“ (О.) Ти и Твоите. Тоест моите хора, някои от моите хора. Боговете/Богините от Ihôs Kư. Те наистина са мои хора. (Да, Учителю.) Останалите са осиновени. Вие сте осиновени. Но то е същото. Вие също ми помагате. Те също ми помагат. И така - Твоята (Py) Любов, моята (О) Любов, Любовта на Твоите (Yol). Тоест на Твоите хора. Твоите. Аз казах: „Звучи като хубав сън. Кога всички ще се заобичат?!“ Въпросителен знак. Удивителен знак. И тази Любов ще победи и това? Уау! И ще отнеме ....? Казах: „Това е твърде дълго. Колко хора ще умрат междувременно?“ (О.) Четири милиона, повече или по-малко. (О.) Аз казах: „Моля Те, Богиньо на Информацията, кажи ми кой лекува или знае лекарството, твърде много работа.“ Помолих Я да ми каже кой може да лекува, кои са лекуващите Богове. Който знае да лекува. Тя ми каза. Тогава казах: Твърде много работи. Забравих, Богиньо на Информацията, забравих, кой Бог е това? Който извършва лекуването.“ Богинята на Информацията каза: „Богинята на Световното Здраве.“ (Уау.) Аз казах: „Сега си спомням, Богинята на Световното Здраве.“ Попитах Я, Богинята на Световното Здраве: „Светът ще има ли лекарство против този вирус, или какво ще стане?“ Въпросителна. Богинята на Световното Здраве, кавички: „За вируса, ваксина светът ревностно ще разработи.“ Така го казаха Те. Би трябвало да кажат: „Светът ревностно ще разработи ваксината за вируса.“ Тогава попитах: „Кога?“ Богинята на Световното Здраве каза: „.....“ О, Боже. (О.) И аз казах: „Уоу, уоу!!!!!“ Удивителни знаци, много. „Трябва да се намери по-добър начин!!!!!“ Много удивителни знаци. (О, Учителю.) Край на това. Писала съм тук за една змия, опитала се да омагьоса кучето ми Рени също да умре. (О.) В този ден змията дойде тук и тогава Рени беше хипнотизирана от нея и седна там и я слушаше. Аз им казах: „Отведете я, бързо!“ Казах на Рени: „Не слушай. Не слушай.“ Понеже Рени каза, че змията ѝ казала, че ако тя се съгласи да умре, това ще донесе световен мир. Аз казах на Рени: „Не, не, не! Бог създава Мира, не кучето. Ясно ли е? Не слушай змията. Ела тук. Върни се вкъщи. Бързо! Спри! Ако видиш змията, бягай. Ясно ли е? Змията е по-бавна от теб. Просто бягай!“ И така, сега трябва да променя програмата на кучетата. Да се хранят долу на хълма. В стаите в по-ниското на хълма. Но това го промених вече веднъж. След като им казах: „Ако видите змията, просто бягайте. Не слушайте. Не стойте там и да слушате. Те лъжат. Мамят. Работят за майа, за дявола.“ И така, следващият път когато придружителят дойде да ги изведе, те останаха вътре, където бях аз. Аз казах: „Вървете, вървете, вървете. Излизайте. Време е да излезете и после да ядете и да се разходите.“ Те казаха: „Не, има змия навън. Не искаме да излизаме.“ Така че, трябваше да им сменя мястото с друго. Толкова са сладки. Толкова сладки. И двете вместо това бягат към моето място. Имат отделна стая извън другата ми стая. Аз живея в една стая, те живеят в друга стая наблизо. Има една свързваща голяма врата така или иначе, така че те влизат и излизат, аз влизам и излизам. Придружителите дойдоха, а те вместо това влязоха в моята стая. И казаха: „Има змия навън, не искаме да излизаме.“ Толкова са сладки. Не видях никаква змия никъде, но може и да се крие някъде, затова им смених мястото, да не излизат и да не ходят повече в този район. Казах на Ihôs Kư: „Изгонете всички тези змии от района на кучетата и от моя район.“ Все още злите духове могат да работят отдалеч. (Да.) Могат да изпращат змии там, и една едва не ме ухапа, ако не се бе намесила птицата, (О, Учителю.) която ме спаси. Когато той дойде за първи път, беше много малък. Птиче-бебе. Аз казах: „Тази птица дойде тук, има ли някаква причина?“ Беше ми казано, че той е тук да ме пази. И аз казах: „Как може такава малка птица да ме пази?“ Аз трябваше да го защитавам много пъти. Трябваше да го взема в ръце и той ми позволи. Позволи ми да го галя и всичко. Но аз не исках той да свиква с мен. (Да, Учителю.) Искам той да се радва на свободата си. Като дива птица. Затова се опитвах да не се свързвам с него много често. Само когато е в беда, тогава го вземам, занасям го някъде другаде. Поставям го нависоко. (О.) Така че кучетата да не го гонят, например. И му дадох посвещение и му казах: „Грижи се за себе си.“ (Уау.) Защото той е дива птица. Трябва да се радва на свободата си да лети наоколо, накъдето му хареса, (Да.) и да си има партньорка и така нататък. Деца и всичко останало. Ето така си мислех аз. Не си позволявам да бъда твърде много замесена, но го обичам безкрайно. Толкова много го обичам. Понякога го викам, когато се върна в Хсиху. Викам го: „Ди, още ли си тук? Къде си? Къде си?“ Понякога той ми отговаря. Казва: „Далеч. Надалеч.“ (О.) Понякога казва: „Близо.“ Казвам ви твърде много неща. (Благодарим Ви, Учителю.) Не съм сигурна дали можем да разкрием всичко това по Суприм Мастър ТВ, но вие ме помолихте да ви чета... Безкрайно много е, затова мисля да спрем засега. Помислих си, че имате въпроси, затова ви се обадих. (Имаме. Имаме въпроси.) При всички случаи, дори и да нямате въпроси, аз ви се обаждам понякога, просто да ви уведомя, че съм все още тук и че мисля за вас. (О. Благодарим Ви, Учителю. Благодарим Ви толкова много. Оценяваме това.)
Между Учителя и учениците
2020-07-02   10565 Преглед
Между Учителя и учениците
2020-07-02

Любовта на Tim Qo Tu ще победи, част 5 от 9

30:30

Любовта на Tim Qo Tu ще победи, част 5 от 9

Наскоро в Древните пророчества, част 93 показаха тази статия от вестник за Учителя. Тя е от 2004 година и говори за Учителя: „Добрият Самарянин продължава `лудото пазаруване` в Канада.” ( Учителю, може ли да зададем няколко въпроса? ) Да. Разбира се, разбира се. ( Наскоро в Древните Предсказания, част 93 показаха тази статия от вестник за Учителя. Тя е от 2004-та година и в нея се разказва за Учителя: „Добрият самарянин отива на `лудо пазаруване` в Канада.“ Това беше заглавието, а историята започваше така: „Тя успя да обхване стотици хора в града в петък вечер. И това не е за първи път.“ Беше толкова интересно и затрогващо да се чете тази статия. Също така разбрахме от един от помощниците на Учителя по това време, че не са били само вестниците, а също и по телевизията са се излъчвали новини за Учителя по малко всеки ден. Просто исках да попитам, ако Учителят може да ни разкаже повече за това време. ) Беше интересно време и срещнах добри хора. Мисля, че добрите хора са навсякъде. Те просто не се изтъкват и не ги виждате, но са навсякъде. Като например,срещнах добър таксиметров шофьор. Той ми помогна да нося чантите с подаръци, обикаляше целия град, защото живееше там. Беше мюсюлманин. (О. Уау.) Приличаше на арабин, не на канадец. Мисля, че беше имигрант. (Да, Учителю.) Той беше човекът, който знаеше. Попитах таксиметровия шофьор, защото така или иначе не знаех. И таксито се движеше отпред, а ние го следвахме, за да отидем в бедния район. (Да, Учителю.) И после той ми помагаше да носим чантите една по една в различни къщи, а аз му помагах като натисках звънеца и после бягахме. Добра екипна работа, нали? Беше толкова добър. Направи го с радост. (Уау.) Каза ми, че мюсюлманите правят същото на Рамадан. Казах му: „Да. Знам това.“ И той ме попита дали съм мюсюлманка. Отговорих: „Да. Аз съм и мюсюлманка. Аз съм католичка. Аз съм будист. Аз съм хиндуист. Аз съм сикх. Аз съм джайнист. Аз съм от всяка добра религия. Вярвам във всички тях.“ Той само се засмя. И по-късно ме покани специално, помоли ме да посетя къщата му. И тогава жена му ми свари чай. Спомням си, че беше от градински чай. Листа от градински чай. (Уау.) Те ги сушат и после правят чай от тях. О, никога не бях опитвала такъв чай преди и не знаех, че от градински чай може да се направи такъв чай. (Да.) Затова, по-късно когато се върнах в Европа, се опитах да купя градински чай в торбички и да направя такъв чай, но не беше толкова вкусен. Може би не знаех как или какво е правилното количество. А може би мюсюлманската жена го беше запарила с цялата си любов. (Да.) Защото съпругът ú и каза какво съм направила и тя се отнасяше с голямо уважение към мен. Предложи ми сладки. За да съм сигурна, попитах дали има яйца или не и след това не ядох. После ми донесоха нещо без яйца. Забравих какво беше. (Уау.) По-късно, заради всички тези дарения, бях раздала всичките си налични пари, които имах и взех назаем още от някои ваши братя и сестри в Канада по това време. После им ги върнах. Мисля, че бяха около 60 000 щатски долара. (Уау.) Помолих един счетоводител да им ги върне. Както и да е, поради това, когато наех частен самолет, за да се върна обратно в Европа, нямах достатъчно пари да платя. И имах задължение към тях, а пилотите бяха толкова добри, че ме взеха. Казах им: „Ще ви платя веднага щом се приземим, защото хората ми ще дойдат да ме вземат и тогава ще имам пари да ви платя.“ Те ни повярваха и ни оставиха да влезем. Трябваше да наема, защото имах кучета. И трябваше да бягам бързо, защото се случи нещо, което не беше толкова благоприятно за мен. (О.) Някои хора се занимаваха с наркотици и други неща, така че проверяваха за подобна ситуация. И макар че не знаех нищо за това, избягах. (Да, Учителю.) Избягах. Защото ме попитаха: „Имате ли нещо общо с това?“ Някои хора, които ме познаваха. Аз им отговорих: „Не! Разбира се, че не. Дори не знам за какво става дума.“ И затова избягах преди да ме застигнат неприятности. (Да, Учителю.) Опасността просто ме дебне отвсякъде, по всяко време. Никога не знаеш. (Да, Учителю.) Този, който ме попита, дори беше мой адвокат. (Уау.) Имам предвид адвоката, който току-що наех. Мислех си, че може да остана в Канада. Харесвам Канада. Харесвам хората, много са спокойни. И освен това са доброжелателни. Не са войнолюбиви. (Да, Учителю.) Не са агресивни, толкова са спокойни. Предполага се, че адвокатът трябва да ми помага, но тогава той прочел нещо във вестника. И ми каза… Понеже някои азиатци го правят, те отглеждат нещо със зелени листа, което хората ядат или пушат. (Марихуана.) О! Не беше кокаин, спомням си. Марихуана. (Да, Учителю.) Казаха ми, че отглеждат от него в домовете си, (О.) за да го продават. „Имате ли нещо общо с това?“ Аз казах: „Не! Не, разбира се. Аз съм веган и не правя такива неща. Не се занимавам с наркотици, не пуша, не правя нищо, което да вреди на другите.“ Но все пак, да ми зададе такъв въпрос! Избягах. Затова не исках да оставам там и да се занимавам да чистя името си. Опасявах се, че няма да мога да си изчистя името, дори да не съм направила нищо лошо. О, толкова плашещо, затова избягах. Наех възможно най-бързо самолет, малък, те прескачаха от един остров до друг. Отне 24 часа, за да пристигнем в Европа. (Уау.) Горките ми кучета. И т. н., и т. н. Както и да е, всичко е наред, всичко е добре. Поне пристигнахме невредими. Има толкова много неща, не мога да ви разкажа повече. (Да, Учителю.) Така че добрите хора са навсякъде. Но също така е и опасно. По-късно установих, че съм била твърде невнимателна. Ходех навсякъде и правех дарения. Не мислех, че това е нещо голямо, но за другите хора, те си мислеха, че е твърде голямо, защото не са имали преди. Както когато Армията на Спасението видя, че им дадох 8 000 щатски долара, но аз не мислех, че това е нещо голямо. Но за тях е, освен всички дрехи и предмети, подаръци, шоколад и всякакви неща. Това се разпространи в града и полицията дори ме провери, да не би да съм откраднала стоките. (О.) По-късно откриха, че съм ги купила в супермаркета. Не от пазара, който е споменат в този вестник, защото мисля, че един или два други вестника също писаха за това. Аз не знаех. Само този вестник, те ме хванаха `в крачка`. После ще ви кажа защо. Мислех, че си спомняте, че вече съм ви разказвала, но защо ме питате отново? Може някои детайли да не съм. Така че ако вече съм го направила, преструвайте се, че не сте чули и се смейте, за да ме окуражите да ви разкажа повече. ( Искаме да знаем повече, Учителю. ) Толкова много неща се случиха, така че не знам дали мога да ги разкажа подред. Дори полицията ме провери. И откриха, че кредитната ми карта е истинска и е на мое име. Иначе, никой дори не знаеше името ми. Но после си замълчаха, защото знаеха, че аз не искам да се разпространява. Понеже когато отидох до пожарната, попитаха за името ми, за да ми благодарят. Аз им казах: „Не, не, няма нужда. Бог дава, а не аз. (Да.) Така че, моля ви, аз съм само пощальон.” Казах им: „Къде се е видяло името на пощальона да се пише заедно с името на дарителя? Аз съм само пощальон, жена пощальон, доставка.“ Всички се усмихнаха и оставиха нещата така. Но по-късно се усъмниха и започнаха да ме проверяват. Полицията. Защото им се видя нещо голямо. Така че аз съм твърде невнимателна, понякога съм такава. И друг път се е случвало, но винаги забравям. Когато видя нещо, трябва да го направя, забравям за всичко друго. Забравих за себе си и изхарчих всичко от картата си, затова нямах достатъчно да платя за самолета. Взех назаем, но те също нямаха достатъчно. Трябваше да бягам бързо. Не можех да питам всички или учениците, за да ми заемат пари. Нямах време. (Да.) Резервирах самолета и той дойде почти веднага. Трябваше да опаковам нещата си, нещата на кучетата ми. Мисля, че двама или трима братя ме придружаваха, и техните кредити бяха съвсем малки, 2 000 или 500. Няма значение, поне имаха имената ни и паспорта, затова ми повярваха. Казах им: „Имам пари, сър.“ Може би той знаеше, че съм дамата, която направи дарение. (Да.) Защото не виждат (често) дама, приличаща на китайка, която е блондинка. Дълга, руса коса. Макар че вестникът ме молеше за снимка, аз им казах: „Добре, добре. Можете да ме снимате само в гръб. За да имат доверие във въс, във вестника ви.“ И те снимаха само гърба ми. Наистина уважиха желанието ми. Но дори и така, на следващата сутрин отидох в друг магазин да купя някакви дрехи, защото от Армията на Спасението ми казаха, че има някои мъже, които са твърде големи, твърде високи, бездомни мъже много високи. Нищо не им става. Затова трябваше да отида на специален пазар, той ми каза къде. Отидох там да купя специални дълги панталони и голямо, дълго яке за тях. И един или двама човека казаха: „О, Вие сте дамата, която прави дарения, видяхме ви във вестника и по телевизията!“ Попитах: „Откъде знаете?“ А те отговориха: „Видяхме Ваша снимка.“ Казах им: „Снимка само в гръб.“ „Да, но ви разпознахме.“ Предполагам, защото купувах от специалните дрехи. Аз съм азиатка, защо ми е да купувам такъв огромен XXXXL размер? За кого? Само за канадците. Както и да е, те казаха: „Благодарим Ви. Вие сте много мила, много добра.“ Аз казах: „Да. Бог е много добър с мен. Аз се опитвам на помогна на Бог да разпространи любовта Си на Земята.” И после избягах бързо, преди отново да извикат вестниците. Затова ме хванаха. Това мисля, че беше третият или четвъртият път. Тогава ме хванаха. Следващия път нямаха шанс да се обадят достатъчно бързо. Избягах веднага. През този ден, пак пазарувах материали, играчки и неща за деца. Отне повече време, защото трябваше да поръчам една специална играчка за едно дете, което наистина обича да има такава специална играчка. (О!) Те ми казаха, затова трябваше да я поръчаме и това отне време. Един специален човек дойде и ме помоли да попълня формуляр, затова помолих брата да попълни формуляра. Не исках да попълвам формуляра. Не исках, но всичко беше наред. Но все пак платих. По това време все още имах някакви пари в брой, а останалото платих с кредитната си карта. От кредитната ми карта не може да се тегли много кеш в един ден. Така че трябваше да платя с кредитната карта. Не ми се искаше. (О.) Но моята кредитна карта не ми отпуска достатъчно пари, за да плащам това, което искам да купя всеки ден. Имах нещо, но не достатъчно. И когато отидох в самолета, не можех да позволя нито един ученик в Канада да научи. Избягах. (Да.) Не исках да вдигам шум и затова трябваше да бягам колкото може по-бързо с най-малкия самолет, и той подскачаше, подскачаше, така че стомахът ми се качи в сърцето (О.) и кучето ми падна отгоре, отвисокото на пода. За щастие не се нарани. (О.) Сложихме я в клетката, да бъде неподвижна и да е заедно с мен. Слава Богу. (Да.) Тъй като в самолета нямаше стаи отзад, затова всички седнаха заедно с мен, но в клетка. Нямахме достатъчно място, затова ги сложихме един върху друг. И понеже подскачаше толкова много заради лошото зимно време. Кога беше това, през април? (Статията беше януари месец.) О, тогава нищо чудно, разбира се. (Значи през зимата, да.) Все още беше зима, беше много студено и времето беше много променливо. Щастливци сме, че ни взеха. Помислих си, че никога няма да наемем самолет в такова време. Може би и те са били обезсърчени или нещо такова. Просто ни взеха, въпреки че сме кредитирали някакви пари, които нямахме. Аз просто сама се `набутвам`, изхарчих всичките си пари, не помислих, че може да ми потрябват. Стигнах дотам, че да не мога вече да харча. Изхарчих всичко в картата си, а цялата изтеглена сума замина. ( Учителю, в статията се казва, че Вие сте изпразвали багажник след багажник в магазина и сте напълнили камион с играчки за пожарникарите. ) Да. Това беше друг ден. Играчките за пожарната беше в друг ден преди това. На този ден, вестникът не ме хвана. На този ден все още купувах и отделих малко време в магазина заради специалната поръчка. И тогава един от мъжете извън магазина или вътре в магазина ме видя. Не знам откъде дойде. Когато журналистът дойде, го видях. Не знаех, че е била журналистка. Видях я как вади 20 долара и му ги дава. И после тя веднага дойде при мен и ме попита това и онова, и каза, че е журналист за този и този вестник и иска да вземе интервю от мен. Аз казах: „Няма много за казване. Вие знаете вече какво правя, нали?“ Тя каза: „Да. Вие купувате неща за хората, нали?“ Аз казах: „Да. Затова няма нужда повече от интервю, нали така? Довиждане. Имам работа.“ Тя каза: „Не, моля Ви, моля Ви. Нека Ви последвам за известно време“ и така нататък. Аз казах: „ Моля, но без снимки и без имена.“ И тя продължи да умолява, докато не й казах име. И тогава видя телефона ми и каза: „Имате толкова много пари, които давате, а използвате остарял телефон.“ Това не е iPhone. Беше един много малък телефон преди, старомоден телефон, и с лепенка отгоре. Аз казах: „О, кучето ми, то го изяде.“ Казах: „Имам късмет, че го измъкнах навреме. Иначе нямаше да го има.“ Но той го олигави и после отне известно време да се изсуши батерията, за да се използва отново. Батерията или SIM картата, не си спомням. И след това го залепих. Казах: „Все още функционира!“ Няма проблем! Тя ме погледна и поклати леко глава. Може би си помисли: „Тази дама, не знам от коя планета е дошла. Трябва да е ку-ку.“ (О, не.) И тогава онзи ден, тя ме хвана, защото някой съобщи. Понеже ми отне твърде много време в онзи магазин. Много неща за купуване. (Да.) Купуване на играчки и после още играчки, и камионът за играчки замина вече, и после купуване на още играчки, и после още дрехи. Ето защо тя продължи да ме следва. Имахме няколко коли. (Да.) Но този ден нямахме камион. Не можахме да наемем камион и не мислехме, че ще купуваме много. Купихме кола с повишена проводимост и я натоварихме отпред и отзад, и аз бях притисната между подаръците, между торбите също. На задната седалка, също натъпкана с торби. Като въздушни възглавници. Да, това е също безопасно. В случай че колата има някакъв проблем, аз не бих имала никакъв проблем. Всички торби ме заобикаляха.
Между Учителя и учениците
2020-07-03   8072 Преглед
Между Учителя и учениците
2020-07-03

