Търси
български
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • polski
  • italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Others
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • polski
  • italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Others
Заглавие
Запис
Следва
 

Откровения на Небесата за бъдещи световни събития, част 4 от 5

2023-03-09
Lecture Language:English
Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Ако нямате пари да се запасявате с много храна и разнообразни неща, просто купете кафяв ориз и сусам, вече печен или дори суров, и после си го изпечете сами ако можете. Ако не, просто купете печен сусам и го яжте с кафяв ориз и сол. И се запасете с това. Те ще издържат дълго време. (Да, Учителю.) Но кафявият ориз не трае толкова, колкото белият ориз, затова купете и от двата вида. Първо изяжте кафявия ориз, а белия ориз изяжте по-нататък. (Разбираме. Добре, Учителю.) Заредете се със сусам и фъстъци.

Тези неща имат много, много протеин. Дори нищо да не можете да готвите, може да ги ядете с ориз. (Разбираме.) Така ще имате достатъчно хранителни вещества, за да оцелеете. (Да, Учителю.) Правила съм това поне за три месеца. Когато нямах така наречени ученици, бях на ритрийт, както всеки един монах трябва да прави ежегодно за три месеца или по време на дъждовния сезон, и ядях само кафяв ориз и сусам с малко сол. И по това време можех да си позволя бутилка соев сос и добавях по малко за вкус. Иначе, само кафяв ориз, сусам и сол е вече много добре. (Разбираме, Учителю.)

Познавах един монах в Тайпе преди. Живеех в храма му. Той ядеше само това и вода, нищо друго. Но е много, много силен, защото прави упражнения, практикува ци гун. (Да.) И той обучаваше учениците си и им доказа, че ако сложат нож на гърлото му, той не може да го прониже. (Уау! О!) Ако го прободете в гръб със счупено стъкло, нож или нещо друго, няма да го пронижат. (Уау!) И той ядеше само сусам и кафяв ориз докато аз бях там; ял е така дълги години преди това, а и след като си тръгнах, смятам. (Уау.) Така че, ще оцелеете. И е много голям, силен, не е слаб като мен. Не, беше голям и силен. Той ме съветваше да ям повече, да правя нещо, за да стана голяма като него. Каза ми: „Като планина.“ Аз му отвърнах: „Но аз съм твърде дребна, как да стана планина?“ Той каза: „Бъди малка планина.“ Предполагам, че сега съм малка планина, защото нося на раменете си много неща. (Да, Учителю. Вие сте.)

Вижте в интернет, за да научите от други хора как да гледате зеленчуци вкъщи, в която и да е стая, дори в кофи, или дори в найлонови торби, или всякакви ненужни торби – те могат да растат във всичко, и може да се научите как да ги отглеждате, събирате и ползвате. (Да, Учителю.) Или ги отглеждайте на балкона, отглеждайте ги дори в банята си. Аз съм отглеждала соеви кълнове във ваната си. (Уау!) Преди много, много, много десетилетия, нямахме никакви пари и посяхме някакви зеленчуци навън, а аз отглеждах соеви кълнове във ваната и те растяха добре. Можехме да ги продаваме и да изкараме малко пари, за да оцелеем тогава. Защото никога не съм искала да приемам дарения. Не приемах дори когато нямах нищо, с което да живея. Винаги успявахме да измислим нещо, което да правим, за да оцелеем без да се налага да приемаме дарения. (Разбираме, Учителю.)

Всичко това, което ви казвам, е и от личен опит. Можете да отглеждате всичко вътре в дома си и да ги сложите до прозореца или на перваза, някъде близо до прозореца, или в свободна стая, дори и в хола си - да поставите саксия там като декоративно растение. (Да, Учителю.) Засадете ги като всяко друго растение. Можете да отглеждате зеленчуците си като декоративни растения, за да сте подготвени в случай на извънредна ситуация. (Разбираме, Учителю.) Ако няма какво друго да купите или не е възможно да имате пари или никой не би приел пари, просто ги отглеждайте. Дори и да няма извънредно положение, ще си ги изядете. (Да, Учителю.) Така или иначе ги ядете всеки ден. Трябва да ходите до магазина да си купувате. А днес храната продължава да намалява все повече, по-недостъпна е и по-скъпа. Така че, можете лесно да си ги отглеждате. Всички растения имат нужда само от пръст – всяка пръст от градината или можете да купите от магазина и да я смесите с почвата в градината си или с пясък. А ако имате градина и дървета, можете да ползвате листата за компост. (Да, Учителю.) И всичко останало, например, когато косите тревата, може да я сложите в компоста заедно с листата и да сложите малко пръст и още някакви неща, и ще бъде супер. (Да.) Аз нямам този лукс. Нямах, затова тогава, когато отглеждах, слагах само листата от чая. От торбичките чай, които се слагат в чаша и се прави чай с тях, а торбичката се накисва. (Да. Да, Учителю.) Изваждате я и я поставяте в саксията. (Да. О, ясно.) И растат като луди. Каквото и да правех – растеше.

