Истинско състрадание и морални норми са истинското решение, част 8 от 22

Просто се надявам да се събудят, или иначе... Или иначе, аз съм безсилна. (Да. Да, Учителю.) Аз съм безсилна. Понякога мога само да плача, само да плача. Плача, и ми се иска да не съм свидетел на всичко това и да знам повече за бъдещето дори. Все едно да имате някой скъп за вас човек, любим, и той да е в кома. И без значение колко му говорите, казвате му да се събуди, той просто не го прави. (Да. Така е.) И се страхувате да не го изгубите. Това е чувството, което изпитвам.