Любовта на Tim Qo Tu ще победи, част 6 от 9

27:46

Любовта на Tim Qo Tu ще победи, част 6 от 9

Преди това отидох в Халифакс, защото имаше един човек, той имаше измръзване на пръстите си. Нямаше ръкавици. И трябваше да отиде в болница и да го превържат изцяло, и краката му също. И когато чух това, о, сърцето ми потъна. Така че му занесох разни неща. Когато отидох до Халифакс след това, имахме проблем. Снегът беше толкова силен, че самолетът се върна към летището. А имахме и много домашни любимци и други неща. Така че не можех да оставя само един човек сам вкъщи. (Да.) И нов. Не знае как се хранят кучетата и как се обличат топли кучешки дрехи, преди да излязат на снега. Снегът беше толкова дълбок. Трябваше да се връщам. От Халифакс обратно до Сейнт Джон. И самолетът спря, не вървеше. Самолетът каза: „Добре. Имаме хотел за всички вас, оставате тук. А утре времето ще е хубаво и ще ви върнем обратно у дома.“ Всички пътници останаха, освен мен. Аз казах: „Трябва да тръгвам.“ И излязох. Не ми възстановиха сумата, защото доброволно си тръгнах. Не е по тяхна вина. Дори не съм питала. Казах: „Трябва да тръгвам.“ И те ми казаха: „Но Вие няма да получите нищо.“ Казах: „Добре, няма значение. Не се тревожете. Просто нека да тръгвам.” И тогава казаха: „Но времето е толкова лошо, не можете да тръгнете. Не можете да тръгнете.“ Преди това отидох в Халифакс, защото имаше един човек, той имаше измръзване на пръстите си. Нямаше ръкавици. И трябваше да отиде в болница и да го превържат изцяло, и краката му също. И когато чух това, о, сърцето ми потъна. Така че му занесох разни неща. Първоначално, исках да изпратя по пощата, но никой не знаеше къде живее той. (О.) Никой не знаеше, защото той беше бездомен. (Да, Учителю.) Аз казах: „Тогава трябва да отида до Халифакс. Сигурна съм, че някой трябва да знае.“ Понеже телевизията съобщи за това. Така че може би трябваше да отида там и да питам. Те навярно знаят нещо или някоя благотворителна организация някъде. Някой трябва да го познава. И така, отидох до Халифакс със самолет, но се върнах с такси. Таксиметровият шофьор беше единствената, която се осмели да ме вземе, защото никой не искаше да кара в такова време. (О.) Не можете дори да видите пътя пред вас. Но аз казах, че трябва да тръгвам. Кучетата ми. И тя се съгласи. Казах: „Ще ти платя двойно, тройно.“ И тя се съгласи да тръгнем, заради парите. Аз казах: О, благодаря на Бог. Много добре от ваша страна.“ И после шофира само може би половин километър, няколкостотин метра и се блъсна и ни зарови себе си и нас в снежна планина. (О. Боже мой.) За щастие, всички излязохме и копахме, копахме, копахме и излязохме навън. Казах на моя придружител по това време, от Коста Рика. Казах му: „Карай ти. Не мога да се доверя на тази жена сега.“ (О, толкова опасно.) Може би е много уморена, карала е цял ден вече. По това време не е очаквала да кара още, а да почива. Но заради нас, съжали ни и затова ни взе. Също така ѝ платихме добре. Но не можех да мигна, защото трябваше да карам с него. (Да, Учителю.) „Наляво. Надясно. Направо. Не, не, не! Бавно. Бавно. Сега добре, добре, добре. Давай, давай, давай, давай, давай. Давай, но бавно, бавно, бавно.” Добре. Не знам колко часа са от Сейнт Джон до Халифакс. Беше през нощта дори. (Да, Учителю.) През нощта. И какво направи таксиметровият шофьор? Тя седна отзад, аз седнах отпред. (Уау.) Трябваше да наблюдавам (Да.) и да го държа буден също така. Трябваше да говорим и да го държим буден. Пях, говорих, насочвах движението. Само той, никой друг нямаше на пътя поне. Слава Богу. И се плъзгаше, и се хлъзгаше, и се обръщаше наляво, надясно и т. н. Не би трябвало да правя това. Но аз имах увереност. Но преди това, успяхме при питането на хората и намерихме този бездомен човек, дадохме му някакви пари. (Невероятно.) Но аз му казах: „Не казвай на никого. По добре е за теб. Просто за теб. Не казвай на хората, че имаш пари, в брой. Опасно е.“ Не можех да му дам чек, нали така? Затова му дадох, мисля че няколко хиляди долара в брой, а после дрехи и ръкавици, и шапка, и фуражка, и чорапи, и обувки. (Уау.) Ботуши. Той е бездомник, но някой му беше предоставил склад за живеене. И една църковна благотворителна организация знаеше това. Ние питахме, питахме, питахме, един човек каза на друг, и на друг, и на друг, и `кацнахме` там, и помолихме някого - моля, обадете се на отеца от църквата и жена му. Те дойдоха. Много смирена двойка. Извършват благотворителност. Помагат на бездомните, затова знаеха къде е той. Заведоха ни в този склад, където той живееше. Не беше изобщо стая. Имаше счупен диван, дали са му го. По-добре от нищо. И навсякъде около него столове и всякакви видове мебели. Той имаше само този диван и няколко метра, за да отиде до тоалетната. Това е. Няколко метра, но на зигзаг. (Да, Учителю.) И топла печка или нещо, за да готви. Това е всичко. И живееше там, но поне му беше топло. Защо беше измръзнал? Защото беше излязъл да търси работа, заради работа. Дори работа за храна. Но не е имал нищо, с което да се покрие. Спомням си, че беше минус 40 градуса. (О.) Няколко дни 30 (минус), но някои дни повече. Някои дни повече от 40 (минус). Спомням си нещо подобно. Тридесет е по-топъл ден. Но помня, че беше повече от -40 градуса. Казах: „ Не мога да повярвам, че хората живеят в такова време.“ Казах на моя помощник. И не мога да повярвам, че едва успях да отида от колата до магазина. Мислех, че ще премръзна до смърт в такова време. Преди си представях, че при минус 40 е невероятно да се живее! (Да.) И дори не можете да пазарувате и не мога да отида дори да си направя косата! Така че казах: „О, този човек, трябва да е страдал толкова много ако не е имал изобщо ръкавици и чорапи.“ Трябваше да отида. Ако не отида, ще страдам, в ума си. (Да, Учителю.) Като си представя колко много страдание трябва да изтърпи той. Бих страдала повече, ако си го представям и не направя нищо. Затова, тръгнах. И ето как се случи. За щастие се върнахме навреме, платихме парите на жената, взехме ѝ стая в хотел, за да може да си почине до сутринта. Тогава щеше да може да шофира. Казах ѝ: „По-добре спи. Не се връщай сега. По-добре спи, докато времето се оправи, по-безопасно е, тогава ще можеш да караш. Тя каза: „Добре, добре.” И така, резервирахме ѝ хотел, платихме за това и после я оставихме там. Тогава казахме довиждане. Някой дойде и ни прибра. Поне можехме да имаме контакт по телефона. Мислех, че съм ви разказвала вече цялата тази история, но не съм сигурна. Още нещо, което искате да знаете? ( Учителю, беше толкова трогателно, че сте пропътували целия път до Халифакс само заради един човек и в такова опасно време, ) Да, няма значение. ( и това е също като в статията. Цитират управителя на магазина, ) Да. ( който е наблюдавал Учителя как пълни количките и е казал: „Това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно като това, никога, а съм тук от пет години. Дори в нашите бизнес отчети, няма нищо подобно.“ Така че дори бизнесът, който е за благотворителност, не е можел да се сравни с това, което е направила Учителят. Наистина е забележително. ) Това не беше благотворителен магазин. Различни са магазините, за които говорим. Църквата в Сейнт Джон е Армията на Спасението, (Да.) те правят благотворителен пазар. А този, от който купих, това са висок клас магазини за дрехи. (Да, да.) И така, аз дарих също и защото първоначално искахме просто да дадем дрехите и да тръгваме, но старшият от Армията на Спасението ми каза за земята в съседство. И че ако той можеше да я купи, би било добро за нещо. Може би може да има подслон за бездомните или нещо подобно, забравих. Затова му дадох пари да купи земята. Беше доста евтина. Изненадах се. (Уау.) Може би защото той е от благотворителна организация. Затова вероятно са му дали по-евтина цена или нещо такова. И после имаше още една, друга организация, на тях също им дадох пари в брой, защото не можех да изтегля много повече пари. Каквото можах да изтегля този ден, им го дадох или повече, повече от това, което изтеглих. Мисля, че можех да тегля само около 20 000 канадски долара на ден. Никога не ми е трябвало толкова, затова не съм искала повече. И за щастие вече имах кредитна карта; преди никога не бях имала. Бях в Америка без нищо. И моите пари – моя ученичка имаше голяма банкова сметка там. И когато казах, че искам да се присъединя към нея, те казаха: „Искате да ѝ вземете парите, така ли? Затова искате да се присъедините.“ (О.) И не ми разрешиха. Не ми разрешиха да направя съвместна сметка с нея. Това бяха мои пари и тя ги взе от Тайван (Формоза) за мен преди известно време. Всички посветени имат пари. Те контролират моя бизнес. Те управляват това и онова. Преди нямах почти нищо. Сега имам нещо само за да мога да покажа на света, че не съм тук или там да ям от вашата храна. Мога да се грижа за себе си. Понякога е за престой, за пребиваване. За бюрокрация, за документи. Иначе, не виждам никакви пари да идват. Разбира се, не ми липсва нищо. Ако имам нужда, разбира се, мога да помоля. Но едва ли имам нужда от нещо. Не обичам да питам. Всяка зависимост е наистина против моята природа, против моята религия. Така казват. Ако попитам и няма, тогава не питам повече. (Да, Учителю.) Или ако не е направено от само себе си, тогава не питам. (Да.) Не ми трябва много. Всичко, което виждате - облеклото и красивите неща и всичко друго - просто ги нося заради работата. То е като униформа. Специална униформа. Иначе, не ми е нужно много. Мога да нося евтини дрехи, семпли и удобни. (Да, Учителю.) Така че нямам нужда от много. Дори и когато не бях Учител, гладувах три дни в Париж, без работа. (О, Боже мой.) Нямах работа, търсех работа. Все пак не казах на хората, че нямам пари, на хората, които ме взеха да работя там. И когато напуснах поради сантиментална причина, те ме попитаха дали искам някакви пари. Аз казах: „Не, не, благодаря. Всичко е наред.“ (О.) Не исках да ме разберат погрешно. Бях влюбена в човека от къщата тогава. (О.) Разказах ви вече тази история. (Да, Учителю.) Защото неговата съпруга не беше много мила към него. (О.) Той е лекар; зает е и се прибира вкъщи, а трябва да прави това и онова за децата. А тя може да го направи. Но не му го казва внимателно. А му казва: „Хей, направи това! Хей, направи онова!“ Като заповед. И аз му съчувствах, а после постепенно това се превърна в романс, но аз не знаех. Можех да го контролирам, докато той не наруши мълчанието и тогава трябваше да бягам. (Да, Учителю.) Тъй като сега знаех, че и той има чувства към мен, така че не можех да остана. Би било опасно. Ако бях само аз, можех да го контролирам, но бях млада. И казах, че трябва да тръгвам. Тъй като веднага напуснах, нямаше къде да остана и нямах никакви пари (О.) - защото бях студент. Имах само няколко долара да пътувам с автобус, но не и достатъчно да си купя хляб. Ако си бях купила хляб, нямаше да имам пари да отида някъде, за да си търся работа. И така, три дни нямах нищо. И ходех в парка и си търсех работа, и един човек дойде и ми предложи 800 франка, френски пари, по това време. Не знам колко долара са това, може би наполовина. (О, уау.) Осемстотин, за да отида с него. Аз казах: „Ако не си тръгнете, ще се обадя в полицията.“ (О, уау.) Явно съм изглеждала сериозна, така че той си тръгна. Поне беше приличен. (Да, Учителю.) Много приличен. Дори когато бях по-млада, пак. В О Лак (Виетнам) отидох в някакъв район и нямах пари – нали разбирате, студент – и стопанинът на къщата беше приятел на приятел, разреши ми да остана. И приготвяха храна и я оставяха за мен. Не знех дали я оставят за мен или не, защото тръгваха преди да изляза от стаята си. Не смеех да ям. Затова излизах, ядях само хляб и пиех вода. (О, Боже.) Така че да моля нещо за мен е много … Не ми е никак удобно. (Да, Учителю.)
Между Учителя и учениците
2020-07-04   7538 Преглед
Между Учителя и учениците
2020-07-04

