Подробности
Свали Docx
Прочетете още
За един Светец няма разлика между съществата; хората и цялото творение са едно. И когато всички същества са равни, светът става Рай на Земята, без повече враждебност, без повече войни или убийства. Любовта разтваря омразата. Любовта преобразява и спасява хората от лабиринта на тъмнината и невежеството. „Сърцето на Светеца е завинаги в скръб Обетът да спаси света - ще се сбъдне ли някога? Коленичила, събуждам вярата си в Създателя и Го/Я моля да възстанови тази планета.“ Искам да намеря небесната житница, да я разпръсна по планини и гори, за да може всяка птица да бъде стоплена и нахранена Когато ги видя в студените зимни дни, с крила и пера в безпорядък, търсещи хапки храна! Искам да споделя всички ястия, питателни и вкусни, с мършавите котки в дивото, скитащи и гладни, живеещи скришно в изоставени светилища в горещи дни и дъждовни нощи, измършавели и линеещи! Съчувствам на елените и козите по скалистите планини, скитащи по цял ден, без достатъчно сухи листа, по назъбените скали, самотни като древни гробници Къде могат да намерят сладка трева и нектарен поток! Сърцето на Светеца е завинаги в скръб Обетът да спаси света - ще се сбъдне ли някога? Коленичила, събуждам вярата си в Създателя и Го/Я умолявам да възстанови тази планета. Макар и далеч, сърцето на човека е винаги привързано към родината, копнеещо за деня на събирането, с надеждата, че всички хора могат да живеят хармонично в едно всеобхватно семейство. „Пътят обратно към нашето селце – о, радост! Преминавайки през високия хълм, Луната осветява пътя към твоя квартал. Където пътищата се срещат, се е създала близост.“ Пътищата в Олак, простиращи се от Ка Мау до Нам Куан Пътищата в Олак - накъде водят? Здрачът обгръща обичните оризови полета Накъде водят пътищата? Селски пътища са строени Далеч от дома, не забравяй родната си земя Пътят обратно към нашето селце – о, радост! Преминавайки през високия хълм, Луната осветява пътя към твоя квартал. Където пътищата се срещат, се е създала близост. Любовта ни е безгранична Как обожавам милите пътища! Любовта ни е безгранична Кой би имал сърце да ни раздели? Накъде водят? Здрачът обгръща обичните оризови полета Накъде водят пътищата? Бог е нашият любим. Бог е нашата надежда. Бог е нашата сила да достигнем до звездите. Да, Бог е нашето всичко. Но в този шумен свят, как можем да си припомним нашия вседаващ Създател? Отговорът може да бъде намерен точно пред нас под формата на цялата красота, доброта и простота. Понякога може да бъде намерен в най-деликатните дарове, скромни като нежно цвете. Просто трябва да погледнем и ще видим: Бог е винаги там, за да ни прегърне с безусловна любов. Знаеш ли, любими мой, едно мечтателно цвете, наречено „Не ме забравяй“ (незабравка), чийто цвят е мистериозно син - цветът на Небето, на Небесния свод, цветът на галактиките отвъд, цветът на любовта Не ме забравяй, знаеш го или не Утре полети с птиците, невинен вид Един ден до теб, зелена гора и синьо небе. Облаци целуват планините Есенен вятър пее любовни поеми... Два дни заедно, и пак мечти за вечност. Разпери криле, вчерашна самота, Утре полети с птиците! Невинен вид Знаеш го или не, не ме забравяй Музиката на природата ще свири вечно за мен и за теб Любими! Хвани ръката ми. Не чуваш ли трептящите удари на сърцето? Музиката на природата ще свири вечно за теб и за мен от тази страна на реката нежно До ре ми Животът е като мимолетния бриз и преминаващите облаци; жизненото време на младостта скоро увяхва. Поглеждайки назад към половин живот борби със земното си съществуване, човек се чуди за какво има да съжалява, преди да си тръгне от този преходен живот. „Изглежда едва вчера, макар че са минали десетилетия; тялото е уморено от земните пътешествия! Слава и богатство, половин живот зает После положен да почива на един квадратен метър някой ден.“ Да бъдеш освободен от оковите на човешкия живот, за да вървиш по пътя към просветлението, е вечният стремеж на безсмъртната душа. Изглежда росата е паднала миналата нощ, оставяйки в пищната градина скъпоценна гледка Тази сутрин нежните слънчеви лъчи треперят на студения вятър, напомнящи за пролетните дни, отминали бързо, изглежда едва вчера, макар че са минали десетилетия, тялото е уморено от земните пътешествия! Слава и богатство, половин живот зает. После положен да почива на един квадратен метър някой ден Искам да се разтворя в ефирната мъгла Да оставя светските товари, да се отърся от праха... За да мога да отпътувам към Земята на Светлината, да отдам почит на Буда Да изпълня копнежа си от безброй епохи.
