Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Ако войник се върне у дома си, той ще е разбит човек; ако изобщо се върне. Може да причини тревоги и проблеми на семейството си и, разбира се, на себе си, след войната, след като се върне. Често ще има кошмари, ужасни кошмари, ще вижда отново картини от ада или от преживяното или направеното в зони на война и конфликт. Той може дори да се самоубие когато вече не издържа на вътрешния тормоз. Ако умре така, го чака ад. Тези, които е убил, ще се втурнат към него, за да го тормозят вечно, освен от всякакви дяволи от ада. Ето това ще се случи. Толкова много млади, хубави, силни хора, силни младежи, невинни и чисти, страдат от травматичен, умствен, психически, емоционален срив. Убийството никога не е в човешката природа. То е против собствената ни присъща доброта и състрадание, и любов. Затова страдаме дълго, дълго време след това, ако убиваме; независимо дали убиваме хора или животни, страдаме. Не можем да намерим мир. Най-добрата помощ е никога да не ги пращаме на война. С какво можем да им помогнем? Как може някой да им каже да забравят това, което са видели реално? Реалната война, реалното страдание, реалната болка и мъка на хората. Това не е филм, който можете просто да изключите и да забравите и да гледате следващия. Трябва да се молим нашият свят никога повече да не произнася думата „война”, а само „мир” да бъде изписана по цялата планета и по лицата на всички, живеещи на Земята.
