Песни, композиции, поезия и изпълнения на Върховния Учител Чинг Хай (веган), част 24 от многочастна поредица

Всяка раздяла носи сърцераздирателна мъка. Всяко заминаване, дори да е освобождение от прераждането, все пак не може да попречи на любовта и копнежа на онези, които са останали.

„Един свят Светец се завърна на Небесата Разцъфналата гора скърбеше в есенния вятър Ти замина леко като перце, оставяйки този свят с цялата му форма и илюзия.”

В поемата „Сайонара” поетът Върховният Учител Чинг Хай намеква за псевдонима на Преподобния Тич Ман Гяк, известен също като поета Хюен Конг, в стиха „Оставяйки този свят с цялата му форма и илюзия.”

Той е напуснал това временно място, за да се върне в прегръдката на Всемилостивия. Всяка раздяла носи скръб на онези, които са останали. Но заминаването на някого, който е живял за Истината и за света, несъмнено ще остави ярък пример за бъдещите поколения. Тази поема отразява любящото сърце на Върховния Учител Чинг Хай. Поемата е почтително посветена на Дзен Учителя Ман Гяк и изразява споделеното доверие между две души с едни и същи идеали за освобождение на живите същества и за служене на света.

В памет на Преподобния Тич Ман Гяк

Един свят Светец се завърна на Небесата Разцъфналата гора скърбеше в есенния вятър Ти замина „леко като перце”, оставяйки този свят с цялата му форма и илюзия Спомням си твоето добро, всеобхватно и щедро сърце Как беше в различни земи, безгрижен! Пеенето на сутрата пак проникна с благоуханието във въздуха Но шафрановото расо, издигащо се на вятъра, вече го няма! Сега, когато те няма, цветята отдръпнаха ярките си цветове Древният храм в размисъл мълчаливо се покланя Ти си отиде, за да се присъединиш към Истинското си Аз. Област, скъпоценна като Удумбари, се е появила от един безкористен ум

С всички ежедневни изисквания, с които да се съобразяваме, морални задължения за изпълнение, социални стандарти за придържане и любими хора за удовлетворяване, животът може да се чувства много предизвикателен на моменти. И когато нещастия и несправедливости се изсипят върху теб на всичкото отгоре, ще бъде твърде много за издържане. Тогава ще крещиш силно, ще искаш да избягаш от всичко това, надявайки се най-накрая да намериш по-мирен, безгрижен и щастлив свят. Не мога да живея в този свят-затвор, където хората те хващат и владеят! Искам да отида отвъд и над всяко обвързване и ограничение! Трябва да дишам ароматния небесен въздух.

Не мога да живея в този свят-затвор, където хората те хващат и владеят! Искам да отида отвъд и над всяко обвързване и ограничение! Трябва да дишам ароматния небесен въздух. Трябва да отида там, където вятърът нежно полъхва…

Оставете ме да живея, оставете ме да израствам. Оставете ме да бъда СЕБЕ СИ! Колкото и различно и странно да изглежда това за вас. Но животът си е мой. Аз трябва да живея тъй, както на мен ми е приятно!

Ако не можете да дадете мир, не вълнувайте бурното море. Оставете ме свободна! Аз с птиците ще полетя, към слънцето ще се издигна и ще мечтая върху лунния лик. И ще напиша стих за цветовете на дивите орхидеи.

Ще изливам песни в хладния дъжд на първия летен ден, ще се катеря по горските дървета и ще се нося по вълните на големия океан, ще рисувам нежните стръкчета на пролетна трева! Ще тичам с полските пеперуди боса, ще играя на криеница с рибите в реката. Ще пея народни песни в късната есенна нощ.

Ще се разхождам по приятелската горска пътека! Ще се наслаждавам на сочните зрели плодове в градината, които ще падат от дървото за мен! Ще живея живот, процъфтяващ от радост и щастие, оставяйки цялата несправедливост, клевети! Ще върша нещата, които за вас са глупави и луди. Но на мен ще ми харесват много!

Оставете ме да бъда, оставете ме да дишам! О, Небеса, о, Боже, чуйте ме! О, всички Ангели, повдигнете ме!

Животът имам много мъка в цялата си реалност. Човек може само да сънува, за да утеши едно сърце, което минава през бурни небеса и мъгливи спомени. „Миналата нощ сънувах, че оставям праха на живота зад себе си. С леки нозе към рая, безгрижна веднъж завинаги” От дълбините на илюзията, човек е освободен от обвързването на живота, за да завърне към лекотата на безгрижните облаци и вятър.

Миналата нощ сънувах спокойни чаршафи и възглавници. Като аромат на сандалово дърво, носещ се във въздуха. Вълнуващо беше времето, когато бяхме още заедно. Когато любовта ни беше още вечна. Тази вечер се прибрах. Планинският дъжд се лее безспирно. Колела се търкалят по самотния път. Облаци висят нещастно. Миналата нощ сънувах, че съм лебед. Реещ се над планините. Пиещ от снега. Къпещ се в дъгата. Чувствам се отново свободна.

Мили мой! Любими мой! Реката тече неуморно... Сън в нощта! Тази вечер се прибрах. Планинският дъжд се лее безспирно. Колела се търкалят по самотния път. Облаци висят нещастно. Сън в нощта.

Светът не е нищо друго, освен хотел, където отсядаме само за малко; нека побързаме към място на вечен мир вътре в душата си, в любящата прегръдка на нашия Милосърден Баща и Доброжелателна Майка. „Да вървим, да вървим към Отеца Да вървим, да вървим към Далечната Земя Да вървим, да вървим към Братята Да вървим, да вървим заедно у Дома...” Нашият истински дом са Небесата, област на вечна хармония.

Да вървим, да вървим към бъдещето Да вървим, да вървим към Шангри-Ла Да вървим, да вървим към Майката Да вървим, да вървим високо над звездите

О, слава, мир и хармония О, слава на Мъдреца, изпълняващ желания О, слава на Дома на Учителите О, слава на Великите Бели Братя

Възхвала, възхвала, възхвала, о, възхвала на Героите Възхвала, възхвала, възхвала, о, възхвала на Ангелите

Да вървим, да вървим към Отеца Да вървим, да вървим към Далечната Земя Да вървим, да вървим към Братята Да вървим, да вървим заедно у Дома...