Любовта на Tim Qo Tu ще победи, част 7 от 9

31:15

Любовта на Tim Qo Tu ще победи, част 7 от 9

Между всички нива има междинна зона - обширна и огромна и необхватна. Ако сте там без никого, ще се изгубите. Никога няма да можете да намерите изход. (Уау.) Така че, ако искате да отидете на Пето Ниво, например, трябва да имате Учител, който да ви преведе през Четвърто Ниво. Затова, ако мога да го свърша… Например, в момента си почиствам къщата. Сама пера дрехите си на ръка, (О, Учителю.) защото не искам да карам електротехника ни да идва и да инсталира пералня. Не обичам да моля, първо. Второ, аз съм на ритрийт. Не искам никой да идва и да разстройва енергията ми. Дори и да ми носят храна, в повечето случаи трябва да я оставят надалеч, извън портата, нещо такова. Понякога я носят по-наблизо, в някои специални случаи. Но като цяло, трябва да я оставят надалеч. Преди време Боговете/Богините ме предупредиха да стоя на девет метра разстояние (О, уау.) от всички – от всеки работник, и от екипа ми. Включително и от вас. (Да, Учителю.) Съжалявам, ако ви засягам с това. Дори Боговете/Богините ми го напомниха. (Да, Учителю.) Знаех го, но все пак ги питах защо. По принцип знаех отговора, но не много ясно. Не в детайли. Такива неща просто ги усещаш. Няма нужда да се дълбае в проучвания, за да знаеш защо. Различната енергия, различното магнетично поле нарушава равновесието ти. След което трябва да започнеш всичко отначало, поне за няколко дни, за да умиротвориш енергията наоколо. Понякога те идват, защото не са разбрали правилно или нещо от този род, и ме стряскат, и после всичко се обърква. (О, не.) Много е трудно да се концентрирам отново и какво ли още не. Змията дойде и един тон мравки се появиха, а не само няколко, както преди. Насекомите хапят и бягат, и какво ли още не се случи. Нещо се счупва, примерно. (О, Учителю.) После трябва да започна да чистя наново. Затова предпочитам да си пера дрехите сама на ръка. И да си върша всичко сама, сама да си чистя стаята. Сега съм в по-малко пространство, по-малко от предишния склад. Много по-малко, така че е лесно да се поддържа, въпреки мравките. (О, Учителю.) Харесвам малки неща, малки къщи, защото върша всичко сама. Не искам да имам големи стаи, които да чистя и мета по цял ден, всеки ден. Имам една стая с всичко в нея. Там ям, там спя, имам диван и телефон, и една малка баня и тоалетна отстрани. Така е идеално. Във Франция живях в подобна стая, въпреки че имах къща. (Да.) Живеех в пещера, или в един малък килер, по-малък дори от това сега. Мисля, че го знаете. (Да, Учителю.) Във Франция, в СМЦ, зад СМЦ има един килер. Метър на метър и половина, нещо такова. Или два на два, един на два квадратни метра, нещо такова. Напълно достатъчно за мен. Аз съм малка. Дори и да съм по-висока, не се предполага да лежа и да спя, така че какъв е проблемът? Причината, поради която имам диван и не медитирам на пода са мравките. Поне не лазеха по дивана, повечето. Лесно можех да се справя с тях. Ако седя на пода, ще ме полазят цялата, или аз може да ги нараня. (Да, Учителю.) Когато медитирам, не мога да мета. Мета само когато не съм в медитация. (Да, Учителю.) Този диван ми спаси живота веднъж в склада. Ако не бях на дивана, змията щеше да ме ухапе. (О!) Тя беше под дивана, (О!) точно под мен. Причината, поради която станах беше, защото исках да запиша нещо, исках да отида до бюрото в ъгъла да взема химикалка. Включих фенерчето на мобилния телефон, за да стигна до ключа за лампата и да включа осветлението. В това време чух един глас да казва: „Не изключвай лампата. Не се доближавай до дивана.“ Това бяха точните думи на паяка. О, той е голям! Голям колкото ръката ми с разтворени пръсти. (Уау!) Рядко съм виждала толкова голям паяк. Други „пощальони“ са по-малки. Това им е работата. Но понякога много ме трогват, защото трябва да стоят на място, където човек да ги види, за да предадат съобщението. Но повечето хора са глухи така или иначе, не чуват нищо. Телепатията е само мечта в момента. Отдавна не съществува. Така че, те са вестители. (Да, Учителю.) Предават съобщения, за да помогнат на хората. Но хората, ако ги видят, ги сплескват. (О.) Аз не го правя. (Не.) Преди не знаех, че паяците са вестители. (Уау.) До скоро. Дори когато хранех паяка пред малката ми стая преди, (Да.) не знаех, че те са вестители. (Уау.) Защото не съм се занимавала с тях. Само когато им обърна внимание, ги чувам. Само в онзи спешен момент, той каза това толкова гръмко, и пратиха такъв голям паяк, за да събуди вниманието ми. (Уау.) Оттогава се вслушвам, когато дойдат, и много пъти идват със съобщения за мен. Понякога добри неща, понякога за да внимавам. „Не излизайте. Змията чака да Ви ухапе.“ Попитах: „Наистина ли? Какво ще се случи с мен, ако ме ухапе? „Той отвърна: „Ще умрете.“ (О!) Ако е отровна, може да нямам време да реагирам. Ако никой не ме закара до болницата в рамките на един час, бих умряла. (О.) Така е при отровните змии. А аз не винаги нося телефона със себе си, за да мога да се обадя на някого, това първо. Второ, (отровата) може да те скове, да те парализира. Зависи къде те ухапе. (Да.) И може да нямаш възможност да се обадиш на никого. Умираш просто така, тихомълком. Нощно време вие не сте наоколо. (Да, Учителю.) Никога не се знае. Би трябвало да ги е страх от вас, но не искам да рискувам. (Да, Учителю.) Не всяка змия иска да ме ухапе. Видях две от тях, те бързо се скриха. Но не усетих лоши намерения от тях. За мен те са толкова прекрасни. Толкова са мили и са ми като членове на семейството. (Да, Учителю.) Усещам ги също като кучетата ми. Ако бяха наоколо, бих ги помилвала, или те биха поискали да ги помилвам. Така ги усещам. (Да, Учителю.) Затова никога не обръщам внимание. Спасявала съм много змии в миналото. Те никога не са искали да ме наранят. (Уау.) Понякога са ми казвали: „Не искахме. Съжаляваме, съжаляваме. Не искахме дори да Ви изплашим.” След като ревнивите демони вече ги няма, ми казаха: „Съжалявам.“ Онази. Както и да е, пуснах я навън и тя каза: „Съжалявам, съжалявам.“ Тази едва не ме ухапа. Не я забелязах, докато птицата не я уби. Напълно я няма, напълно е изчезнала. За останките й са се погрижили други насекоми. Когато минавам оттам, няма нищо останало. Преди можех да видя останки. Сега нищо не виждам. Напълно я няма. Може и дъждът да я е отмил с времето, или насекомите са си я поделили. Ако не бях седнала на дивана, нямаше да ме има, защото тя стоеше точно под мен, под дивана. Главата й се надигаше. Видях я. А напълно я видях когато включих лампата. Тогава разбрах защо паякът ми каза: „Не изключвай осветление.“ Не каза: „Недей да изключваш осветлението.“ Каза: „Не изключвай осветление. Стой далеч от дивана.“ Защото се канех да седна отново на дивана и да запиша нещо в дневника си. (Да.) Обикновено държа химикалка там. (Да, Учителю.) Но онзи ден бе паднала някъде, затова станах и отидох до бюрото да взема нова. Затова включих осветлението и о, добре че го направих. Ако бях останала още няколко секунди там, змията щеше да може да надигне глава и да ме довърши (О, Боже!) на спокойствие. ( Благодаря на Бог за паяка. ) Да. Паякът беше толкова голям! И очите му бяха като две малки фенерчета. (Уау.) Като две… малки точки светлинки. Има хора, които продават такъв тип фенерчета, те имат само по една точка. ( О, да. Лазерни фенери. ) Веднъж, този вид лазерни фенерчета също ми спаси живота. Един човек се беше скрил пред къщата ми, един друг път във Франция. И забелязах нещо да блести, като пистолет или острие или нещо такова. (О, Божичко.) И отразяваше луната. Затова използвах този… Някой ми го даде, не знам защо. А, за да се заигравам с кучетата. (О, да.) Защото помните ли, че Гуди обичаше да играе със светлосенките и с всичко, което се движи? Понякога го ползвах да си играя с него. Онази нощ, беше почти полунощ, и насочих това фенерче към мястото, където видях нещо неясно да свети и да проблясва. Имаше и кола наблизо, без светлини. Затова насочих моята лазерна светлина натам, и колата моментално запали двигателя и потегли. (О, Боже.) Добрите хора не правят така. (Да.) Нали? (Така е. Да, да.) Може би този човек си помисли, че имам лазарен пистолет. Има ли такъв пистолет, с такова дуло? (Да. Съществува.) Истинска пещернячка съм. Не разбирам нищо от пистолети. Може би, да, защото колата незабавно запали и потегли толкова бързо. Не мисля, че беше човек с добри намерения. Защо ще стои там? (Да.) В тъмното, точно до къщата ми, в градината, в такъв тъмен ъгъл. И потегли моментално. (Да.) Побягна много бързо. (Уау.) Мога да изпиша няколко тома. (Да, Учителю.) И Холивуд да ги купи от мен. И да направят съспенси, така ли се нарича? (Да, Учителю.) Какви са? (Тип трилър филми.) Трилъри, да! Трилър или съспенс. Да, и ще изкарам много пари. (Да.) Ако имам пари да напиша нещо такова. Или може вие, приятели, да ги сглобите, да ги напишете вместо мен и да си поделим парите. (Да, Учителю.) Обещавам да ги поделя с вас. Няма да ги прибера всичките. Имаме си план. Ние, жените, обичаме парите. Не е ли така? Затова напуснахте работата си и дойдохте тук да работите срещу храна. И затова аз плащам за своята собствена работа, (О, така е.) че и повече. Плащам за собствената си телевизия и не печеля нищо. Не можем да правим бизнес, всичко ще изгубим. Със сигурност ще сме на загуба. Добре. Сега кажете какво друго искате от мен? Защото мога да говоря. Днес сте щастливи. Много е вдъхновяващо, затова говоря много. (Благодарим Ви, Учителю, че ни вдъхновявате.) Сигурна съм, че имате още въпроси, или не? (О, да, Учителю. Имаме.) Разбира се. Кажете. ( Учителят създаде Новата Духовна Земя на Tim Qo Tu преди повече от 63 милиона години. Кога Учителят е създала Четвърто и Пето Ниво? Преди създаването на Новата Земя ли? ) Четвърто и Пето Ниво си съществуваха. Те са останки от силата на Нивото на Десетия Съвет. (О, да, така е.) Помните ли, че ви казах това в Унгария? (Да, Учителю.) Преди повече от 63 милиона години беше създадена Новата Земя. Но не и Четвърто и Пето Ниво. Те си съществуваха. Четвърто и Пето Ниво, както и другите Нива, си бяха там. Създадени са много, много, много отдавна, никой не може да си спомни кога; много преди Новата Област, разбира се. Затова я наричаме Новата Област. Останалите са стари Области. По онова време в Унгария, когато ви казах, дори не си спомнях за Tim Qo Tu и моята Нова Област. (Уау.) Тогава все още не бях толкова издигната. Знаех само това, което се разкриваше на всяко ниво, на което отивах. (Да, Учителю.) Затова, ако преди няколко години ме бяхте питали: „Познавате ли Tim Qo Tu? Свързана ли е с Вас?” щях да отвърна: „Не. Не. Никога не съм чувала за това. Напълно непознат/а!“( Учителю, също така, във връзка със създаването на Новата Духовна Област - според учените, динозаврите са изчезнали преди около 65 милиона години и 60% от видовете са се изгубили. ) Преди 65 милиона години. ( Били ли сте тук преди 65 милиона години, Учителю? ) На друга планета. Всъщност, бях на тази и на други планети. Понякога на тази планета. Понякога на други планети. Идвах и си отивах, идвах и си отивах. В зависимост от ситуацията и от необходимостта по онова време. ( Интересно. И какво подтикна Учителя да създаде Новата Духовна Област по онова време? ) Защото вече познавах някои същества. Бях започнала да поправям планетата и вселените, и други планети. (Уау.) Те си нямаха никого другиго и по време на смъртта щяха да отидат в ада или да страдат отново като човеци или животни и прочее. Трябваше да им помогна. Тогава я създадохме. (Уау.) Само за моите хора. Трябва да знаете, че много Учители са го правили или ще го правят. Между всеки един установен свят, има междинна зона. Също както ви казах, че между Трите Свята и Пето Ниво има междинна зона, наречена Четвърто Ниво. (Да, Учителю.) Че може да се ползва като свободен терен, не принадлежи на никого. Някои Буди и Бодхисатви имат създадена земя там за своите ученици и последователи. А между всяко ниво има междинна зона – огромна, обширна и непознаваема. Ако попаднете там без никого, ще се изгубите. Никога няма да намерите изход. (Уау.) Затова, ако искате да стигнете до Пето Ниво, например, ще ви трябва Учител, който да ви преведе през Четвърто Ниво. Прекалено е необятно за когото и да било. Без вашата собствена светлина, тази зона тъне в мрак. (Уау.) Без светлината на съществата там, би била пълна тъмнина. Това е просто междинна зона. Както между Астрално Ниво и Второ Ниво – и там има междинна зона. (Да.) Някои добри същества, някои Учители са създали Небеса там за своите хора, за някои добри хора, които вярват в тези Учители или в тези добри същества. Това ми напомня за един филм - „Астрален град.“ (Да. „Астрален град.“) Да, това е истина. (Да, да.) Само че той е много по-красив, по-великолепен, по-разкошен и ослепителен, по-бляскав и сияен, отколкото във филма. С много прекрасни същества там. Няма стари хора. Когато отидете там, ставате отново млад. (Уау.) Оздравявате напълно, независимо дали сте инвалид или неизлечимо болен, ставате млади, здрави и щастливи там. Това е друга междинна зона, която някои Учители създадоха, за да спасят някои души от тази планета. (Уау.) Всички междупространствени зони са използвани за създаването на различни видове Небеса за различни хора, отделно от Небесата, които вече си съществуват, от Учителите. От Учителите на различни нива. Те създават различни Небеса. Ако не са от много високо ниво, тогава създават по-ниско ниво. Зависи също и от афинитета и нивото на съществата, които ще спасяват. (Да, Учителю.)
Между Учителя и учениците
2020-07-05   8886 Преглед
Между Учителя и учениците
2020-07-05

