Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Всяка пролет идва с пламващи отново спомени за минал сезон, където ценни образи на миналия дом и близките на човека се съживяват. Всички остават завинаги в сърцата ни като скъпоценни камъни в живота. „О, колко ми липсваше старата сламена къща! Мама, с побелели коси, нежна като хладна сянка на кокосова горичка, татко, достолепен като в епохите на светите крале и вкусната храна на баба, която сгряваше дъждовната зима!” Копнежът на човек по родния град само засилва чувството на самота в чужда земя, като смразяващ хлад, който прониква в душата. „Стоя сред заснежена западна страна, копнеейки за тревата до свежата Парфюмна река! Небесата тъгуват и проливат сълзи, добавяйки хлад към сърцето на някой далеч от дома!” Master: Тази поема е посветена на олакците (виетнамците). Написах тази поема през 1979 г., когато нашите хора точно дойдоха тук. Бях подтикната да напиша тази поема. Моя сладка сестра, мечтаеш ли някога за жълтата кайсия, разцъфтяла от терасата през миналите пролети? Сега съм на Запад, толкова далеч Всичко много ми липсва в сърцето! Мой скъпи братко, мечтаеш ли някога за копринени дрехи, брокатени обувки и червени фойерверки над града? Млади жени, развяващи кичури на ветреца, бавни разходки по изумрудената трева, нежни спомени… Снощи сънувах моя роден град Видях моите братя и сестри, толкова много имаме да си говорим! До купа с вкусна спаначена супа и приспивни мелодични песни като ритъма на люлеещия се хамак… О, колко ми липсваше старата сламена къща! Мама, с побелели коси, нежна като хладна сянка на кокосова горичка, татко, достолепен като в епохите на светите крале и вкусната храна на баба, която сгряваше дъждовната зима! И сестрите и братята, и ароматното оризово поле И миналата младежка любов като тъжен рефрен! Всичко е пометено от кървавата река на войната Размито в хаоса на тази вечер много отдавна. Стоя сред заснежена западна страна, копнеейки за тревата до свежата Парфюмна река! Небесата тъгуват и проливат сълзи, добавяйки хлад към сърцето на някой далеч от дома! Студената, дъждовна и ветровита зима отмина; пролетта идва внезапно като щастлив смях, като радостна песен, като пъпка живот, която започва да цъфти. Същността на пролетта е вездесъща, прелива в света и в човешките сърца. Такава красота в звука на смеха Животът ни е пълен с блажена любов Пролетта носи щастие в живота. Master: Пролетта дойде, дарявайки хиляди цветя на света. Радостни на зазоряване, птиците чуруликат весело навсякъде Такава красота в звука на смеха Животът ни е пълен с блажена любов Пролетта носи щастие в живота. Под слънчевите лъчи пролетта кипи Цветята се люлеят нежно, усмихвайки се срамежливо с безброй източници на живот Пеперудите са омаяни от сладка любов Лазурното небе е украсено Ято птици се рее високо, пеят с радост, за да поздравят жизнената слънчева светлина Очаквайки завръщащия се бриз, сърцето ми е нежно като симфония Пролетта носи радост, озарявайки младежките дни Скръбта избледнява, любовта към живота прелива, пожелавайки ликуваща, мирна пролет Когато любовта е безусловна, непроменлива, живот след живот, тя е наистина красива. Такава любов утешава душата на човек като нежна мелодия, галещ бриз, поетична лунна светлина в ефирна област. Master: Снощи сънувах твоя силует, свирещ нежни мелодии Въздухът беше застинал, сякаш любящо приспиване в унес Косата ти меко се развяваше, луната милваше ветреца Обичайки те, изваях музика като очите ти, взиращи се в далечината. Обожавам твоя пеещ глас, нежен като обещание, което изпълнява всички желания Аз съм изоставен павилион, а ти си лунната светлина, която осветява безброй поетични мисли Как бих искал да кажа някакви думи на обич Моето леденостудено сърце е неохотно да предаде дългогодишния копнеж. Обещах да се срещнем отпреди хиляди животи Как тъгувах за теб през много въплъщения! Музиката остава заради дълги рефрени Къде ще ме отведе твоята мелодия? Отзвук от твоето пеене предизвиква копнеж в сърцето ми В екстаз си спомням трептящите ти устни в снощния сън Искам да бъда облак, носещ се с вятъра, отвеждащ ме в ефирна област на вечно блаженство… Всеки има „дом”, в който копнее да се завърне; това е където принадлежи сърцето му; това е където ще се събере отново с истинската си любов. Само тогава човек ще намери щастие и удовлетворение завинаги. „Отведи ме надалеч от болката ми Отведи ме у дома при секвоята. Отведи ме у дома при есенния дъжд, отведи ме у дома, където принадлежи сърцето ми.” Kerry Walsh: Жълти цветя, сини цветя, вървя през лятото в буйна мечта, броя цветята, зова името ти… Далечен хоризонт, поток на дъгата… Колко мили са до западната страна? Колко мили са до рая? Колко мили са до твоето сърце? Колко мили са до моето? Пролетни цветя, майски цветя, смесвам четирите сезона. Вплитам всички изсушени листа през август, изпращайки ти ги вместо писма… Самотна река, самотен поток, вървя през зимата в блян. Броя снеговалежите, зова името ти Слънцето умря на хълма заради Кралицата на нощта… Колко мили са до лятото? Колко мили са до пролетта? Колко месеца са за един Златен Август? Колко дни са за една Славна Секунда? Самотна планина, самотен хълм… Намирам есента в студа! Изпращам вятъра до Бранденбург… Да донесе спомени за дванадесети август. Влак Розенхайм, влак Розенхайм! Отведи ме надалеч от болката ми Отведи ме у дома при секвоята. Отведи ме у дома при есенния дъжд, отведи ме у дома, където принадлежи сърцето ми. Отведи ме у дома, където принадлежи сърцето ми.
