Подробности
Свали Docx
Прочетете още
С напълно хармоничен ум, можем да се слеем с потока на по-висшето съзнание и да се откажем от индивидуалното си „аз“, за да се върнем в царството на Вечната Любов.Когато Той ти шепне в ушите песента на любовта от древни времена, знаеш, че си любимката на небесните звезди!Когато Той украсява цялото ти същество със светлина, която разбива мрачните мисли, знаеш, че си възлюбената на далечните галактики! Ти и аз, деца на Най-Висшето, да вървим, да тичаме, да летим. Да вървим, да тичаме, да летим. Летя! Летя! Летя! Обратно там, където бяхме. Летя! Летя! Летя! Обратно там, където бяхме. Летя! Летя! Летя! Обратно към Рая...Когато Той те дари с Вечна Любов, О! Радост, която продължава отвъд Трите Свята, знаеш, че ще бъдеш Кралицата на Небесната Йерархия! Ти и аз, деца на Най-Висшето, знаеш, че си Върховната! Знаеш, че сме Върховните! Върховният Учител - това сме ние!Слънцето е споделило славата си, сега е настъпила вечерта. В дивата градина девственото цвете свива самотните си венчелистчета Паякът бърза да изплете сериозната си паяжина Скъпа, моля те, заспи… Аз съм тук, за да ти вея! Сърцето ми е отворено, за да пропусне бриза Сто птици на мечтите се събират около леглото ти Скъпа, моля те, заспи, наслади се на прост сън Върбите по двата бряга ти пеят приспивна песен… Скъпа, моля те, заспи… Скъпа, моля те, заспи, наслади се на прост сън. Върбите по двата бряга ти пеят приспивна песен… Дори сянката на високото дърво е замаяна. Колко сезона на скръб си преживяла? Отпусни главата си на ръцете ми сега, моя скъпа любов, и нека чуя как узрелият плод на меланхолията пада…Родени, съществуващи, а после изчезващи, хората са като пътници, вечно пристигащи и напускащи хана на живота в безкрайния цикъл на прераждането. Като капка дъжд в необятния небесен свод, като отраженията на луната в реката, всичко е мимолетно, когато човек все още не познава своя произход. Щастливи са онези, които са благословени от просветлен светец да познаят истинското си „аз“ и да постигнат вечен живот.Докато плаваш с ферибота, луната все още дреме; реката е хан, а луната – безгрижен пътешественик. Докато плаваш с ферибота, луната е все още млада; реката не знае, че един ден луната ще остарее.Докато пътуваш с ферибота, луната е вече стара; луната е вечно задължена, а реката не може да си спомниДокато пътуваш с ферибота, слушаш историята на реката: „О, Луна, колко си безразлична! Където и да отидеш, моля те, върни се скоро.“Докато пътуваш с ферибота, животът е весел празник; аз ще бъда хан, очакващ твоето посещение.Минавайки покрай това място, защо бързаш толкова? Аз ще бъда търкалящо се камъче, следващо твоите грациозни стъпки.Забавлявам се в живота, без да знам откъде идваме. Дългата сянка на следобедното дърво се отдръпва, както и моята. Забавлявам се в живота, без да знам откъде идваме. Превръщам се в капка дъжд, която се изпарява под небесния свод.Когато сърцето е влюбено и удовлетворяващата любов е съвсем наблизо, пространството и времето стават жизнени и колоритни. Целият свят се съдържа в очите и усмивката на любимата и във валсиращия ритъм на сърцето.Откакто те обичам, тази страна се превърна в най-красивото място на планетата! Птиците пеят радостно в градината ми. Защо не съм ги чувал преди?Откакто те обичам, не искам да бъда в никой друг град; Какво са замърсяването и гъстотата на населението? Кого го е грижа изобщо?Всяко място без теб така или иначе би било пустиня. Как бих могъл да дишам, дори сред цялата тази тишина и чист въздух?Сега знам, че най-хубавото място е там, където ти и любимата ти споделяте дълбоки чувства и нежност!Макар че вече не си до мен, аз живея тук с надежда! – и без това нямам избор – където си ти, там е моят рай! Достатъчно е само да съм по-близо до теб. Не мога да си тръгна! Краката ми и чувствата ми са вкоренени като дърветата и растенията в градината ми, не могат да се движат по своя воля. Може би някой ден някой или нещо ще ги пресади.Но засега виждам, че това бъдеще е твърде далечно! Или?!... Не смея да мисля – но може би ще се върнеш една славна вечер! Понеже те обичам.Уау, уау, благодаря ви много. Беше прекрасно. Благодаря. Прекрасно. Прекрасно. Благодаря ви.