Любовта на Tim Qo Tu ще победи, част 8 от 9

31:03

Любовта на Tim Qo Tu ще победи, част 8 от 9

А когато направите нещо грешно, вие привличате грешни неща, привличате грешните хора, грешните ситуации, грешния вид духове. (Да, Учителю.) Ето защо заслугите са изключително важни. Моралът е вашият щит в този свят. (Да, Учителю.) Разбира се, Бог ви помага, но и вие трябва да си помогнете. ( Ако човек се покае, отива директно в Небесата, просто ей така? ) За този живот - да. Но не е просто „ей така“. Аз съм помолила Бога на Четвърто Ниво да приема тези хора. Да бъдат или Негови поданици, или да изчакат там, докато ги изчистя достатъчно, за да могат да отидат нагоре, защото не могат да отидат директно в Земята на Tim Qo Tu. Все още имат някакви остатъци от лоша карма, грехове или его. Дори на Пето Ниво, вие все още имате 1% его. Затова помолих Владетеля на Четвърто Ниво да ги приеме. А Владетелят на Четвърто Ниво, разбира се, може сам да провери кой се разкайва искрено и кой не. (О, да.) Не можете просто да кажете: „О, разкайвам се, разкайвам се“, да паднете на колене, да помолите за прошка - и готово. Не става така. Трябва да дойде от сърцето. Трябва истински да се разкаете. Моите пазители, Боговете на Ihôs Kư, също ги проверяват. Може и да заблудите мен, но не можете да заблудите Тях. Тъй че, зависи. Ако се покаят истински, ако се разкаят и наистина искат да се завърнат към своето първоначално Аз, към своята Истинска Природа, да бъдат близо до Бог, да познаят повече Бог, тогава ще могат. Но не е просто ей така - добре, ще се покаят или ще изглеждат като покаяли се. Не, не, не, не. Дори за посветените не е така. Ако създават проблеми на хората или на мен, тогава получават наказание, дори по-строго. Защото знаят кое е правилното, но правят погрешното. Особено ако направят нещо погрешно спрямо Учителя, но аз им прощавам и всячески се опитвам да им помогна. (Благодарим Ви, Учителю.) Но понякога се налага да изтърпят наказание. За по-дълго или за по-кратко - зависи какво имат в сърцето си. (Да, Учителю.) Понякога нивото им е много ниско - от ада, близо до ада или там някъде, затова отнема време и все пак могат да ми навредят, умишлено. На такива е много трудно да помогнеш. Наистина е голяма саможертва да помогнеш на такива хора, трябва да дадеш нещо в замяна. А понякога дори и това не помага. (Да, Учителю.) Заради справедливостта във Вселената. (Да, Учителю.) Някои направят нещо погрешно, но после се разкаят, не са искали да го извършат. Просто са били твърде невежи, не са мислили, или са били повлияни от другите, или от някой лош дух и прочее. Тях е лесно да спасиш, или е по-лесно, отколкото учениците, които навреждат на Учителя. Затова Буда е казал, че този, който причинява вреда на Будите, отива в безмилостния ад, което означава - завинаги! Никой не може да му помогне, дори и самият Буда. Помните ли Маудгаляяна? Неговата майка злословела срещу Буда и сангата и отишла в големия ад, и Буда не искал да ѝ помогне или не можел, и помолил за помощ цялата санга. Спомняте ли си? Всички Негови ученици да помогнат с много ритуали, богослужения, и Маудгаляяна се покаял и помагал, пребродил целия ад и отдал цялата си енергия. (Да, Учителю.) Добре. Вече отговорих ли на всичко? Имам предвид, на въпросите ви дотук? (Да, Учителю.) Чудесно. Какво става с жертвите на ревнивите духове, които превръщат някои заболели от КОВИД-19 в зомбита или полу-зомбита, в пациенти с Алцхаймер, това означава ли, че за тях никога няма да има лек? Поне засега - не. Дали има и други болести, които не са истински болести, като например Алцхаймер, а са резултат от негативната дейност на ревнивите духове? О, доста са. Не съм ги проверявала. Ако проверя, ще ви кажа някой друг път, нали? (Добре. Благодарим Ви, Учителю.) Нямам много време да гледам дори добрите неща, нещата, които се случват наоколо, затова не се ровя много-много в тези негативни работи. Освен това зависи от кармата, в О Лак (Виетнам) казваме: „Дори ако призракът иска да те хване, първо ще трябва да погледне лицето ти.“ Има се предвид, да види дали имаш добра аура, дали имаш или нямаш добри заслуги. Те не могат напосоки да хващат хората. Не им е позволено. Някои хора изглеждат невинни, но не са толкова невинни. (Да, Учителю.) Не и вътрешно, и не и по отношение на кармата. Трябва да са направили нещо нередно в миналия живот, за да бъдат хванати от ревнивите духове, да ги заловят те. Не че това е било тяхното намерение. Всеки, който се преражда отново в човешко тяло, наистина иска да се поправи за предишния си живот. (Да, Учителю.) Искрено се разкайва и иска да прави добро. Но става така, че когато дойдем в новото тяло, забравяме много неща. (Да.) Не можем да продължим с това, което сме искали. Вместо това почваме да грешим. (Да.) И тогава идват изкушенията, и ревнивите духове, и всички тези неща, и трудностите по оцеляването, (Да, Учителю.) които ни карат да правим грешки. А когато направите нещо грешно, вие привличате грешни неща, привличате грешните хора, грешните ситуации, грешния вид духове. (Да, Учителю.) Ето защо заслугите са изключително важни. Моралът е вашият щит в този свят. (Да, Учителю.) Разбира се, Бог ви помага, но и вие трябва да си помогнете. (Да.) Ако си гладен и Бог сложи пред теб купичка ориз, трябва да я изядеш. (Да, Учителю.) А не да молиш Бог да я изяде вместо теб. (Да.) Може най-добрият професор да те учи да говориш английски, но ти сам трябва да си напишеш домашното. (Да, Учителю.) Спомняте ли си онази шега, която ви разказах, за човека, който си купил апарат, за да се научи да говори който и да е език за три седмици? (Да.) Мислел си, че щом го е купил, значи трябва да може да говори. А той дори не го докоснал. (Да.) „Не знам. Никога не съм го отварял.“ Но тези двамата, те са толкова добри, особено глупавичкият, и гласът му звучи така. Той играеше много добре. Много го харесах. Има няколко, които наистина са много добри, действително влизат в образа. (Да, Учителю.) Виждала съм някои от тях и преди, гласовете им наистина са подходящи за сценката, особено тази част с глупавичките неща. Като например онзи приятел, който държеше чадъра си обърнат наопаки, защото вятърът духал така. И като обърна чадъра си, каза: „Когато е ветровито и дъждовно, чадърът се обръща наопаки, и аз трябва да го държа по този начин, и ставам вир вода.“ Гласът му е много сладък. Добре, какво друго? Отговорих ли ви? (Да.) Що се отнася до болестите, нека да не задълбаваме, така е най-добре. Причината, поради която знам за Алцхаймер е свързана с КОВИД-19, заради ревнивите духове. Точно с това се занимавам сега. (Да.) Или в това време, досега. (Да, Учителю.) Така разбрах, че те причиняват и това на хората. Иначе нямам време да гледам за всички духове и всички болести и кое какво е. Това ще прави и душата ми. Моето по-Висше Аз се грижи за много неща. Но във физическото си тяло, аз се грижа за някои физически неща, (Да, Учителю.) докато моето по-Висше Аз върши други неща. Моето по-Висше Аз не може да ми пере дрехите, затова аз си ги пера. Учителят не може да измете вместо мен мравките, затова аз го правя. Учителят не може да измие пода вместо мен, затова аз го правя. Всемогъщ или не. Последен Учител или не. Те не могат да правят това. Дори Бог не може да измие пода вместо мен, затова аз си го мия. Бог си върши Неговите дела, затова не Го молете за всичко, за всичко. Ние трябва да си вършим своята част. В каквато и ситуация да сме и на която и планета да сме. (Да, Учителю.) Какво друго? ( Учителю, въпреки че ние се чувстваме много защитени в сравнение с останалия свят,) Да. ( от това, че Учителят ни напомня да спазваме предпазните мерки ни става ясно колко сериозна е тази пандемия. Но сега правителствата са отпуснали мерките и някои хора навън не се пазят така, както би трябвало. ) Не мога да направя нищо за това. Те се огънаха поради натиск. (Да, Учителю.) А и защото не могат постоянно да плащат. Хората, които са стояли по домовете си, се чувстват задушени. Те излизат на улиците да протестират и някои управляващи се поддадоха на натиска. (Да, Учителю.) В Англия вече не приемат пациенти с КОВИД-19 заради квотите или защото болниците са пълни. Някои държави не могат да повишат много квотите, защото няма да могат да се отворят. Ако квотите са много високи, не могат да разхлабят мерките. Така че, който оживее – оживее, който умре - умре. (Да, Учителю.) Боговете вече ви казаха колко милиона са. Но вероятно няма да видите този брой в официалните статистики. Защото невинаги казват истинските числа. Може би не искат да ги кажат, може би не ги знаят. (Да.) Защото този КОВИД се променя чрез различни мутации. (Да.) Тъй че понякога болестта не предизвиква само кашлица и треска. Казвам ви, сериозна е. Някои хора загубиха ръцете или краката си. Защото заради КОВИД-19 се е налагала дори ампутация. Представяте ли си? (Уау.) Някои получават обриви по цялото тяло, децата и всички. Няма специфични симптоми. Затова не всяко правителство може да съобщи точния брой на починалите. (Да, Учителю.) Но те са милиони. Много милиони. А са засегнати милиарди, но някои са тихи преносители, защото нямат никакви симптоми. Те самите нямат никаква представа, че са заразени. Тъй че, ние трябва да разчитаме само на своята лична бдителност, и на моралните си стандарти, и на заслугите, които имаме. (Да, Учителю.) Предпазването е по-добро от лечението. Трябва да внимавате, без значение за какво. (Да, Учителю.) Не говоря само на вас. Говоря на всички хора, които са навън. Трябва да бъдат внимателни. Да не гледат с лека ръка на живота си. Да не се изживяват като мачовци в погрешното време, в погрешната ситуация. (Да, Учителю.) Някои хора искат да ходят на работа, разбирам това, защото им трябват пари за ипотеката и всичко останало. Но например в Америка, държавата им дава пари. Чух за това, така ли е? (Да, Учителю.) Също така в някои страни шефовете дават пари на служителите си. Някои дори им дават пълна заплата. Но не знам колко време ще могат да ги дават. Разбира се, така не е справедливо и за шефовете. (Да.) А и управляващите не могат до безкрай да раздават пари на гражданите. Щяха да могат, ако нямаше война, ако не харчеха милиарди долари за войни или да закърпват проблемите с климата. Ако всички бяхме вегани, нямаше да се налага да изтърпяваме всичко това. И щяхме да имаме много пари за всичко. Никой нямаше да е беден, ако споделяхме всички налични пари в света с нуждаещите се, или за смекчаване на климата, вместо да чакаме да се случват такива неща и да харчим милиони или милиарди долари само за ... И не можете да помогнете, не можете да спрете това. Само за поправяне на щетите. (Да, Учителю.) Само един момент. Има едно насекомо. Продължава да пълзи пред вратата. Нека да видя. Не, всичко е наред. Няма новини. В О Лак (Виетнам) имаме поверие, че щом видиш да излезе паяк пред теб, да ти се покаже, ще чуеш някаква новина. (О! Уау!) Но не всеки знае какви ще са новините. Трябва да се заслушаш. Трябва да притихнеш. Иначе нищо няма да видиш. И може да видиш, че паякът, който ти казва нещо, е различен от паяка, който не иска да ти каже нищо. (О!) Той ще си тръгне, по своите си работи. Но ако стои пред теб, не иска да си тръгне, не се плаши от теб, дори се е втренчил в теб - тогава иска да ти предаде нещо. Но твоят мозък не иска да разбере. Да, в това е проблемът. А понякога те рискуват живота си. Толкова съжалявам. Само преди няколко дни един паяк бе застанал точно на вратата. Когато я отворих, той подскочи, падна долу. Видях, че два от краката му ги нямаше. Помислих си: „О, Боже мой! Нараних ли те? О, Боже мой! Защо направи това? Защо застана точно там? Знаеш, че като отворя вратата, мога да те нараня.“ Той ми отвърна: „Не, не. От отдавна“ Да. А другият паяк, който беше наблизо, също каза: „О, от отдавна.“ Съседът му се майтапеше. Толкова са сладки, толкова сладки. И после той не си тръгна. Тези паяци, когато искат да ми кажат нещо, просто остават където и да е - не ги е грижа дали е опасно. Правят същото с всеки друг. Трябва да стоят на видно място, за да можеш да ги забележиш. Но за тях това е опасно, защото хората могат да ги настъпят или да ги наранят, или да ги смачкат. Но те трябва да го направят; това е работата им, така ми казаха. Попитах ги: „Какво се беше случило с вас, че в този живот трябва да живеете като паяци? Това е опасна работа - да си паяк.“ Той отвърна: „Защото ядяхме месо.“ Няколко паяка са ми казвали това. А аз им отвърнах: „Но сега пак ядете месо, не е ли така?“ Той ми каза: „Не, не. Ние Ви слушаме; сега разбираме. Разбираме всичко много ясно. Не ядем живи същества; не нараняваме. (Уау.) Намираме си мъртви тела някъде или ядем от цветята.“ И отсега нататък, ако видя паяк, му казвам: „Добре, яж цветя или яж листа, или яж само мъртви тела. Тогава мога да те отведа у Дома. (Уау!) Запомни го.“ Да. А те ми казват: „Да, да. Ние искаме да си отидем у Дома с Вас.“ (О, Учителю.) Боже мой! Чувствам толкова много любов от тях. Обичам всички същества, дори и змиите, чувствам толкова много любов. Усещам как тя бяга, но едновременно гледа към мен, докато бяга, ме гледа. Не знам как да опиша това чувство, сякаш се познаваме. Сякаш ме харесват, обичат ме, и това е едно много приятелско чувство. И са много любвеобилни, като деца, или като едно нормално познанство, но по много сладък, много детински начин. Да, това чувствам, когато ги видя. Освен онези, които не ги видях. Те са насъсквани от ревнивите духове да ме ухапят. И птицата се погрижи за това. Не съм виждала Ди от този ден и ми липсва. Наистина ми липсва от много време. Дори преди, когато трябваше да отида в Новата Земя, толкова ми липсваше. Не исках да го оставям тук. Оставях му храна и вода наоколо и казах на един от братята ви да му носи вода, да я оставя някъде, където и да е, за да може да я види. А Силата на Учителя му проявяваше някаква храна, за да не се налага да яде живи насекоми. (Уау.) Иначе няма да може да се върне у Дома. Той е дошъл за Учителя. Учителят трябва да се грижи за него. Но не ме карайте да ви проявявам насекоми. Вие имате всичко, което ви трябва. Повече от мен. Защото аз се храня простичко.
Между Учителя и учениците
2020-07-06   7898 Преглед
Между Учителя и учениците
2020-07-06