Веднъж живях в Ню Йорк в един храм и растението… Мисля, че вече съм ви го споделяла, но не съм сигурна. Растението беше толкова малко, може би около 10 инча (25 сантиметра) високо, пожълтяло и много окаяно. Бяха го сложили на прозореца, но мисля, че никой не го беше поливал. Хората в храма правеха чай и останалото от торбичките го слагах там и малко го поливах. О, то порасна толкова много, че трябваше да го изнеса от стаята си, за да може да продължи да расте. Стана голямо колкото стаята. (Уау!) След което по-нататък не знаех какво да правя, затова го разделих на няколко малки растения и ги оставих да пуснат корен, после ги сложих навън в найлонова торбичка или пластмасов съд – каквото можех да ползвам, и ги сложих навън на улицата, за да ги вземат хората, които минават оттам. (О.) Иначе нямаше как да стане. То продължаваше да расте в целия храм. И всичко, което ползвах, беше само обикновена почва от градината, използвани чаени торбички и това е. И разбира се, ако чаят не е допит, и останалия от него. Както в този храм, понякога невинаги изпиваха всичкия чай и аз го разреждах с още вода и поливах растението с него. О, растеше като лудо. Всички бяха изненадани. (Уау.)

Имах свидетел, не ви разказвам измислена история. Живях в този храм на Учителя Шен Йен. (Да.) И той разказа на своите ученици в Тайван (Формоза), че затова растението е пораснало толкова. Той знаеше това и дори разказа на учениците си, на последователите си в Тайван (Формоза), когато се върна в храма си от Америка. И после един от братята ви, забравих името му, ми каза, че той е един от потомците на Конфуций. (О. Да.) Помня това. Той също е ходил там да слуша Учителя Шен Йен, и ми разказа историята, защото аз не бях там да го чуя. Но той ми каза, когато ме видя отново в Тайван (Формоза). Каза ми: „О, Учителят Шен Йен каза ето какво; каза, че имате магически способности или нещо такова, за да накарате това растение да порасне от толкова дребно до това да се разпростре в няколко стаи в храма.“ И ако не го подрязвах, щеше да превземе целия храм. (Да. Уау.)

Така че, наистина, нямаме нужда от много в живота. Ако нямате нищо за ядене, просто гледайте да имате кафяв ориз, сусам и сол, и ще оцелеете. (Да, Учителю.) И вода. (Благодарим Ви, Учителю.) И гледайте да имате някакви филтри за вода, в случай, че водата стане замърсена или мръсна, ще можете да я пречистите и да готвите с нея. Или направо да я пиете, без да я преварявате, зависи. (Да, Учителю. Разбираме, Учителю.) Но аз винаги преварявам водата, дори да е филтрирана. По-спокойно ми е така. По-добре ми е.

Трябва да си купите консерви с храна, за да не се налага да готвите, ако се случи да нямаме дори електричество, газ или други средства за готвене – трябва да се подготвите за всички сценарии. Трябва дори да обучите домашните си любимци да си вършат работата вътре – някъде в банята или на някакво парче изкуствена трева, някъде, където да могат да се изхождат вътре. Защото в случай на ядрена или атомна експлозия, животните-хора също не могат да излизат навън, защото ще внесат радиацията вкъщи, когато се върнат. И това ще е лошо за всички вас, включително за животните-хора.

Има толкова много неща, които трябва да направим, ако искаме да оцелеем при всички случаи, ако стане някаква демонична, зла война между хората. Сега трябва да се справяме не само с човешките подстрекатели на войни, но и с демоничната сила, която не може да бъде спряна да дойде, за да убие и унищожи и затрие човечеството. На някои от най-големите демони, които бях заключила в ада, сега им е позволено да се върнат. (Уау.) Не знам как да победя в тази ситуация, защото трябва да имаме съдействието на хората, за да бъдем по-силни и да победим всички тези отрицателни сили. Те вече са навсякъде. Примамват хората, замърсяват хората, тровят мозъците, умовете и телата на хората. Затова можете да видите всякакъв вид бедствия, които идват почти едновременно, но ще става още по-зле. Ще се струпват още повече, по едно и също време… всякакви бедствия, болести и подобни. Това е само началото. (Уау.)

И за да можем да победим в тази кармична война, се нуждаем и от съдействието на хората, за да се обединят Небесата и Земята. (Разбираме. Да, Учителю.) Тогава ще бъдем по-силни, за да можем да създадем мир, хармония и безопасност за всички хора и за всички други не-човешки хора на тази планета. Чувствам се много, много… разстроена. И много самотна дори с помощта на Небесата. Всеки би се чувствал самотен без съдействието на жителите на Земята. Надявам се всички да разберат какво казвам. (Да, надяваме се.) Трябва да сме обединени, защото става дума за света, за Земляните и за животните-хора, които живеят тук.

Животните-хора ни съдействат, но хората – не напълно. Не много за момента. И макар че Небесата ме утешават и ми казаха: „Не губи надежда да спасиш Своята планета“, за момента, честно казано, не знам как можем да победим. Моля ви, молете се, който може, моля ви. Имаме нужда цялото човечество да се надигне, да ни подкрепи в тези тежки времена. Не знам… Вече не ми останаха сълзи да плача. И си казвам – каквото стане, стане.

Душата никога няма да умре. Но просто душата на хората или на животните-хора е все още хваната в капана на много пластове така наречени тела. И дори физическите тела да си отидат, астралните тела са още там и ще бъдат наказани в ада, ужасяващо. Не можете да си представите наказанията там, за когото се наложи да отиде в ада. Но… о, Боже. Но те не го знаят, там е проблемът. Толкова са слепи… толкова заслепени, че не знаят нищо за Небесата, не знаят нищо за ада. И правят каквото им падне, мислейки си, че няма последствия. И сърцето ми не може вече да понася всичко това.
Сподели
Сподели с
Запази
Начално време
Свали
Мобилно
Мобилно
iPhone
Android
Гледай на мобилен браузър
GO
GO
Prompt
OK
Приложение
Сканирайте QR кода или изберете подходящата система за вашия телефон
iPhone
Android