Любовта на Tim Qo Tu ще победи, част 9 от 9

29:57

Любовта на Tim Qo Tu ще победи, част 9 от 9

Нищо не остава скрито. Всичко, което сте изрекли, ще остане във въздуха, във водата, в дърветата, в тревата, в земята - навсякъде. (Уау!) Може би някой ден, учените ще успеят да я уловят. (Уау!) И тогава ще можем да чуем Исус да ни проповядва лично. (Невероятно.) Или ще можем да чуем беседата на Буда на Неговия език, който не разбираме. ( Относно цялата работа за Суприм Мастър ТВ, която Учителят върши, има ли нещо повече, което екипът може да върши, за да олекоти натовареността на Учителя? ) О, вие помагате достатъчно сега, по-добре е от преди. Когато започнах за първи път, беше толкова хаотично. Изобщо не виждах слънцето за дълго време. Работех по цял ден, по цяла нощ. И дори бях толкова уморена, че не можех да ям, не можех да спя. Но в момента, след две, три години обучение, вие, приятели, ставате по-добри. Маниерът е по-добър. Ако погледнете началото, когато аз дори не участвах, (Да.) разбирате какво имам предвид, беше като ТВ в безсъзнание. Чудя се защо не направихме просто едно радио, защото беше достатъчно добре като за радио. Дори не за радио, не и за радио. Човекът, който четеше новините, четеше сякаш храни бебето си с бутилката и чете в същото време, докато едното око е затворено или е с полуотворени очи. Върнете се назад в началото, в първия ден. Не мога да повярвам! Нямах време да гледам по онова време. Помислих, че вие, приятели, вече знаете какво да правите и те ми заявяваха: „О, тази сестра е била координатор за предишната ТВ в Лос Анджелис, и този човек, и онзи...“ Използват своите пиленца, своите работещи. „Този и онзи вече е правил това и онова, бил е там...“ И затова си помислих: „Добре. Тогава аз дори няма нужда да върша нищо.“ Докато не проверих. О, Боже! Едва не припаднах. (О.) Боже мой. Така ли ползвате името на телевизията ми? Суприм Мастър Телевижън и толкова неосъзната? Тогава трябваше да започна да работя, но в началото беше толкова хаотично и неорганизирано, че трябваше да работя ден и нощ, за да го доведа до каквото е днес. Преди, трябваше да правя абсолютно всичко: Избиране на водещите дори, писането на всички коментари, и писане на много неща. В момента, дори тези дни, вие, приятели, понякога се включвате и ми помагате да напиша някои. (Да.) Когато забравя, тогава вие пишете някои. От време на време. Много рядко, забравям, но понякога съм просто твърде уморена или твърде заета, вътрешо и външно. Вътрешно съм по-заета отколкото външно дори. Външно е лесна работа. И все пак, тя ме изморява, разбира се. Не съм свикнала с това, с компютъра и всичко останало. Очите ми намаляват остротата на зрението си сега. Преди нямах нужда да нося очила, за да гледам субтитрите. А сега ми се налага. (О, Учителю.) Преди ги ползвах само да чета сценариите, понеже принтираният сценарий е с малки букви. А сега трябва да ги нося дори за да виждам субтитрите на компютъра и да виждам образите, да ги направят по-ясни. И понякога имам главоболие. Дори да имаме предпазни средства, все пак аз съм толкова чувствителна, особено по време на ритрийт. И дори ме карат да работя. Но не мога да не работя за Суприм Мастър Телевижън. Не мога просто да ви оставя вие да работите. Видях вече много пъти. Не се получаваше. (Да, Учителю.) Искам да кажа, може би се получава един ден, друг ден не се получава. Един ден се получава, два дни не се получава. Толкова много грешки и толкова много неща. Стилът и... Дори наскоро, видяхте ли колко много грешки коригирах? (Да, Учителю.) Дори вие, американците, пишете така? Граматически, нелогично. Понякога мога да го видя. Но не ви виня, приятели, защото понякога имаме много работа. И просто не можете да обръщате внимание на всичко. Дали сте най-доброто, знам това. И е усилена работа. (Благодарим Ви, Учителю.) Наистина, наистина е усилена работа. Дори да пишете на компютъра, понякога изморява ръцете ви. (Да, Учителю.) Ако го правите по цял ден, нали? И също, пръстите ви го усещат. Болят ли ви или не? (Ако сме свикнали, пръстите ни са добре.) О, наистина? Как така моите пръсти ме болят, когато ползвам компютъра? Трябва да ползвам компютъра сега. Преди пишех на ръка, за да коригирам. Но това бе твърде зле, понеже изпращах ръкописа и те го печатаха, но го печатаха погрешно. Трябваше да проверявам наново. (О.) Преди вече съм го изпратила, и така става двойна работа. (Да.) И е много работа, а да се работи двойно по този начин, как може един човек да се грижи за всички предавания и да работи двойно? Дори и да не коригирам някои предавания, все пак трябва да го проверя първо. Трябва да го прочета, за да знам, да разбера дали трябва да коригирам някъде или не. (Да, Учителю.) Това все пак отнема време. Коригирането и писането отнемат повече време, но дори и без тях, пак има нужда от време. И всички писма за Наградите, аз трябва да ги изпращам, трябва да ги чета, трябва да ги коригирам. Защото понякога, след като вече съм коригирала, изпращам им ги обратно и те правят друга грешка. Трябва да коригирам отново и отново. Но сега е по-малко, понеже много от вас вече са станали много по-добри. (Да, Учителю.) И вече са свикнали със системата и с това какво трябва и т. н. И сега, аз ползвам компютър, за да коригирам. Мислех, че никога няма да мога да го направя, понеже никога не съм знаела как да движа мишката преди. Нали разбирате, курсора? (Да, Учителю.) Не можех да го движа. Движех го и никъде не можех да го видя. Казвах: „Къде, къде, къде? Къде отиде? Върни се тук!“ О, понякога не се връщаше дълго време и аз го движех трескаво, той не се връщаше. Казвах: „Ти, върни се тук веднага!“ Понякога като че ли ме слуша, но компютърът - той си има собствено мнение. Не ме слуша. Понякога, сякаш само докато си взема въздух и нещо се променя. Не можех да се върна към онова място или нещо се объркваше. Днес пак, трябваше да помоля някой да го оправи. Слава Богу. Но се научих и сега действам чрез компютъра. Преди работех на ръка. А на ръка е много зависимо. А аз не харесвам зависимостта. (Разбираме. Да, Учителю.) Защото трябваше да пиша и някой трябваше да дойде да събере документите, и после да ги занесе на онзи човек, и после трябваше да чакам. А после друг да дойде и друг - и така през целия ден, хора идват насам-натам като йо-йо. Понеже някои са спешни, (Да, Учителю.) и корекции отново, и отново, и отново. А понякога и аз съм много уморена, умствено и физически и не преглеждам добре някои места. По-късно поглеждам отново и коригирам отново. Или правя някои допълнения и това се разнася напред-назад, напред-назад много пъти. А това е много изморително и за този, който ги разнася. За ученика пощальон. И на мен не ми харесва много, че хора идват и си отиват, идват и си отиват, навътре и навън постоянно, влизат в магнитното ми поле. (Да.) А това поражда и смущения за мен, за концентрацията ми. Затова понякога не мога да работя добре и се налага да коригирам пак и пак. Вие, приятели, знаете това. (Да.) Някои от вас, които работят близо до мен, знаят това. И отдавна бях помолила, помолих няколко човека: „Можеш ли да ме научиш как се прави? Кажи ми как се прави, за да не ми се налага да пиша на ръка, и тогава няма да има нужда вие да идвате и да си отивате или други братя и сестри да идват и да си отиват през цялото време.“ Те казаха: „Не, Учителю. Много е сложно.“ И после друг човек каза: „О, много е трудно, много е трудно.“ А после друг каза: „Вие сте твърде заета, Учителю. Не можете. Това е твърде много за Вас да се научите.“ И аз си помислих, че е така. Помислих, че никога преди не съм работила с компютър освен [когато] вие, приятели, вече работехте с USB (флашка) и аз я включвах, за да гледам, за гледане на видеа. Иначе, нямаше да мога да свърша нищо преди. Можех да пиша на електрическа пишеща машина, това е всичко. Затова, в началото казах: „Добре, купете ми поне електрическа пишеща машина.“ Ще печатам нещата, така че да е по-ясно от писането на ръка. Но на тази машина пишех само с два пръста. Или с един пръст дори, с един и половина. Отнемаше много време, толкова дълго също. И тогава след това си казах: „О, трябва да се науча да работя с компютър. Трябва.“ И после попитах друг от вашите братя и той ми каза какво да правя, просто написа някои инструкции, натисна някои бутони и беше готово. И сега правя това. Много съм щастлива заради това. (Слава Богу! Прекрасно.) Все още е много бавно, но е по-добре, отколкото да трябва да проверявам отново, двойно. (Да, Учителю.) Чета си какво съм написала и понякога се дразня, защото някои думи са написани толкова ясно. Някои може и да не са, но някои са много ясни, а те все пак ги пишат погрешно, защото имат различно мислене. Мислят, че това е, което Учителят е имала предвид. Или може би са твърде разсеяни от, не знам, момичета, момчета, или пиленца или каквото и да е - което е пред тях в момента. Кой знае? Или девойчета. Добре. Така че сега всичко е повече под контрол. Не ми се налага да имам хора, които да обикалят около мен, и навътре и навън през портата или вратата ми. Не могат да влизат вътре; заключвам вратата непрекъснато. Но все пак идват близо до портата, близо до вратата – това вече не е добре. Не ми харесва. (Да, Учителю.) Особено когато съм в ритрийт. Достатъчно зле е, че трябва да работя докато съм в ритрийт и това ми отнема от енергията. Давам всичко от себе си. (Благодарим Ви, Учителю.) Стига тялото ми да функционира. Понякога тялото не действа веднага, когато душата ми все още не е... и трябва насила да се карам да работя и тогава е трудно. Държа телефона и химикалката, те просто постоянно падат от ръката ми, (Уау.) сякаш нямам контрол. Нищо ми няма, здрава съм. (Да. Слава Богу.) Просто колкото по-нагоре отивате, понякога става така. (Да, Учителю.) Тялото не действа толкова бързо, както когато душата е наблизо. (Да, Учителю.) Добре. Имате ли още въпроси? (Няма повече въпроси, Учителю.) Това е добре! Няма въпрос е добър въпрос. ( Благодарим Ви за отделеното време. ) (Толкова много Ви благодарим, Учителю.) Благодаря ви, че задавате интелигентни въпроси. Това ми харесва. Всичко ще е от полза и за другите братя и сестри. (Да, Учителю.) А може би и за един-двама души от света навън, ако изобщо имат време да гледат, ако ги интересува дори. Това е ползотворно. Дори и да не знаят, дори и да не гледат, енегията си я има. Нищо не остава скрито. Всичко, което сте изрекли, ще остане във въздуха, във водата, в дърветата, в тревата, в земята - навсякъде. (Уау!) Може би някой ден, учените ще успеят да я уловят. (Уау!) И тогава ще можем да чуем Исус да ни проповядва лично. (Невероятно.) Или ще можем да чуем беседата на Буда на Неговия език, който не разбираме. (Уау!) Но кой знае? Може би ще можем. Може би дотогава човешките същества ще бъдат достатъчно еволюирали, за да знаят всичко това, да разбират ученията на Учителите. Тогава аз ще бъда свободна завинаги. (Уау!) Тогава няма да ми се налага да се връщам повече. Може би няма да се връщам повече този път. Твърде е трудно (Да, Учителю.) да учиш хората. И дори, ако ви причинят лоши неща, получават лоша карма. Аз трябва да се крия навсякъде, вие не сте разбрали това. Сега съм по-смела отпреди. Но с вас, приятели, съм по-релаксирана и вдъхновена да говоря. Преди, където и да отидех, просто носех съвсем нормални дрехи, като всички останали, за да не изпъквам. (Да, Учителю.) Приказвам за гаджета, за филми. За: “O, инфлацията е ужасна!“ За супермаркета: „Защо продават такова нещо?“ Добре. Чудесно. Аз си свърших работата. Днес нямаше много корекции и нямаше много за писане. Вчера имаше много. (Благодарим Ви.) Защото трябваше да напиша тези неща за вас, приятели, (Да, Учителю.) а също да коригирам някои. Благодарна съм, когато в някои дни има по-малко работа за вършене. Това значи, че вие, приятели, сте станали по-добри интелектуално и духовно. Мислите по-ясно, има по-малко объкване, по-малко боклук в ума ви. (Да, Учителю.) По-малко препятствия от негативната сила, така че съм много щастлива. Затова, благодаря ви, на всички вас, че се справяте по-добре. (Благодарим Ви, Учителю. Благодарим на Учителя за благословиите на Учителя.) Също така е по-добре, че сега организираме повече нещата, като младшите редактори ги проверяват старшите редактори, например това. Преди правех всичко сама (О.) и беше толкова, толкова много. Мислех си, че не знам колко дълго ще мога да оживея. Толкова беше зле. Беше толкова изтощаващо, толкова изчепващо. (Да.) Но сега организираме по-добре и всеки помага на всекиго. Не е както преди. Сега, дори хората, отговарящи за субтитрите, помагат да се редактират някои. (О, да.) Така че всичко минава по-гладко и с по-малко стрес за всички. Разбира се, загубихме някои. Някои идват и ги обзема носталгия или нещо друго и напускат. Или друг казва, че има нужда да се прибере и да учи. Казах му: „Да, разбира се, ти искаш да изучаваш женската анатомия. Нали така?“ Той е вече почти на 40. (О, не.) И има две деца. Разведен, примерно. Какво друго да иска да учи? Не, той каза, че трябва да се върне да учи. Помислих си: „О, да, разбира се.“ (О, Боже.) Значи няма нищо повече. Желая на всички ви всичко хубаво. Желая на тези ваши братя и сестри, които слушат, да бъдете добре. И желая на всички добри хора отвън да бъдат добре, на всички, които слушат. (Благодарим Ви, Учителю. Желаем на Учителя да е добре.) Нека чувствате Божията любов в сърцето си непрекъснато. Нека напътствията на Бог бъдат в ума ви през цялото време, за да вършите винаги добрите неща и да сте полезни на другите. Амин. (Амин.) Знаете го, казах го вече, но искам да го кажа и на запис - наистина съм толкова трогната и благодарна за вас, момичета, за вашето присъствие, за вашата отдаденост и желание да работите, за да помагате на света, и, разбира се, да ми помагате на мен лично за моите идеали. Много съм впечатлена от вашата идеалистична гледна точка и дух и съм много благодарна. Само исках да ви кажа, благодаря ви на всички, че сте тук, че сте с мен. Имам предвид, че сте с нас на тази планета в това време на нужда и безпокойство. Бог да ви благослови завинаги. Сигурна съм, че Бог ще ви благослови завинаги, но това е пожеланието ми към всички вас. И също, разбира се, съм благодарна за момчетата, които също работят с нас. Да, същото е и за тях. Просто стана така, че говорих с вас, приятели, днес, затова казах само за момичетата, но и за момчетата също съм много дълбоко благодарна и нека Бог благослови всички ви завинаги, и да благослови също работещите за Суприм Мастър Телевижън по какъвто и да е начин изобщо, по целия свят. Моята любов е завинаги с вас и Бог ви благославя във вечността. Благодаря ви, благодаря ви, благодаря ви.
Между Учителя и учениците
2020-07-07   8201 Преглед
Между Учителя и учениците
2020-07-07

Събудете се и бъдете вегани в това време на пречистване, част 1 от 6

28:59

Събудете се и бъдете вегани в това време на пречистване, част 1 от 6

Ако не е нужно задължително да излизате, тогава, моля ви, не излизайте. (Да, Учителю.) Защото никога няма да знаете дали сте защитени или не. Имунната ви система е едно на ръка, но вашият кармичен имунитет е друго нещо. Вие никога не знаете дали имате достатъчно заслуги от минал живот или настоящ живот, за да покрие болестта ви. Здравейте! (Здравейте! Здравейте, Учителю!) Мога да ви чуя. (Да, чудесно, Учителю.) Чудесно! Добре.) По някакъв начин, нещо работи. (Да, Учителю.) Следващия път ще имаме по-добър телефон. (Да, Учителю.) Вие, приятели, трябва да сте подготвени много преди това. Не винаги да ме чакате да ви кажа. (Да, Учителю.) Знам, че не сме професионалисти в момента, но кого го е грижа. (Да. Разбираме, Учителю.) Това е просто нашият дом. Правим каквото искаме. (Да, Учителю.) Аз просто говоря на моите „деца,“ така че няма нужда да бъде твърде професионално или официално, или нещо подобно. (Да, Учителю.) (Благодарим Ви, Учителю.) Записвате ли там също? (Да, записваме, Учителю.) Добре. Тогава и аз ще записвам, за всеки случай, ако има нещо интересно. Благодарим Ви, Учителю. Да, Учителю.) Просто искам да ви питам, приятели, дали сте добре. Добре сме. (Ние сме добре, Учителю.) (Благодарим Ви, Учителю.) Всичко наред ли е според вашия вкус? (Да, Учителю.) Добре. Новата трапезария използва ли я някой? Да, използваме я, Учителю. (Правим го, Учителю.) Ѝ всичко наред ли е? (Да. Наред е.) Сега виждам в новините. (Да, Учителю.) Официално, заразените от пандемията хора са минали девет милиона вече. Знаете, нали? (Знаем, Учителю. Да, Учителю.) Плашещо е. (Много плашещо. Да, Учителю.) Но това е официално. (Да.) Аз ще ви кажа което е неофициално. (Благодарим Ви, Учителю.) Най-малко три пъти повече от тези девет милиона. (Уау.) И продължава. (Да, Учителю.) Това е проблемът. Можете ли дори да записвате моя глас там? (Да, записваме го.) Чудесно. Защото аз не знам, може би понякога забравям да записвам собствения си глас. (Да, Учителю.) Толкова е вълнуващо да ви видя. (Благодарим Ви, Учителю.) Ето защо. Защото трябва да сканирам понякога новините за Суприм Мастър Телевижън. Затова виждам някои от тези неща. Току-що видях заглавията. (Да.) Нямам време да гледам целите новини. Трябва да ги гледам, за да ви защитя, приятели, или каквото е нужно. (Благодарим Ви, Учителю.) Затова гледам новините. Иначе нямам нужда. Дори и да знам вътрешно, например, че 27 или 30 милиона души са вече заразени, но нямам доказателство. Затова, ако знам нещо в новините, което е официално, тогава е по-достоверно. (Разбираме. Да, Учителю.) Но девет милиона си е сериозна цифра. (Да, Учителю.) И това само за няколко месеца. (Да, Учителю.) А сега и това, че хората ходят с десетки хиляди по плажовете и после навън навсякъде… Божичко! Хората са толкова нехайни. Вчера дори, представител на СЗО (Световната здравна организация), продължи да умолява хората. Той каза: „Моля, внимавайте. Моля, пандемията е все още тук. Не си е отишла.“ Означава да не бъдете твърде нехайни. Трябва да сте много, много бдителни и много, много предпазващи себе си и другите. (Да, Учителю.) ( Моля, приемете този вирус наистина на сериозно. Той не е изчезнал. Наистина е още там. Моля, уважавайте това, което общественото здравеопазване ви казва да правите. Те го казват поради някаква причина. Моля, защитете себе си и другите; поддържайте физическа дистанция, носете маски, когато сте на обществени места, а ако изобщо не ви е добре, не излизайте. Наистина е важно да признаем, че този вирус е опасен и всички трябва да работим, за да го превъзмогнем. Аз наистина моля всички в САЩ и всъщност всички навсякъде, да продължат да приемат този вирус сериозно. Моля ви. ) Дори и да не сте уплашени, да сте смелчага и да не се тревожите, че ще се разболеете, но ако излезете навън и в случай, че носите тази болест без да знаете това, ще заразите други хора, ако не се погрижете, ако не носите маска, например, или не се изолирате. Защото вие не знаете. Понеже оборудването за тестване е ограничено. И някои неща понякога са странни. Тестват те положително и следващия път, след няколко дни, отрицателно. (Да, Учителю.) Или понякога отрицателно, а по-късно е положително! Тази пандемия е много плашеща. Не щади никого. Всички кралски особи и VIP лица, топ лидери, изглежда също ги достига. Въпреки цялата привилегия и защитено състояние, в което се намират. (Да, Учителю.) Те се заразяват по същия начин. И някои странни неща, като хората дори не излизат, но биват заразени. (Уау.) Някои са по този начин. Не го ли видяхте в новините? (Да.) Имаше дори току-що родени, бебета тризначета, и всички те са тествани положително, а родителите са отрицателни! (Уау.) Не мислите ли, че това е странно? (Това е много странно.) Току-що родени и са позитивни! Но двамата родители са тествани отрицателно за пандемията. О, толкова много мрачни новини. В Германия, в кланица, стотици от хората са заразени. И хиляди хора са под карантина. (Да, Учителю.) А също сега и в Англия. Преди всичко беше в Америка, а сега Англия, Германия и кой знае какво следва? В много области хората дори не знаят какво значи КОВИД-19. (Да, Учителю.) Защото в някои военни зони хората нямат средства, за да проверят или да научат. Както и в някои области, хората са във вътрешни конфликти. (Да.) Правителството не разрешава хората в зоната на конфликта да имат дори интернет. Те са затворили всичко. (Разбираме.) И така, стотици хиляди хора не знаят нищо за това. (Уау, Учителю.) Дори и да са болни, те мислят, че просто са болни и може би ще умрат, защото никой не се грижи. (Да, Учителю.) Аз броя благословиите си всеки ден. Не знам за вас, но (Ние също, Учителю.) мисля, че имам голям късмет. (Да, Учителю.) (Ние имаме късмет.) И звуча прекалено покровителствено, защото не искам вие, приятели, да излизате без маски, без необходимите неща, а най-добре е да не излизате. Но никога не можеш да бъдеш достатъчно внимателен с този вид пандемия. Дори не пощади бебетата, току-що родени! (Да, Учителю.) Вероятно са имали заразата още вътре в утробата. Защото ако го хванете, то не се отразява веднага. Обикновено не. Трябва да е вътре в системата ви, за да може да се появи. (Да, разбираме.) И поне няколко дни, или 14 дни. Ето защо има карантина за 14 дни в различни страни. Знаете, нали? (Да, Учителю.) Всъщност не искам вие да гледате всички тези лоши новини, но е добре също и да знаете, (Да, Учителю.) за да разберете, че не съм задушаваща, нито (Не, Учителю.) (Не.) се отнасям прекалено майчински. ( Не, Учителю. Ние наистина искаме да следваме процедурите, за да се предпазим, Учителю. ) (Оценяваме това.) Да, би трябвало. (Ще го направим, Учителю.) На първо място, професионалните здравни работници го казват. Те не го казват просто за нищо. (Да, Учителю.) Те ви съветват по някаква причина, защото са направили проучването. И са видели как хората страдат. Може би умирането е най-лошото, но някои хора дори губят крайниците си заради това. (Да, Учителю.) И има много категории хора, които са по-податливи към този вид болест. Казват дори, че плешивите мъже има повече шанс да хванат тази болест. Представяте ли си? (О, уау.) Всичко ще направят. (Да.) И казват, че старите хора са по-податливи към тази зараза. Но сега казват: „Не. Младите хора се увеличават, до 40-годишни.“ Те са в разцвета на живота си. И тези групи сега са най-силно заразените, вътре в заразената група. (Много плашещо, Учителю.) Но работата е, че никой никога не може да каже цялото число. Точно както сега ви казах, в някои военни зони, хората дори нямат интернет и нямат телефон, нищо. Само за да спрат разпространението на революцията или подобно, те просто затварят всичко и хората просто живеят като в каменната епоха. Така че, ако умрат или дори са болни, никой дори не ги брои. Разбирате ли това? (Да, Учителю.) (Да, разбираме.) А някои държави казват: „Ние не броим повече, за да бъде квотата ниска.“ (Да, Учителю. (Така е.) Представяте ли си? „Ние не тестваме.“ Не знам кой е президентът, забравих името. Не искам да споменавам имена дори. Не искам да назовавам имена. Просто той каза на своите хора: „Не тествайте повече, за да не изглежда твърде шокиращо.“ Така че това, че изглежда, че пандемията е под контрол, както казва правителството, всъщност не е така. То излиза навън и е толкова ясно, колкото е носът пред мен. За какво се прави това? Трябва да сме честни и да се опитаме да помогнем на хората. (Да, Учителю.) Беше официално в новините, че дори болници не приемат повече пациенти. Пандемичните пациенти не ги приемат. (Уау.) Не искат повече. И тогава те или се лекуват чрез изолация и каквото и да е лекарство, което вземат напосоки, или просто умират. А междувременно, много други пациенти също умират, заради пренебрегването им. Както и в старческите домове, старите хора просто умират поради това, че понякога докарват пандемични пациенти в тези домове, защото няма къде другаде да ги сложат. Болниците са били пълни или може би не са искали да приемат повече пациенти. Само искам да ви кажа, приятели, че ако наистина излизате понякога, защото може би имате нужда поради някаква причина, тогава, моля ви, моля ви, носете маската за лице и маската за уста, и двете, и това дори не е достатъчно безопасно. (Разбираме, Учителю.) Но поне да се стараем. Защото има и такива тихи предаватели, аз ви казах миналия път. (Да, Учителю.) Казах на момичетата. Не съм сигурна, че сте чули. Днес исках да говоря с вас: Бъдете сериозни, нали? Защитете себе си. (Да, Учителю.) Добре е да си оставате вкъщи така заедно, за да не е нужно да се притеснявате за това кой кого заразява. (Да, Учителю. Благодарим Ви.) Ако не е нужно задължително да излезете, тогава, моля ви, не излизайте. (Да, Учителю.) Защото никога няма да знаете дали сте защитени или не. Имунната ви система е едно на ръка, но вашият кармичен имунитет е друго нещо. Вие никога не знаете дали имате достатъчно заслуги от минал живот или настоящ живот, за да покрият болестта ви. Също както някои хора нямат застраховка. Някои хора са богати, имат застраховка. Въпреки че са го направили преди години, десетилетия, имат застраховка за това. Но никога не са я използвали. Те почти са забравили вече за това, защото в днешно време всичко се прави онлайн. (Да, Учителю.) И става автоматично от банка в банка. Така че дори не мислите, че имате застраховка. Само когато се разболеете, тогава знаете: „О, добре, имам покритие.“ Същото е. Ако нямаме достатъчно духовни заслуги, за да имаме покритие, тогава можем да се разболеем, въпреки цялата предпазливост. Някъде видях новина, някакво дете, което никога не е излизало никъде, но се е разболяло. (Уау.) Заразило се е. Дори са взети всички предпазни мерки вкъщи. Родителите нямали проблем, само детето се разболяло. (Да, Учителю.) Горкото дете! И не се е справило. (О, не! (О, Учителю.) Просто така, здраво, много енергично и хубаво момченце, просто ей така, умира. ( (Да, Учителю.) Най-голямата трагедия. ) Никой не може да направи нищо за това. За децата е по-трудно, защото телата им са много крехки все още. И имунната им система може би не е изградена силна все още. Най-много съжалявам за децата. (Да, Учителю.) Най-много съжалявам за тях. Те са толкова безпомощни. И също съжалявам за родителите, които току-що са изгубили детето си, просто ей така. (Да, Учителю.) Нали разбирате, умира в ръцете ви и не можете нищо да направите. Дори не разбирате защо. Те никога не са ходили никъде навън, нищо не са направили, с никого не са свързани. Просто си стоят вкъщи, толкова добри, и умират на такава крехка възраст. И преди да умрат, страдат. (Да, Учителю.) Може би няколко дни, може би една седмица, две седмици, но е страдание. И понякога чувстват сякаш кръвта им ври отвътре, и лекарят също е безпомощен. Толкова съжалявам за семействата, които са лишени от своите любими хора. Представете си. Да предположим, че само един от вас тук има такъв проблем, вие също бихте се чувствали много ужасно, нали? (Да, Учителю.) Да не говорим за членове на семейството и деца толкова малки, толкова крехки. (Да, Учителю.) Ако хората по света не се променят, не виждам светлина в края на тунела. Не и толкова скоро. Ще се постарая да дам най-доброто, за да помогна, но не съм сигурна дали Небесата го позволяват. ( Да, Учителю. Благодарим Ви, Учителю. ) Време е за голямо почистване. (Да, Учителю.) И дори ако преодолеем това, друго ще дойде. В днешно време имаме толкова много неща, които идват, не е само това. Имаме ебола, имаме салмонела от фермите за пилета и всякакви такива неща. (Да, Учителю.) И дори норките, знаете ли, че хората дерат козината им, за да я носят? (Да, Учителю.) Като в някои европейски държави, мисля, че беше в Холандия, убиха хиляди и хиляди от тях, защото се страхуват от предаване на болестта. Но няма значение колко животни убивате, това не помага, ако не промените своя начин на живот. (Да, Учителю.) Ако продължавате да изсичате горите и дивите животни да нямат къде да живеят, тогава ще достигаме все по-близо и по-близо до тях, и те ще предават болестта по всякакви начини. (Да.) И тя ще прескача от един на друг, и така светът ще бъде в опасност. Просто трябва да оставим животните да живеят в мир, ако ние искаме мир. Това е. Толкова е просто. (Да, Учителю.) Повече не мога да кажа. Повече не мога да кажа, защото това е фактът и всички го знаят.
Между Учителя и учениците
2020-07-20   16987 Преглед
Между Учителя и учениците
2020-07-20

Събудете се и бъдете вегани в това време на пречистване, част 2 от 6

31:41

Събудете се и бъдете вегани в това време на пречистване, част 2 от 6

Ревнивите духове си заминаха. (О, уау! Да! Уау!) Може би само няколко случая, но не и да не могат да се контролират. (Уау! Да, Учителю. Благодарим Ви.) Аз знаех вече, просто Боговете/Богините ми казаха. (О!) Не знам защо не предприемат мерки, за да се предпазят. Болезнено е да гледам как хората просто рискуват живота си ей така, сякаш не струва нищо, или животът на децата им не струва нищо, или животът на съседите им, на приятелите им, партньорите им, съпрузите им, не струва нищо. Защото, ако те са болни, ще заразят и семейството си, (Да, Учителю.) преди да го осъзнаят. Това е проблемът. (Да, Учителю.) При тази болест не осъзнаваш дори дали я имаш или не. (Така е. Да.) Дори и да я имаш, отнема известно време да се прояви. Разбирате ли? (Да, Учителю.) Понякога отнема повече от 14 дни. Казват, че на студена (замръзнала) повърхност, вирусът може да живее до три месеца дори. (Уау.) Много хора са от този вид тихи преносители на болестта и никой дори не подозира, включително и самият човек. В това е опасността й. (Да, Учителю.) Ваксините все още са в далечното бъдеще. Чист късмет е, че откриха вид лекарство, което излекува някои хора. И е ефективно. По принцип го изписват при възпаление. Но помага и в този случай, защото симптомът е възпаление. Медицинските експерти казват, че тялото ни реагира на инвазията на този вирус. И поради тази реакция, понякога му идва в повече. (Да, Учителю.) Така се появява възпалението. Затова дават противовъзпалително лекарство на пациентите, но само когато са почти… Боже. Казват, че това лекарство е ефективно само при сериозните случаи. (Да, Учителю.) Представяте ли си? Трябва да чакаш докато си в критично състояние, за да ти го дадат. (Уау.) И не всеки се излекува. Помага на някои, но не на всички. Затова не може да си сигурен дали ще уцелиш един милион или нищо от лотарията. О, Боже. Просто съм притеснена, затова ви го споделям. Но хората навън го знаят, нали? Или не? (Знаят го, Учителю.) Ако го знаят, защо отиват със стотици хиляди на плажа както в Англия, все едно нищо няма, а пандемията нараства, (Да.) не намалява? ( Учителю, правителството понякога не дава ясни насоки и хората са объркани. Медицинските съветници и експерти казват съвсем ясно, че трябва всичко да се спазва много, много стриктно, защото е много важно. Но някои политици не се изразяват ясно и хората излизат навън и го разпространяват, Учителю. ) Да, и това влошава всичко. (Да, Учителю.) И протестите срещу него също не помагат. (Да, Учителю.) Какъв е смисълът от протестиране и притискане на правителството, след което ще ви пуснат да ходите на работа и ако хванете болестта, какво добро ще донесе това на семейството ви? (Да, Учителю.) Да не говорим за вас. Ако не ви е грижа за вас, то поне за семейството ви, приятелите ви, (Да, Учителю.) домашните ви любимци? (Да.) И животните могат да се заразят. (Да, Учителю.) Някои кучета и котки са в карантина, (О, Боже.) така чух. (Да.) Видях го. Нямам време да гледам всичко това, но съвсем набързо. Набързо преглеждам всички новини, в случай, че има нещо, което да кажа на хората или на вас, за да ви предпазя както мога. (Благодарим Ви, Учителю.) Иначе, никога не гледам новините или каквото и да било, не знам вече от колко години насам. (Благодарим Ви, Учителю.) Нямам нужда от това. Така или иначе съм прекалено заета за това. (Да, Учителю. Благодарим Ви.) Но дори по време на ритрийт, трябва да се тревожа за това, защото хората страдат толкова много; не мога просто да се наслаждавам на собствения си мир. (Да, Учителю.) Те страдат толкова много, и навсякъде. Децата, особено децата, бебетата. Ужасно е. Ужасно е. Не знам кога ще се пробудят. Видях, че веганството се разраства все повече и повече. ( Много е разпространено. Да. ) Дори и да е така, не е достатъчно разпространено, за да спре пандемията. Хората дори не се вслушват в експертите и си излизат навън, рискувайки живота си ей така, за да покажат, че са супер. Болестта не е „супер”. При някои деца вътрешните им органи отказват, защото вирусът действително атакува всички органи отвътре, докъдето може да стигне. Толкова бързо се разпространява, че органите бързо отказват. Един след друг имат недостатъчност или се разпадат всички заедно и лекарите нищо не могат да направят. Не е просто висока температура или главоболие, а вътрешните органи имат недостатъчност, (Уау. Да.) с всеки изминал ден. И всичко се случва много бързо. Междувременно, болните изпитват много болка и страдат. Семействата им страдат по време на болестта и след това. В това е въпросът. Никой, който има деца, не иска те да умрат по този начин и на такава крехка възраст. (Никога.) Тези семейства ще са разбити. (Да, Учителю.) Напълно разбити. Всеки би бил. Аз се моля, но не мога да направя повече. Моля се и медитирам. Иначе щеше да е още по-зле. (Благодарим Ви, Учителю.) Това е всичко, което искам да ви кажа, грижете се за себе си. ( Ще се грижим. Благодарим Ви, Учителю. И Вие се грижете са Себе си, Учителю. ) Ползвате ли новата трапезария? (Да, Учителю.) Понеже има климатик. Да, Учителю. (Прохладно е.) Когато се храните, ви става горещо, докато седите там. (Да, Учителю.) Обикновено не е горещо там, но когато ядете топли неща, става по-топло. (Така е, Учителю.) А и вече е лято. (Да, Учителю.) Трябва да седите в по-прохладни стаи и да се насладите на храната си без да се потите, докато си ядете супата. (Благодарим Ви, Учителю.) Ядете горещата супа и потта се стича. Толкова гореща, (Да, Учителю.) колкото времето навън. Какъв е смисълът от супата тогава? Ако седите в прохладна стая, и супата ще е по-вкусна. (Вярно е, Учителю. Да.) Така няма да сте заети с едната ръка да ядете супата, а с другата да бършете потта. Двоен труд. (Да.) Имате ли нужда от нещо друго, за което не знам? ( Нямаме нужда от нищо, Учителю. Много сме добре. Щастливи сме, Учителю. Благодарим Ви. ) Добре, добре. Реших да си поприказвам малко с вас, за да ви кажа, че съм още жива. ( Благодарим Ви, Учителю. ) И да се държите добре. Разбрахте ли? Иначе може да си помислите: „О, Учителят не е тук. (Не, Учителю.) Къде ли е? Тя не ни вижда.“ Виждам всичко. (Да, Учителю.) Знаете това, нали? ( Да. Знаем го, Учителю. ) Телефонът е пред мен, но понякога се изключва от само себе си. Не знам защо, може би защото дишам в него. Или говоря прекалено високо. Вашият телефон наред ли е там? (Да, Учителю. Наред е.) Може би вие запишете половината, аз другата половина и после ще ги съберем. По-добре е от нищо. (Да, Учителю.) Останалото е само смях и ала-бала. После можем да ги добавим. Това е лесната част, нали? (Да, Учителю.) Знаете ли какво? Имам много добра новина. Не знам дали мога да ви я споделя, само момент. ( Моля Ви, Учителю. Моля Ви, споделете. ) Знам, знам. Един момент. Трябва да попитам. Трябва да попитам дали ще има последици. (Да, Учителю.) (Благодарим Ви, Учителю.) Бъдете търпеливи няколко секунди. Всички ревниви духове си заминаха. (О, уау! Супер! Уау!) Само няколко случая, но не са неконтролируеми. (Уау! Да, Учителю. Благодарим Ви.) Знаех го вече, но просто Боговете/Богините също ми го съобщиха. (Уау!) Дори един паяк дойде вътре, не знам как се е промъкнал. Живея в по-цивилизована стая, на около пет на шест квадратни метра. Достатъчно ми е. Трябва да я почиствам. Ако е по-малка, няма нужда от много чистене. Но, всичко е наред, лесно е. Не знам как е влезнал вътре. Попитах го: „Как влезе тук?“ Той отвърна: „С магия.“ (О, уау!) Все едно се разпада на съставните си части. Някои хора в миналото са можели да го правят. Както и животните могат. (Уау!) Имаше история за едно куче, което било заключено в къщата и едно друго куче, негов приятел, било болно на друго място. И първото куче преминало през стената, ей така. (Уау!) Заключалките и всички неща били непокътнати. (Уау.) Не знаят как е излязъл навън. Нямало е отворен прозорец, нямало е брава или дупка в стената, нищо. И не са знаели къде е отишъл, докато от другата къща на приятеля му, не казали: „Той е тук.“ (Уау.) Били много учудени. Това е действителен случай. (Да.) Прочетох го някъде. Може би и вие го знаете. Понякога, имам късмет, просто седя в самолета, примерно, грабвам вестник и попадам на подобна статия. Или на някоя добра новина по ТВ. И мога да ви ги споделя после. (Благодарим Ви, Учителю.) Той (паякът) дойде при мен и аз му казах: „Хей! Голямо момче, какво става?“ Вече говоря като американците. „Како става?“ Живях в Америка няколко години и съм една четвърт американка. (Да, Учителю.) Говоря думи, които до преди не смеех да изричам, зависи колко съм ядосана. По принцип не мога да ги кажа. И го попитах: „Какво става?“ Искаш ли да ми кажеш нещо?“ Той е вестител. Отвърна ми: „Да, радвай се. Всички ревниви духове си заминаха.“ Така ми каза. (Уау!) Това бяха точните му думи. Попитах го: „Нещо друго?“ Да, да, давайте. Давайте, пляскайте. Аз също аплодирам. Пляскам си ръката, защото другата е заета. И така. И знаете ли, дори геконът… По принцип геконът никога не ми е говорил досега. Нали знаете саламандъра? (Да, Учителю.) Или геконите, които имат повече краски по гърба си и са по-големи от гущерчетата, които се катерят по стените. (Да, Учителю.) Те също могат да лазят по стените, но живеят най-вече навън, в градината. Дори те дойдоха да ми кажат... Отворих вратата и излязох навън и той стоеше отстрани. Тъкмо си бях изпрала дрехите и исках да ги простра навън. Страхувах се, че ако помръдна, той ще избяга. Затова казах: „Добре, ще простра дрехите си после.“ А той отвърна: „Няма проблем, не ме е страх от Вас.“ И продължи да стои там, без да помръдва. (Да, Учителю.) Докато не ми сподели новината, че „Някои лоши ученици също са си отишли.” Каза го точно така и продължи: „Радвайте се.“ Отвърнах му: „Благодаря ти. Много ти благодаря.“ (Благодарим. Уау.) След което го снимах. Изпратих ви три снимки. Снимах много, защото в началото си мислех, че може да го е страх от мен, затова стоях надалеч от него. (Ясно.) Затова снимката е много малка. После, след като той не помръдна, питах: „Може ли да те доближа?“ Той нищо не отвърна, затова продължих да се доближавам все повече и повече, докато не застанах точно над него. Седнах до него. Тогава го снимах в цял ръст отблизо и изтрих далечните кадри. Запазих само близките. След това застанах точно пред лицето му и снимах лицето, а той ми позира. (Уау.) Първоначално не мърдаше, но след като казах: „Сега ще снимам лицето ти,“ той се обърна на една страна. (Да.) За другата снимка се обърна на другата страна или гледаше нагоре и прочее. Но аз подбрах само три, защото е достатъчно за един гекон, нали? Казах му: „Ще те дават по ТВ. Надявам се да те изберат. Има конкуренция, защото дават много животни по телевизията, надявам се, че ще ти дадат шанс да се покажеш по ТВ.“ След което той се поразмърда малко, само главата насам-натам, но не избяга. (Уау.) Обикновено тези диви животни или геконите бягат, ако сте наблизо, нали? (Да, Учителю.) Той изобщо не помръдна, седеше на едно място. (Уау.) Направих около 12 снимки без той изобщо да помръдне. Седнах точно пред него, защото е малък. Така че, ако виждате лицето му голямо, беше, защото бях съвсем наблизо. (Да, Учителю.) Бях на около десет инча, не, десет сантиметра (О, уау!) от него. (Да, Учителю.) Нещо такова, точно пред него. (Да.) И той не побягна наникъде. Това означава, че животното иска да ви каже нещо. Същото е с паяците. Или очите им блестят. (Да.) Подобно на този червен лъч. (Лазерен лъч.) Подобно на него, но блестят с различен цвят, не червен. Само го споделям, за да знаете как изглежда, но цветът не е същият. Цветът е по-скоро златиста светлина. Не много далечна светлина, а като две малки светещи фенерчета. Това е, когато искат да ви предадат нещо. Между другото, когато прелиствах новините, видях един голям паяк някъде в Америка. Някаква жена беше видяла един голям паяк. Каза, че никога досега не е виждала такъв голям паяк. По-голям от разпъната длан. (Уау!) Помислих си: „О, виждала съм го преди.“ Помните ли, когато ви разказах за един много голям паяк? ( Да, Учителю. ) Помислих си на ум: „Виждала съм го и преди.“ А жената бе толкова уплашена. Извика мъжа си да го залови в голяма кутия, нещо като съд, (Да.) и да се обади на агента, който им е наел къщата. Агентът пристигна и каза: „с радост ще го изнеса далеч от вас.“ Това бяха думите й. (Да, Учителю.) Но паякът беше прилепнал на прозореца, без да помръдва! (Уау.) Така съпругът е можал да го улови. (Да.) Паякът е искал да каже нещо на това семейство. Каза нещо от рода на: „Недей да обичаш погрешния човек.“ (Уау.) Не искам да ви казвам кой е. И аз не знам. Но това е, което чух от паяка, дори само през снимката. (Уау.) Разбира се, дамата или джентълменът не са чули нищо такова. (Да.) Не искам да навлизам в личните им взаимоотношения. (Да, Учителю.) Вие така или иначе не ги познавате, така че няма значение. Дори не знам къде живеят. Дори аз забравих къде са. Просто каза: „Недей да обичаш погрешния човек.“ Представяте ли си? Могат и да ви предупреждават. Ако познавах лично тази жена, щях да й го кажа, но това си е тяхна работа. Не мога да й го кажа. На никого не мога да кажа. Е, ако ме беше наела и ми беше платила, щях да й кажа. Дори разговарям с паяци по време на ритрийта си. Съвсем скоро се случи. (Да, Учителю.) Защото знаех, че паякът е искал да предаде нещо. Иначе щеше да го е страх и да избяга, когато хората са толкова близо до прозореца. Прозорецът е прозрачен. (Да, Учителю.) Те биха избягали от вас. Всички насекоми, когато ви видят, бягат. Дори змиите. С изключение на ситуациите, когато са управлявани от ревниви духове или зли духове и подобни. В противен случай, змиите също се крият от вас. (Да, Учителю.) Или не смеят да ви доближат. Дори и тигрите и лъвовете са така. Те не би трябвало да атакуват хора. В много редки случаи, нещо ги кара да го направят. (Да, Учителю.) Или на съответния човек му е дошло времето да си отиде така. И е трябвало да го сторят. Иначе, лъвове, тигри, дори не искат да ни ядат. Е, мисля, че нас не ни искат, защото сме вегани и кръвта ни е скучна. Има вкус само на тофу. Ние сме в безопасност за носа им. Не миришем толкова зле. Месоядците слагат много подправки. Иначе месото няма да има никакъв вкус. Или има много остър вкус. Както рибата и от този род, те вонят. (Да, Учителю.) Затова ги овкусяват с много лук, чесън и какво ли не, (Така е.) миришат дори от няколко километра. Това може да предизвиква апетита на тези диви зверове. Иначе, те не се интересуват от човеци. Кой знае, в днешно време всички джунгли и гори се изсичат. (Да.) И те губят средата си и прехраната си, затова може би излизат навън и атакуват хора, защото са прекалено гладни. Не знам. Но е рядкост. Рядкост е. (Да, Учителю.) Дори дивите зверове рядко нападат хора. (Да, Учителю.) Не знам защо ви споделям толкова много неща. Едно нещо води до друго. (Да, Учителю.)
Между Учителя и учениците
2020-07-21   8061 Преглед
Между Учителя и учениците
2020-07-21

Събудете се и бъдете вегани в това време на пречистване, част 3 от 6

29:44

Събудете се и бъдете вегани в това време на пречистване, част 3 от 6

Децата, когато са малки, може би до пет, седем, осем години, все още помнят предишния си живот, или помнят Небесата, или помнят Бог. Имаше една история, вече ви я бях казала, как родителите дочули четиригодишното да пита двегодишното: „Кажи ми, моля те, как изглежда Бог. Вече започнах да забравям.“ ( Вие от известно време сте в ритрийт, Учителю, и може би имате още изумителни разкрития. Разбира се, Учителю, много ще се радваме да разберем. ) Можете да видите по новините също. Например Корея, имаше експлозия на сграда в собствената им страна, но сега отново е мирно. (Да, Учителю.) Просто ей така. И някои други страни също. Просто по малко тук и там. (Да.) Иначе, държавите са предимно в мир, много по-мирни, отколкото преди 50-те години, нали? (Да.) Само момент. Може би имам нещо в дневника си. (Благодарим Ви, Учителю.) Ще отида да погледна. Нали? (Благодарим Ви, Учителю.) Стойте. Седнете. (Да.) Ще `почеша коремчето ви` като се върна. Има едни обещаващи новини също, тъй като вече тестват за ваксини. (Да, така е.) В Англия и също в Америка. (Да.) Така че може би имаме надежда. Един гущер ми каза: „Бъди щастлива, един ревнив ученик си замина.“ Аз знам кой е. Ето това ми каза. „Беше сякаш товар ми падна от раменете.” (Уау, Учителю.) Бла, бла, бла. Това е нещо негативно. Но понеже гущерът ми припомни. Това беше на 24-ти, сряда, и всички проблеми дойдоха наведнъж. Изгубих един от работниците и после грижещият се за кучетата претърпя инцидент, не можеше да работи, а после другият трябваше скоро да замине. О! И други неща. Не мога да ви кажа. Преди пишех на ръка постоянно. (Да, Учителю.) Не знаех как да движа мишката. А сега върша всичко на компютъра. (Уау! Прекрасно.) Всичко си пиша сама. (Уау!) С един и половина пръсти. (Уау! Учителю, това е удивително.) Правя грешки, но е толкова лесно да се коригират. (Да, Учителю. Прекрасно.) (Чудесно е да го чуем, Учителю.) Всичко е много по-ясно. Всеки път става все по-добре. (Да, Учителю.) Ритрийтът има също добра страна. Например, дори за мен, много неща стават по-ясни. Някои решения. Или повече подобрения за Суприм Мастър ТВ. (Да, Учителю.) По такъв и такъв и такъв начин. Ако не ви касае, няма да разберете. (Ясно.) Понеже току-що предадох съобщението на касаещия го отдел. (Да, Учителю.) Така че не всички ще го знаете. (Да, Учителю.) Но ще видите някои промени, тук и там. (Да, Учителю.) По-добри. Например, казах им, че представянето преди шегата трябва да бъде малко по-отпускащо и смешно. (О, да. Да.) Не всеки път да е същото. (Да.) И написах може би около 30 и няколко примера за тях. (Да.) (Уау, Учителю.) Могат да изберат което предпочитат и после да продължат в тази посока. (Да.) Иначе е твърде скучно, винаги същото: „Сега е време за шега. Ха! Ха!“ Винаги едно и също, нали? (Да.) Почти. От време на време, слагат още една запетайка или още една точка там. Иначе е еднакво винаги. (Да.) Същото е и със „Съвета за деня.“ Видяхте ли, че е различно тези дни? (Да, Учителю.) Аз ги написах. (Уау, Учителю.) Само пет или шест от тях първо, а после предадох още 30 и няколко. (Да.) Но им казах да ползват хубав глас за него. Просто го четат по един и същ начин, почти като преди, о, Боже! Казах им: „Трябва да е с хубав глас.“ Отбелязах го. Така написах. Казах: „Трябва да се придружава с хубав глас.“ (Разбираме.) Например, ако бях аз, да кажа едно от представянията, бих го казала: „Хората са масово влюбени в мен, защото съм веган! Опитайте и вие!“ Ето така. Но те го казват: „Хората са масово влюбени в мен, защото съм веган. Опитайте и вие.“ Може би такъв е техният хумор. Може би искат да... Може би го правят нарочно, защото е толкова забавно. Забавно е да не е забавно! Схванахте ли? (Да, Учителю.) И така, нещо такова, така написах. И също, написах: „Можете ли да познете на колко съм? Не, не можете. Понеже съм веган, аз съм само наполовина от възрастта си. Нещо такова. (Да.) Трябва да е по-, някак, по-хумористичен глас. (Да.) Навиците умират трудно. Добре е, че могат да четат поне. Сега е по-добре. Въпреки че аз пиша бавно, но няма грешки. Понеже преди, като пишех на ръка, понякога пишех едно „т“ твърде много пъти или едно „с“ твърде малко пъти. Тъй като пишех много бързо, затова понякога не се виждаше много добре. А после човекът, който ми помага да пиша, не го е написал правилно. (Да.) Така че обикновено се налагаше да пиша на ръка и после някой куриер само да дойде да го вземе и да го занесе обратно в офиса, и някой друг трябва да го напише. (Да, Учителю.) А после те трябва да го донесат обратно при мен да проверя дали са го написали правилно или не. Това коства много време! А после ако аз коригирам една или две думи, следващия път те правят друга грешка, с някои други думи. Няма край. (Да.) Понякога не знам дали да се смея или да плача. Понеже е толкова изморително. А сега пиша самостоятелно, въпреки че е бавно, но е сигурно. Разбирате ли какво казвам? (Да, Учителю.) Рядко с грешка, изобщо без. Може би го натискам твърде дълго, тогава стават две или три „с,“ но после ако го видя, изтривам едното. Но обикновено няма нищо, засега без грешка, виждам, че е почти без грешка. (Да. Учителю.) Почти без никаква. Може би едно „с“ повече пъти, но го разбирате. Например, казвам: „поздрав.“ (Да, Учителю.) „Поздравявам ви“ с две „з,“ тогава трябва да знаете, че не може да е с две „з“. „Сигурно Учителят е писала твърде бързо или твърде неспокойно.“ Понеже компютърът си има собствено мнение! Аз искам да пиша тук отдолу, например, на половината разстояние, и не знам, просто натискам един бутон и то отскача чак догоре до върха на страницата! На вас случва ли ви се? (Понякога, да.) На вас, понякога. На мен, много пъти понякога! Мисля, че компютърът знае, че съм аматьор, затова пробва да ме дразни. Но се чувствам по-щастлива сега, защото мога да съм по-независима. Не обичам да съм зависима. Зависимостта ме кара да се чувствам много зле. Имам предвид, кара всекиго да се чувства много зле. Защото никой не прави точно това, което искаш да бъде направено. (Да, Учителю.) Предимно не. А после това предизвиква объркване. Объркване и главоболие, и лошо настроение. Сега съм по-щастлива, въпреки че работя по-упорито и пиша по-бавно и тъй нататък, но съм сигурна какво пиша, и знам какво е, и никой не прави грешки вече. (Благодарим Ви, Учителю.) (И ние се радваме, Учителю.) (Прекрасно, Учителю.) Можете да го видите, ако получите нещо и не видите грешка, това съм аз, Учителят ви! (Благодарим Ви, Учителю.) Много, много професионално е сега, с един и половина пръсти! Понеже другият пръст понякога трябва да натиска бутон или нещо друго, а другият пръст, пиша с него. Или понякога трябва да прегледам новините или друго за другата група да го види, или за да ви го прочета, нещо такова, за да може да сте внимателни и да се пазите. Дори СЗО (Световната здравна организация) продължава да казва на хората, че не е безопасно. (Да.) (Не е безопасно, Учителю.) Трябва наистина да се пазите. Не е безопасно все още. Не отминава; продължава да идва! (Да, Учителю.) Преди, бяха само над един милион (случая на COVID-19) и си мислим: „Уау!“ А сега превишават девет милиона, мисля, че вече са десет, официално. (Да, Учителю.) Но неофициално са повече от това. (Да.) Три пъти, поне, повече от това. (Да, Учителю.) Не съм навлизала в детайли, но знам, че са много, много повече от девет милиона. (Да, Учителю.) (Да, така е.) Така че, все още не ни оставя. (Да, Учителю.) Искам да ви кажа това в случай, че го излъчите по [Суприм Мастър] ТВ за нашите хора. (Разбираме, Учителю.) Хората отвън, не се надявам, че ще ме чуят. Надявам се, че ще ме чуят, но не знам дали ще го направят, защото всъщност не ме познават и не знам дали вярват на една стара жена като мен, която казва това. „Коя сте Вие да казвате това?“ Казвам всичко това за хората, за да бъдат по-внимателни. Не е забавно да си болен, особено този вид болест. (Да, Учителю.) Тя ви довършва, и ви тормози преди това. (Да, Учителю.) Надявам се да чуят, хората извън нашата група, но не очаквам. Но поне нашите хора, те знаят. (Да, благодарим Ви, Учителю.) Защото наистина е все още много спешно. (Да, Учителю.) Много държави не тестват хората или ги тестват по-малко, или минимално, понеже не искат квотата да е висока. (Да.) Иначе, не могат да отворят отново. (Да, Учителю.) Но това не е много приемливо всъщност, защото изпращаме децата на училище! (Да, Учителю.) Това не е хубаво. По-лесно е да се разболеят, когато са заедно в една група. В историята, така е било, като с Испанския грип. Детската група е имала повече заразени. Ако отидат на училище, ще се заразят едни други, понеже броят на заразените е голям. А после си отиват вкъщи, заразяват други деца, заразяват цялото семейство. (Да, Учителю.) Такъв е бил случаят с Испанския грип. Но правителството също не може да направи много. Ако продължат с принудителното затваряне на хората, те ще направят дори революция. А и си имат вече много неща на главата в момента. Има протести навсякъде, за много неща: за пандемията, за расизма, дори за много статуи, статуи, които искат да свалят или да издигнат. Хаотично е там навън. (Да, Учителю.) Ние сме в безопасност в нашето си място; не знаем. Но можете да видите в новините, ако четете новините. (Да, Учителю.) Можете, нали? Вие, приятели, сте умни. Аз съм единствената, която не знае как да намери новините. Някой сложи някакви приложения за мен на телефона ми. Имам iPhone от две години, от две, три години, най-накрая. Доста е удобно за мен сега. Представете си, Учителят ви е толкова умна сега! (Да, Учителю!) (Гордеем се с Вас, Учителю!) (Прекрасно, Учителю!) Да. Пляскайте, пляскайте! Да, да. Подкрепящ дух. (Подкрепяме Ви, Учителю.) Това ме кара да продължавам. (Да, продължавайте, Учителю.) Повече независимост е добре за мен. В по-добро настроение съм. (Да, Учителю.) Разбирате, затова повечето деца, като тийнейджърите, не само защото тялото им расте твърде бързо, за да понесат това, а също и защото са твърде зависими от родителите или от възрастните, от настойниците си или от приемните си родители, от родител, от когото и да е. Понеже са твърде зависими. Децата, понеже са нови в нашия свят. Когато са били бебета, все още са свързани с Небесата. И когато са тийнейджъри, все още имат този продължителен подсъзнателен спомен за свобода, за Небесата. Ако не са от ада, разбира се. Така че, да се родим в тялото е вече достатъчно ограничаващо. (Да, Учителю.) И после се налага да искате разрешение за всичко. И почти всичко, което правите е погрешно. Възрастните винаги ви изтъкват, че правите това погрешно, онова погрешно, но не ви казват - правите това правилно, онова правилно. Предимно не. (Разбираме.) Затова се чувстват много ограничени. (Да, Учителю.) И после трябва да искат разрешение да излязат. Дори само за (вегански) сладолед, трябва да поискате пари, дали родителят ще даде или не, или искате да гледате този филм, не може; да отидете да гледате онзи филм, не може. За всичко трябва да искат разрешение, почти. Дори да излязат с приятели, трябва да е в определено време, и после трябва да се върнете. (Да, Учителю.) Или иначе няма да има месечни джобни или дневни джобни, или ще ви вземат компютъра, или каквото и да е. Или ще сте наказани в стаята си. (Да, Учителю.) Тоест, не можете да излизате. Като затварянето в момента. А понякога децата не правят нищо погрешно, просто според ситуацията изглежда, сякаш вършат нещо погрешно. (Да. Разбираме.) И те не знаят как да изразят себе си. Случвало ми се е и на мен, затова знам. (Да.) Не знаете как да се обясните. Не знаете как да се защитите. И просто се запъвате, и е задушаващо и разстройващо. Затова децата, когато растат, тийнейджърите, стават трудни. (Разбираме. Да, Учителю.) Можете да разберете защо, нали? (Да, Учителю.) Не защото са лоши или нещо подобно, просто нещо вътре в тях не може да се почувства свободно. И се чувстват толкова ограничени от много неща в този свят. Там, откъдето са дошли, е било различно. (Да, Учителю.) Децата, когато са малки, може би до пет, седем, осем години, все още помнят предишния си живот, или помнят Небесата, или помнят Бог. Имаше една история, вече съм ви я казвала, как родителите дочули четиригодишното да пита двегодишното: „Кажи ми, моля те, как изглежда Бог. Вече започнах да забравям.“ (Уау.) Вярно е, може наистина да е вярно. (Да, Учителю.) Когато бях дете, чувах тази вътрешна (Небесена) вибрация, вътрешна (Небесна) мелодия, постоянно. (Уау!) И поглеждах нагоре към звездите, мислех, че това е звукът на звездите. (Уау!) Мислех, че звездите издават музика, издават шум, издават звук. Така си мислех, като бях дете. (Да.) И винаги поглеждах нагоре към звездите. Исках да им кажа, че ги чувам. Исках да им кажа, че са красиви, красиви. И си мислех също, че Луната и Слънцето също издават музика. Защото е навсякъде. Но, разбира се, само когато бях будна я чувах. Когато спях, може би не съм знаела, че я чувам. Когато бях будна, виждах звездите, затова си мислех, че звездите издават тези звуци. И като бях будна, виждах Слънцето и си мислех, че Слънцето ги издава. (Разбираме.) Или че Луната ги издава. Да, невинната възраст е прекрасна.
Между Учителя и учениците
2020-07-22   6716 Преглед
Между Учителя и учениците
2020-07-22

Събудете се и бъдете вегани в това време на пречистване, част 4 от 6

31:27

Събудете се и бъдете вегани в това време на пречистване, част 4 от 6

НАДЯВАМ СЕ ВСИЧКИ ДА СЕ СЪБУДЯТ БЪРЗО, БЪРЗО, БЪРЗО. ДА БЪДАТ ВЕГАНИ И ДА ПОЛЗВАТ ТАЗИ СЪСТРАДАТЕЛНА, БЛАГОТВОРНА, ПОДКРЕПЯЩА ЕНЕРГИЯ, ЗА ДА СПАСИМ ХОРАТА, НАШИЯ СВЯТ. Добре, ще ви прочета нещо. Сега гущерът ми казва това; онова беше на 24-ти юни. А сега на 25-ти юни, кой ден се пада това? Четвъртък, 25-ти юни. Това е било вчера, нали така? (Да, вчера.) Записала съм си тук. Понякога забравям кой ден е. Това идва от Окончателния Учител. Понеже бях някак тъжна. Мислех си: „Аз помагам на света, но те дори не знаят за това.“ Примерно. А за мен не е достатъчно бързо. (Да.) Мислех си: „Какво още мога да направя?“ Бях тъжна и си мислех: „О, не знам дали искам да продължа. Говоря на глухи.“ (Разбираме, Учителю.) И хората продължават да страдат, а аз се чувствам разочарована. Макар че това помага, искам да бъде цялостно и бързо. Затова обвинявах себе, че може би не съм достатъчно добра. И Окончателният Учител ми каза в съобщение. Вчера имах три съобщения. Съобщение номер едно, записала съм го тук: „Ти си Любов, Ти си Обичаната.“ Това е отговорил Той/Тя. (Да, Учителю.) Казах Му: „Благодаря, Славен Учителю. Аз също Те обичам.“ Съобщение номер две: Моят Защитник ми каза: „Недей да прощаваш това, това и това. Той е неуважителен.“ И други такива неща. Вътрешни. (Да, Учителю.) А аз дори не бях забелязала това. И Му казвам: „Но той продължава да не ми дава мира.“ Още мислех за него, дали ще бъде добре. Дали това трябваше да се случи по този начин за него. А Защитникът от Ihôs Kư ми каза: „О, след три дни вече няма да се притесняваш за него, защото той ще бъде далеч и ще трябва да си върши своите дела. И вече няма да Те притеснява.“ (Да, Учителю.) Само в ума. (Да, Учителю.) Защото аз никого не съм мразила. Дори ако Небесата ми кажат, че този е направил това и това, че е неуважителен, аз никого не съм мразила. Чувствам съжаление. Мислех си, че такъв човек е трябвало да го уча повече. Но Небесата казаха: „Не, не. Той трябва да си върви. Така е по-добре за Теб.“ (Разбираме, Учителю.) Както и да е, той просто живее наблизо. Не е заедно с мен. Също като вас, приятели. Все едно е един от вас. Живее наблизо, не ме вижда. Аз не го виждам. Но после е направил нещо, което Небесата в момента не извиняват. (Да, Учителю.) Може би нещо астрално. Няма значение. Не искам да влизам в подробности. Разбира се, благодарих и на Бог. О, забравих да благодаря първо на Тях. Няма значение, това е толкова негативно нещо. Те ми казаха, аз забравих да благодаря. И третото съобщение... Кой ми го казва това? „Бъди щастлива. Демоните вече ги няма.“ Това е от Небесата. И от моя Защитник. Не от гущерчето, не. (Разбираме.) Тъй че всеки идва да ми говори. Дори гущерите ми говорят сега. Преди не бях ги чувала да говорят. (Това е удивително.) Той просто дойде до вратата, изчака ме да изляза и ми разказа такива неща. А паякът допълзя вкъщи и ми каза това. А Ihôs Kư ми изпрати това съобщение. (Това е чудесно.) Защото се чудех: „Как така светът още не е станал по-добър?“ Имам предвид, не както го искам аз. Не изцяло по-добър. Не е като да бъде Рай и да има мир за всички. (Да, Учителю.) В момента всичко е още много хаотично. Не само пандемията, но измират и стотици хиляди животни, защото не могат да ги продадат. Убиват ги, стотици хиляди. Прасета, крави, пилета или норки. А целият свят изпитва недостиг. Защото заради пандемията хората не работят, произвеждат по-малко, но имат повече плащания. (Да, Учителю.) Дори чух, че американският дълг бил към 30 трилиона долара. нещо такова. Във всеки случай - трилиони. (Да, Учителю.) Има и Ебола. Но сега може би е по-добре. И салмонелата по пилетата, и прочее, и прочее. И сезонният грип още не е изчезнал. Посещава ни отново и отново, а той също понякога е смъртоносен, или поне създава дискомфорт и уврежда тялото. (Да, Учителю.) Защото ако вземате антибиотик, това също не е добре за тялото. И тези болести отпреди, които знаете - като САРС и МЕРС и други такива - те също стоят някъде в ъгъла. Може би не се разпространяват толкова бързо, както КОВИД-19, но все пак се разпространяват. (Да, Учителю.) Сега просто КОВИД-19 надделява над всичко. Много пациенти с рак сега са пренебрегвани. Хората се оплакват и вестниците пишат за това. И туберкулозата също е пренебрегвана. И маларията, хора с други видове хронични болести или опасни болести - много от тях са пренебрегвани заради ситуацията с КОВИД-19. (Да, Учителю.) Затворени са, а болниците са пълни, и идват все нови и нови спешни пациенти. За много от тях наистина не могат да се погрижат и те умират. (Да, Учителю.) Особено възрастните. Не е само пандемията, която убива хората, има и други неща. Други стари епидемии/пандемии все още са активни. А сега имаме и наводнения, проливни дъждове, свлачища на много места, бедствия, предизвикани от скакалци на много места, пчелите намаляват, суша навсякъде, и фермерите - безпомощни, никой не може да им помогне. Всичко това е тревожно за нашия свят и някои се притесняват от всичко това, ще имаме недостиг на храна. Вече имаме, така или иначе. НАДЯВАМ СЕ ВСИЧКИ ДА СЕ СЪБУДЯТ БЪРЗО, БЪРЗО, БЪРЗО. ДА БЪДАТ ВЕГАНИ И ДА ПОЛЗВАТ ТАЗИ СЪСТРАДАТЕЛНА, БЛАГОТВОРНА, ПОДКРЕПЯЩА ЕНЕРГИЯ, ЗА ДА СПАСИМ ХОРАТА, НАШИЯ СВЯТ. Освен това има и умствен стрес. Дори някои лекари се самоубиха, заради ситуацията, може би защото вирусът е атакувал мозъка им и не са могли да разсъждават нормално. Точно това е станало. Видях една лекарка, толкова красива, американка, която се е самоубила заради това. И много други. А много лекари и медицински персонал, сестри, те всички умряха от заразата. (Да, Учителю.) Защото в началото никой не беше подготвен за това, затова нямаха достатъчно екипировка за предпазване и просто умираха ей така. Представете си, тези героични хора. А в Англия, лекари и сестри, вече пенсионери, се върнали на работа. (Да, Учителю.) За да помагат, защото имат нужда от тях. Болниците ги повикаха и те се върнаха, и се пожертваха, и умряха. Много от тях. (О, не.) Просто така! Представяте ли си? (Това е ужасно, Учителю.) Да, ужасно е. Как ще се чувствате вие, ако сте от техните семейства? (Да, толкова е лошо.) Те са работили усилено цял живот. (Да, Учителю.) И сега, вместо да се порадват на малкото време, което им остава на Земята, трябва да се жертват и да умрат така! Чувствам, че това не е справедливо. (Не, не е.) Само заради парчето месо. Толкова ли е трудно да го оставиш настрана и да го замениш с друг вид протеин, вкусен, хубав? Не е вярно, че не е вкусен. (Да, Учителю.) Вие ядете само вегански протеин. Да сте усетили нещо лошо? (Не, Учителю.) (Наистина е хубав.) Не, нали? (Да, той е хубав, Учителю.) Какво чувствате, когато го ядете? (Много ни харесва.) Харесва ви, вкусен е, нали? (Харесва ни. Да, Учителю.) Да! Знам това. Знам, че е хубав, защото преди да отворим Лавинг Хът или Лавинг Фуд Къмпани, преди много години, ме караха да ям много неща, да ги опитвам. (Да, разбираме.) О, Боже мой! Някои бяха неприятни, някои бяха хубави, но трябваше да ям по много, докато накрая вече не ги исках. Казах им: „Махнете ги оттук. Моля ви, вие си ги яжте. Вие ги познавате по-добре. Вие ги ядете всеки ден. Трябва да ги познавате по-добре. Вие си ги опитвайте.“ Като ги опитват повече хора е по-добре, а не само аз, един човек. Тъй че ако всички вие, повечето от вас ги харесвате, значи храната е добра и можем да я произвеждаме. Бях станала като морско свинче. Върху мен си правеха експерименти с храната. Дори по време на ритрийт трябваше да опитвам тези неща. На един ритрийт в Тайланд донесоха много и аз трябваше да ги ям, харесва ми или не. Но после вече всички станаха добри, вкусни бяха. Казах, че тези, които са добри, ще ги произвеждаме. Аз също ги ядях. (Да, Учителю.) Мисля, че вече се отървах от тях. Не съм сигурна. Паякът ми каза същото: „Бъди щастлива. Ревнивите духове вече ги няма.“ Аз му казах: „Благодаря.“ Ето какво съм казала тук: „Днес няма съобщения. Работих много, вземам си почивка.“ Казала съм го на себе си. И тъй, вчера , третото съобщение казваше: „Бъди щастлива. (Да, Учителю.) Демоните си отидоха.“ От Боговете/Богините на Ihôs Kư. Казала съм: „Да. Така казвате Вие. Наистина искам да видя този свят да заживее в мир и любов, както е във Висшите Небеса. Не Астралните Небеса, а по-високите.“ Това съм им казала. Наистина искам да го видя. А не само говорене, обещания. Защото енергията на ревнивите духове и демони, на лошото, на всички тях, е все още в света. (Да, Учителю.) Дори и майа да си е отишла, енергията й все още се разнася, защото те са заразили хората и животните на тази планета преди много, много, много време. (Разбираме, Учителю.) Тъй че дори да са си отишли, трябват години, за да се изчисти тази енергия. Затова съм разстроена. Затова съм Им казала: „Наистина искам да видя света в мир и хармония и любов, да не говорят вече за това.“ Защото е твърде дълго за мен да чакам. Нямам търпение, чаках твърде дълго. Какво е това? Нещо за паролата на компютъра. Твърде много стрес, заради учениците, работниците и пр. Не искам да го казвам. Просто неприятност. „Но всичко ще бъде наред.“ Писала съм си го. (Да, Учителю.) Трябва винаги да съм позитивна. Писала съм, че съм получила съобщение от Главния Канал и съм отговорила. Четвъртък, 18-ти юни, бях уморена и както обикновено, страдах, като виждах как страдат съществата извън моя свят. Затова съм се оплакала: „Постоянно казвате, че мирът ще настъпи. Не го казвайте повече. Не искам да го слушам. Освен това казвате, че моята любов ще победи. Могат ли въобще хората да усетят тази любов? Даже животните я усещат?“ Затова попитах Небесата: „И каква е ползата да говорим, че моята любов ще победи? Те не чувстват нищо. Затова продължават да правят това, което правят.“ Ако наистина усещат любовта ми, ще усетят веднага и промяна. (Да, Учителю.) Ще се променят. Ще знаят какво е това. Наистина ще разберат каква енергия съм донесла и ще се променят. Попитах: „Тогава защо? Защо не усещат моята любов, ако продължавате да твърдите, че моята любов ще победи?“ И Те са ми отговорили тук ... Забравих кой ми го каза, но тук е в скоби. Това е цитат. В кавички е: „Най-Висшата Чиста Любов не оставя следа.“ „Боговете от ПВ (Първоначалната Вселена).“ Казала съм им: „Дори не усещам своята любов.“ Защото в човешкото тяло ние сме ограничени. (Да, Учителю.) Също така сме заети. Понякога твърде много навън и по-малко навътре, затова е така. А Те са казали: „Най-Висшата Чиста Любов не оставя следа.“ Мислех, че ще кажат нещо друго. Понеже тази дума „без следа“ не съм я използвала не знам от колко десетилетия, не си я спомнях. Мислех, че ще кажат нещо друго, но това е, което са ми продиктували - „без следа“. „Най-Висшата Чиста Любов не оставя следа.“ Много ми хареса тази дума. Защото Те използваха хубавата дума. (Да, Учителю.) Хубава дума трудно се намира - за писател, за журналист, да намери някоя хубава дума. (Да.) Точна дума, това е радост. Това е удоволствие. Така че, Те я намериха. 16-ти, вторник... Не е за вас. И тогава дойде един паяк и ми каза, друг паяк. Това е по-рано, не този от вчера. Един друг паяк ми каза: „Бъди щастлива. Мирът ще дойде.“ Тук има нещо за това след колко време, но не искам да ви казвам. (Да, Учителю.) Казала съм: „Добре. Боже мой, благодаря. Болна съм днес.” Отначало си мислех, че не съм успяла да го направя и съм казала нещо като: „Моля ви, проверете отново това на компютъра.“ (Да, Учителю.) Заради вас, приятели, сигурно някой от вас е взел тази дума от мен, от едно от предаванията. Не е много трудно предаване. Някакво добро предаване, но не много рисковано или нуждаещо се от много внимание. И съм написала: „Моля, проверете отново.“ Това беше онзи ден, но после се почувствах по-добре, защото както ви казах - не мога да боледувам. Писала съм: „Ставай, върви да работиш. Край. Без болести!“ Лошите енергии са все още на Земята до 2000 и еди коя си, и т.н. До 17-ти декември. Не искам да ви казвам годината. (Разбираме.) Но на 17-ти декември, 2000 и еди коя си година, това е вече доста казано. (Да, Учителю.) Затова мравките, комарите, зомбитата са все още активни. Така са нещата. Една от сестрите ви е попитала дали може да ми донесе плодове. Казала съм не. Искам спокойствие, не плодове. И следващото, това е от 15-ти юни. (Да, Учителю.) Тук съм написала нещо за светлините на Северния полюс, северното сияние (aurora borealis). Случайно съм го написала тук, защото съм ги видяла по [Суприм Мастър] ТВ, в някое от предаванията ни. (Да, Учителю.) Понякога представят страната, а после показват тези северни сияния. (Да, Учителю.) Видяла съм ги, затова съм писала: „Зелената светлина, северното сияние на Северния полюс е от техниката на подземните хора и е начин (О, уау!) да объркват посоката на пътешествениците. В случай че някой иска да отиде там, той ще бъде заблуден и няма да може да намери входа към тяхната обител.“ Затова слагат тези светлини, защото това не е просто светлина, а е енергия. Разбираме. (Да, Учителю.) Обърква ума ви. Много малко хора могат да намерят подземния свят, защото те слагат нещо на входа, така че дори и да си го намерил, да не можеш да влезеш. (Да, Учителю.) И не можеш да намериш входа; объркваш се. Някои изпарения те правят сънлив, или отпуснат. (Да, Учителю.) В някои зъболекарски кабинети имат такъв газ, за да ви отпуснат. (Да, Учителю.) Това е подобно. Тази светлина възпира от неканени гости. Не ги упреквам. Такива, каквито сме на повърхността на Земята - и аз нямаше да искам някой да идва да ме вижда. (Разбираме, да.) Да носим само болести и проблеми, скръб, битки и войни. (Да, Учителю.) Всички се страхуват от нас. Не ги виня. Те предпочитат да живеят под земята. Макар че не мисля, че е забавно да живееш под земята. (Не, Учителю.) Мислите ли, че е хубаво да живееш под земята? (Не.) Може да е и по-тъмно. Но те са създали своя собствена светлина, свое собствено слънце, създали са своя собствена енергия, така че е достатъчно светло. Но дори само мисълта, че живееш като погребан под Земята е плашеща. (Да, Учителю.) Но повече ги плаши да дойдат да живеят горе при нас. Затова не искат да се качват да живеят горе с нас. (Така е.) Не ги виня. (Да, Учителю.)
Между Учителя и учениците
2020-07-23   6974 Преглед
Между Учителя и учениците
2020-07-23
Към страницата
Приложение
Сканирайте QR кода или изберете подходящата система за вашия телефон
iPhone
Android
Субтитри